Интервюта

Без постоянство, без ежедневно да си “на терена“, положителните неща не се случват!

 

* А в семейната компания Мачуганови от гр. Летница те са просто практика. Защото всички от екипа имат една основна максима – работа, работа и пак работа!

* Собственикът на „АЖД Агро“ ЕООД, г-н Димитър Мачуганов, е водещ фермер в региона и страната. Седем поредни мандата е председател на „Сдружението на зърнопроизводителите” от обл. Ловеч. „Силата на НАЗ е в информираността на членовете“ – точно и ясно охарактеризира той дейността на най-мащабната браншова структура у нас.

 

Там, където настоящето и бъдещето си протягат ръка…

Пристигаме в Летница в точния час, отправяме се към базата на земеделеца и от пръв поглед улавяме динамиката. Вляво е твърде оживено, там откриваме г-н Мачуганов. Впрочем, след финала на есенната кампания вниманието му е фокусирано към строителството на Завода за преработка на люцерна.

– Четири години отделих за проучване на световната практика и сега я прилагаме у нас. Такова предприятие в страната няма, имало е в предишното управление, както и в по-скромни мащаби, но вече говоря за ЗАВОД, за истински голям завод, който ще бъде забелязан от външните търговци – ни въвежда в темата домакинът. – Това е първият етап от изграждането на обекта, тук ще става сушенето на зелената маса от люцерната, а вторият етап ще обхване пелетирането. Той обаче ще приключи напролет. Кандидатствахме по Програмата за развитие на селските райони, но шансовете ни да бъдем одобрени са минимални. Реалните инвестиции не минават, минават проекти, които са така разработени, че да отговорят на критериите, но дали са жизнени, тук вече има доста въпросителни. Говорим за производство на кориандрова паста, на вино от ябълки, на брашно от сладка царевица, силози за съхранение на орехи и пр.

На това място, където се издига предприятието беше бунището на градчето, цялата застроена площ е 9 декара, а в момента сме усвоили 5 от тях. И продължаваме да строим. Подадохме си документите по Мярка 4.1 през м. май миналата година. Реално строим от май тази година, сега монтираме първата линия за сушене на зелената маса и строителите вече са ангажирани с покриването на производственото хале. Тепърва ще монтират колоните на останалите халета. Точно казано, благодарение на сина ми Андрей изграждаме този мащабен обект. Успях да провокирам у него огромния интерес към работата. Сега поема отговорности, изпълнява всичко на най-високо професионално ниво. 

Капацитетът на завода ще бъде малко над 40 000 тона суха маса люцерна за сезон, а производителността на пелети за час ще бъде 12 тона/час.

Четири години от живота си посветих на тази идея

Обикаляхме по света, за да се запознаем с практиките в САЩ, Канада, Испания. Харесахме фабрика в Испания, но я „доъпдейтнахме“, така че да е функционална за нас. Никъде не видяхме да има покрита фабрика, а тук се налага приемното отделение да бъде покрито заради лабилното време.

Доставчиците на технологичните линии са от чужбина – от Холандия, Испания и САЩ, инженеринговата компания е българска, а идната седмица очакваме да пристигнат и супервайзъри от Холандия, от Испания, от Перу, Португалия. Част от оборудването ще бъде доставено в началото на идната година и е американско.

Да, предприятието е с голям капацитет, защото е изцяло експортно ориентирано.

Нашата инвестиция провокира интерес в световните компании, опериращи с тези продукти. В Летница на крака дойдоха представител на Държавната компания за изхранване на Обединените арабски емирства, експерти от Държавната компания по прехраната и доставките на храни от Саудитска Арабия, два пъти ни посещаваха китайски компании, които заявиха желание да получат изключителните права да ни представляват. Действително инвестицията е много голяма, все пак става дума за сериозни обеми. И ще се радвам ако има колеги, които ще се наемат да инвестират в подобни предприятия, за да можем да представим обем на международните пазари. Иначе ще си останем незабелязани…

Не вярвах, че бюрокрацията в строителството е толкова голяма. Искам да произвеждам не суровина, а продукт, който да изнеса, да постигна положително търговско салдо и в един момент се оказа, че се натъкваш на монополи, сроковете необосновано се бавят.

Кандидатствах по програма 4.2 и повече от 32 точки не мога да събера, а в момента се финансират проекти с над 50 точки. Как ще бъдат жизнени проектите, които да са хем био, хем секторът да е чувствителен. Хубавото е, че в ДФ „Земеделие“ вече виждат недъзите, опитват се да наложат строг мониторинг и контрол. И наблюдаваме нещо много важно, което настоявам да отбележа:

мониторингът след изпълнението на проекта, както и самото изпълнение, са на много високо ниво.

И в тази връзка трябва да поздравим експертите от Фонда. Силно вярвам, че няма да позволят измислените проекти да бъдат докрай реализирани.

Секторът Плодове и зеленчуци е твърде чувствителен, знаете ли колко предприятия стоят без суровина, колко хладилни помещения са празни и кандидатстването за тях продължава. Най-големите предприятия, създадени по САПАРД отдавна останаха в миналото. И са на разпродажба.

Сега е моментът колегите зърнопроизводители да се опитат да направят нещо с добавена стойност и да диверсифицират риска, защото се задават трудни времена за зърнопроизводството. И дано успеем да опазим стопанствата, които сме изградили, да запазим нивото на постигнатото, а не да го влошаваме. Няма как всички да станем животновъди, ние самите стопанисваме ферма от 10 години и не я развиваме, защото няма кой да се грижи за стадата. Тази е първата причина. И втората – нямаме пазар за продукцията! За мен този начин на развитие на животновъдството в страната е просто обречен.

Какво се случва с трайните насаждения? Няма кой да ги бере, имах намерение да разширя сливовата градина, поръчах финадки, но ги отказах. Нашият регион е подходящ за развитието на малино- и ягодопроизводството, имаме две водещи преработвателни предприятия (на немска компания и на български инвеститор). Кошмарът е невероятен. Колегата вози работници от над 110 километра. Нали се сещате, че цената на труда е коренно различна. Не съм съгласен, че у нас нямало работа, затова хората бягали зад граница. 

Хората не искат да работят! Това е истината!

Затова търся машини, за да заменя човешкия фактор. Аз съм един от зърнопроизводителите, който тази година си редуцира земята по една единствена и основна причина – няма кой да кара супермодерните машини. Заплатите при нас са изключително високи, като на специалисти с две висши образования и въпреки всичко операторите не покриват критериите за качество на работа.

Заводът за пелети ще ангажира поне 10 човека работна ръка. В базата всичко е пълно с люцерна, но за да стигне тя до необятните пазари най-големият бич на грубите фуражи е транспортът. Той надвишава в някои случаи цената на самата стока. А минавайки през формата на пелетиране ще постигнем максимално уплътняване в обем и по този начин ще си гарантираме

рентабилност при транспортирането чак до… Китай например.

Така ще се подобри цената на логистиката и най-важното хората ще плащат за качество. А фабриката ни гарантира едно постоянно високо качество. Организирана е да произвежда около 40 000 тона пелети на сезон. Съвременните сортове люцерна позволяват и пета коситба, забележете, без да поливаме. Селекцията е американска.

В момента отглеждаме 7 000 дка люцерна, напролет ще добавим още 5 000 дка, а наесен идната година – нови 8 000 дка. Всеки колега знае какво означава да засееш житни култури с предшественик люцерна. Ефектът от това е доказан. В България имаме традициите да отглеждаме тази култура. Гарантирам, че зърнопроизводителите от региона няма да имат по-печеливша култура от люцерната. И освен това ние с договор ще им гарантираме изкупуването на суровината, цената също ще бъде гарантирана. Доволен съм, че вече имам и последователи…

* * *

Разговорът с такъв иновативен фермер, като г-н Димитър Мачуганов, не може да свърши дотук. Пренасяме се в едно от помещенията в базата, за да продължим по важните теми и в бизнеса, и в сектора.  

– След появата на малката Жана какви още положителни неща се случиха във Вашето семейство, в бизнеса Ви напоследък? – питаме като за начало домакинът.

– В природата има баланс, земеделската година откъм доходи и резултати е негативна, върнахме се на ниво 2003 г. Но появата на нашата първородна внучка Жана заличи всички негативни емоции. И няма нищо по-хубаво от това семейството да е до теб. Синът ми Андрей е „дясната ми ръка“. Аз мога да кажа, че съм един от щастливите и доволни фермери, защото цялото семейство Мачуганови е ангажирано в бизнеса. Андрей е „моторът” на цялата фабрика, той е англоговорящият във фирмата и денем по няколко часа понякога се налага да разговаря с доставчици, със супервайзъри. Та четиримесечната Жанка просто ни зарежда с енергия, в нея откривам черти от всички ни.

– Вие доказвате на практика, че когато всички гледат в една посока, когато са задружни успехите Ви спохождат.

– Най-силният сегмент в икономиката на дадена държава е семейният, фамилният, средният бизнес. Ние сме хората, които плащаме реално данъци, които създаваме работни места. Определяме се от малко към средно предприятие и действително правим добавен продукт. Изрядно плащаме данъци. Това за мен е формулата – да има средна класа!

Идната година ще направим 25 години от създаването на бизнеса.

– А на какви основни принципи стъпихте в зората на Вашия бизнес?

– Много е просто – РАБОТА, много РАБОТА! И всеки от нас познава естеството на работата във фирмата. Няма как да си част от екипа, от бизнеса и да не го познаваш в детайли. Почти няма направление, през което аз, Андрей, Жана и снахата Катя (допреди да стане майка) да не сме минали. Аз съм и механик, и доставчик на резервните части. Болшинството от колегите имат снабдители, а аз след 25 години бизнес едва от миналия месец назначих човек. Кой както иска да го разбира. Работим по 15-16 часа в денодощието. Нормално е да си шеф и основен работник. Но и ние започнахме да назначаваме специалисти в отделните звена. Племенникът ми Стоил Чирилков отговаря изцяло за производството, ангажиран е и с логистиката, с агрономическите дейности. А преди четири години беше един от най-добрите механизатори.

– Да се върнем все пак за кратко в годините назад, как развивахте бизнеса?

– През 2003 г. имах 120 декара наследствена земя, ако ви прави впечатление съм сравнително от по-младата генерация земеделци. Това беше първата година, в която засях две култури. През 2007-ма буквално бях пред фалит. Всичкият ни капитал беше похарчен в земеделието. Защото следваха сезони с „проба-грешка“, но подходихме малко агресивно, разширявахме бизнеса и изчерпахме финансовите инструменти. Нашата ликвидност беше отрицателна.

Всеки помни голямата суша тогава, но успяхме да продадем зърното на възможно най-добра цена. И получихме средства, с които успяхме да се предпазим от реалния фалит. Натрупахме опит, инвестирахме в плодородието на почвата, особено на тези земи, които бяха изоставени. И положителните резултати станаха факт. Навреме и професионално свършената работа в съчетание с афинитета, който имаме в търговията, ни помогнаха.

Но всичко, което сме спечелили от производството сме вложили обратно в машини, технологии. Този стопански двор съм го купувал цели 11 години и то „лъжичка по лъжичка“. И съм горд собственик на цялата площ от септември миналата година. Базата ни е обширна – 150 дка. Болшинството от сградите са реновирани, вече мога и да строя, но всичко ще става поетапно. Страхувам се, че идват трудни времена за зърнопроизводството. Бяхме стигнали до 55 000 дка, но вече повече от 17 000 дка ще редуцираме. Основната причина е, че няма кой да ги работи, а и диверсифицираме производството и се стремим към земя, която ще ни носи доходи. Ще се разделим със земята в подбалканските села, тя не е добра за отглеждане на зърнени култури. И ще стопанисваме около 35 000 дка.

Но аз имам ангажимент към тези стопани и съм организирал прехвърлянето им при друг арендатор. Така че ще направим преарендуване.

– Такава ли щеше да е визията на стопанството ви, ако не бяха европрограмите?

– Не, едва ли стопанството ни щеше да изглежда така. Няма програмен период, в който да не сме участвали. Имаме проекти по САПАРД, по Мярка 121, а сега по Мярка 4, надявам се, ще получим финансиране. С колегите се шегуваме, че „има – няма, пускаме си фиша за тотото”. Тоест гледаме да участваме във всеки един прием. Тракторите с мощност до 200 коня са 15 броя, над 300 коня са 4 трактора, над 500 коня са две машини, имаме 6 комбайна. Преобладава марката Кейс, тя е американска, моят начин за правене на земеделие е близък до американския. Дилърът е много силен, аз доста години съм клиент на „Тайтън“, имаме лично познанство и с президента на компанията от САЩ. Разбира се, имаме и други марки.

Основният дял от културите при нас заемат пшеницата, ечемикът, царевицата, слънчогледът, рапицата. Няма зърнена култура, която да не гледаме. И тъй като сме в Северна България, позволяваме си риска да отглеждаме царевица без поливане. Последните две години не са най-сполучливите, но продължаваме да я залагаме, тъй като сме

с добра култура на земеделие и сеитбооборотът е определящ за много добрите резултати.

Намаляваме площите със зърнени култури за сметка на люцерната. За първа година сея по-малко пшеница (12 000 дка). Работим в 14 села, оттук до Ловеч присъстваме навсякъде като ползватели на земята, но основните площи са в Летница и Крушуна.

– Споменахте, г-н Мачуганов, американския опит, Вие бяхте един първите български фермери, който „прегърна“ безорната технология. Споделете мнение в тази насока?

– Пионерите сме трима: Божидар Митов, Недко Малчев и аз. Бяхме на едно посещение в САЩ и Канада, видяхме там как работят земеделците и днес нещата се случват добре и в България. Вече 30-35, та и 40% от колегите в страната приеха този метод, а ние от 2007 г. не орем нашите полета. Говорим за т.нар. минимални обработки и резултатите са положителни. Много земеделци са идвали тук, видяли са, опитали са и няма нито един, който да се е отказал. Но се иска време, промяна на начина на мислене. Защото в един момент правиш рязък завой, инвестираш средства в друг начин на обработка, а това си е сериозна промяна. Аз даже се учудвам защо рапицата загуби своя дял, тя винаги е носила добри доходи. Но колегите трябваше да разберат, че за рапица не може да прилагаш оран, тъй като с неравномерното разпределение на дъждовете едва ли не „играеш бинго“. Та ние седма година само продълбочаваме полетата в нашето стопанство. Едно посещение в Швейцария преди 3 години ми даде още по-голямо спокойствие и сигурност, когато главният селекционер по слънчогледите в Синджента показа, че за последните 15 години опитните полета с минимални обработки на компанията са отбелязали 17% по-добри добиви. Доказват го и науката, и практиката.

В района почти всички колеги от Сдружението си накупиха продълбочители и работят успешно. А в Южна България, където дефицитът на влага е голям, не разбирам защо там земята се оре. Продълбочаването е един добър начин да запазиш влагата в почвените слоеве.

– Вие ползвате най-доброто от световната селекция, въпрос на интерес, на вътрешно чуство или убеденост в силата на иновациите е това?

– Да, ние не купуваме хибриди на определена марка, ние закупуваме най-доброто от портфолиата на световните компании: на Пионер, на Синджента, на Декалб. Рапиците (6000 дка) са от немската и американската селекция, слънчогледите ни са на Синджента, на Пионер. Ползваме най-новото на пазара, не пропускаме да експериментираме, правим си тестове на всеки нов хибрид, на всеки нов сорт. Ето, в селекцията при пшеницата тази година направихме рязък завой – 80% от полетата ни са засети със западна селекция. Българската загуби позиции, тя просто се изчерпа. Говорим за френски сортове, малко австрийски, разбира се, нали сме българи, сеем и на ограничени площи Енола. Партньорите разчитат на нас като производители, работим с водещите предприятия за фуражи в Централна Северна България. Те разчитат, че ние традиционно ще произведем царевица, качествена пшеница за мелниците. Всички ни познават на пазара и всички знаят, че при нас ще намерят определената култура. Това не означава, че тази година като не успеем, догодина няма да отглеждаме дадена култура. Заради това, че от азиатски държави има интерес към овеса, ние ще го върнем в полетата си. Имаме по-нископлодородни ниви, на които ще се опитаме да направим добра реколта. Но нека посоча и това, че няма форум, било международен или български (повече от задължително), в който да не участваме. Били сме на американски изложения, не пропускаме европейските.

Утре приключваме с всички кампании на полето, състоянието на зърнените и на рапицата определям като добро. Прибираме машините и ще преминем в режим на тихи обороти. Механизаторите няма да отидат на борсата, ще си бъдат на работа.

– А това е сигурност и спокойствие за тях?

– Да, те са с гарантирани добри заплати, планират спокойно инвестиции в семействата си.

– Как се отчете изминалата стопанска година при вас?

Ние, специално, сме един от ощетените региони. От Плевен на изток минаха големи бури с градушки, имаме 2 000 дка пшеница тотално опустошена и резултатите са ни едни от най-ниските за последните 10 години. Като се добави и цената – става нещо тревожно. Но за сметка на това миналата и по-миналата година бяха много добри. Аз от 3 години казвам, че

„балонът“ в зърнопроизводството ще се спука.

Защото добрите цени, агресивното поведение на някои колеги, необоснованото вдигане на рентите, това само по себе си няма как да не рефлектира върху бизнеса ни. Който е предвидил, че ще дойдат трудни времена в сектора, е взел мерки. А те се състоят в това, че сме си подготвили финансови инструменти и резерви под формата на кредитиране, с което да си гарантираме един нормален производствен процес. Като идеята е, че имаме и диверсификация, готови сме да направим приличен сезон, тъй като в момента есента с леки колебания при нас беше добра.Два пъти излизахме на полето да сеем рапица и два пъти отлагахме. На книга времето беше дошло, колегите засяха, но предпоставките за добър старт липсваха. Болшинството от зърнопроизводителите са с добра техническа обезпеченост и при есен с колебания могат да се вместят в сроковете, а не да бързат да приключат със задачите. Аз засях след един дъжд и това позволи моите рапици да изглеждат по-добри на фона на останалите по-ранно засяти. Т.е. иска се и малко професионализъм.

Западната селекция позволява по-късна сеитба, традиционно колегите карат по старому. Но виждаме колко есени са вече дълги и топли, зимите са меки и безснежни и в един момент имаме прерастване на есенниците, появата на болести, загуба на потенциал. Тези неща ги анализираме, опитваме се да ги предвидим. А не да си свършим работата и да приберем инвентара.

Няма как година с година да си приличат. Нали има такава приказка, че „това, което го пише по книгите, не се случва по нивите“. Но без наука не става. Аз ежегодно отварям от 54-та година наръчника на агронома, следя най-новите публикации и винаги откривам нещо, което съм пропуснал да направя предишния сезон.

– При тези високи технологии, висококачествена селекция и агрохимия как Ви се отблагодари земята за труда Ви?

– Ако миналата година средният добив при есенниците гонеше 800 кг от декар, тази година сме далеч от тези параметри. При нас няма компромис в дейността, а това струва пари. Затова не можем да се задоволим с 600 кг от декар. Може би и максимализмът във фирмата ни е причина да го правим добре. Има и много по-добри колеги от мен, но ние смятаме, че правим професионално и добро земеделие. На този етап нищо не сме продали. Тук всичко е „море от зърно“. Реализирахме само рапицата, а днес със всяка продажба на килограм зърно реализираме загуби. А обслужваме и кредити, не искаме да бъдем неатрактивни за банките. Надяваме се пазарът да се подобри. Макар че миналата седмица големите експерти от черноморския регион на „Зърнена академия“ заявиха, че към момента няма някакъв мотор, който да раздвижи цените. Затова търсим алтернативни култури. В люцернопроизводството всеки може да получи добри доходи, защото познаваме културата, има условия да бъде отглеждана в страната и с малко помощ от съвременната селекция в едно стопанство могат да се получат чудеса!

Поливните полета си ги пазя за „гарнитура“. На този етап не можем да си позволим изграждане на поливни площи, но се надявам през новия програмен период да има и финансиране за напояване, да се раздвижи този сегмент, защото в страната ни има възможност в определение региони да се прави поливно земеделие. Това е единственият резерв, който остана в сектора. Ако там бъдат облекчени формите и начините за водоползване, разбира се, срещу заплащане, да получим финансиране при изграждането на инфраструктура при напояването, нещата ще изглеждат различно. Ако имам възможност да направя по-голям канал, с по-сериозен дебит и държавата ми стане гарант при един инвестиционен проект в близките 20-30 години, какво по-добро бъдеще от това? А имаме ли вода – ще обърнем поглед и към интензивните култури.

Вярно е, че големи преработвателни предприятия за плодове и зеленчуци има и в Северна България, но с тази инфраструктура, трудният достъп до вода няма как да се превърне интензивното производството на зеленчуци и плодове в проспериращ бизнес. И комбайни за беритба на домати, на картофи, на сливи, на малини и пр. се предлагат. Полското производство на зеленчуци не е проблем да бъде мащабно. Но липсата на условия за поливане и разпокъсаността на собствеността на земеделските земи са най-големият бич.

360 дка сливова градина я изоставихме. Ходихме с автобусите да събираме берачи. При сливите няма отпадък, всичко се преработва и намира своето приложение, но вече това е „затворена страница“ за нас. И черешовата градина (70 дка) вече втора година вече сме я загърбили.

Овцефермата ни е на пълна загуба. Имаме още непродадени агнета от Гергьовден. Овцете са 200, а овчарникът е за 1200 глави. Сменил съм 8 овчаря. Уникални са животните, само че няма на кого да продадем приплодите. Румънските тирове с агнета минават през страната ни и търгуват успешно в Турция и Гърция. А при нас хора, които поколения наред са били овцевъди, имали са цели стада, сега са си оставили по 7-8 животинки.

– И нека отново, г-н Мачуганов, се върнем към Зърнопроизводството. Вие вече 7 години сте председател на Сдружението на зърнопроизводителите от област Ловеч. Снощи имахте управителен съвет, какви основни проблеми разисквахте?

– Дневният ред на снощното заседание беше свързан с проблеми със споразуменията по чл. 37в, с насоките на новата ОСП, и разбира се, с Агро Семинара, който предстои. Докладвах обсъжданията и впечатления от срещата с ДФ „Земеделие“ във връзка с предстоящата кампания по плащането за площ. Направих обзор и от „Зърнена академия“. Дойде ли времето за споразуменията всички, точно казано, си съкращаваме живота с години, защото колкото и да има ясни правила, толкова и значима част от служителите в общинските служби не ги спазват, и оттам се изкривяват отношенията между ползвателите. Искаме да инициираме

промяна в чл. 37 в, в начина на правене на споразумения. Лъснаха едни инструменти, с които се изнудват ползвателите един друг. Настояваме за точни и ясни правила, искаме да се спазват сроковете, настояваме за промени в Наредбата и в Закона, които да не позволяват на колегите с нечисти помисли да се възползват от възможността да заявяват едногодишни култури в реални граници и в комасирано ползване. Казано иначе да не отбират най-добрата земя. А земята с по-нисък потенциал да бъде за общо разпределяне. По този начин до голяма степен те изнудват колегите си да бъдат комасирани покрай т. нар. реални граници. Настояваме да го направим, сега ще запознаем министър Танева с проблема. Ще поясним, че по никакъв начин не ограничаваме колегите си при ползването на земята за трайни насаждения, но не и за едногодишни култури.

И още един феномен – колеги декларират, че ще участват в споразумения за комасирано ползване на земеделската земя по време на кампанията. Ако не са съгласни с това, което получават, те започват да блокират споразумението. А законът ясно сочи, че 2/3 от споразумяващите се имат право да направят споразуменията. А другата едната трета трябва да бъде настанена по право на ползване от самите общински служби.

Голяма крачка беше да накараш всички да се легитимират, да представят правно основание. Фермерите в нашето сдружение са със земи от 200 до 80 000 дка.

Ние се стремим да правим устойчиво в дългосрочен план земеделие. И ако досега беше модерно да компенсираме с много декари, защото цените бяха добри, то вече мислим как да носим добавена стойност към продукцията. Субсидията е 28 лв., а в нашия регион плащаме 45 лв. рента. Такава е масовата рента. Но има вече и 50 лв. рента. А разликата трябва да я извадиш от производството.

Питам се, как колегите от Добруджа издържат на 100 лв. рента? Защото за да бъдеш добър производител ти трябват оборотни средства за семена, за торове, препарати, машините имат нужда от поддръжка…

Членовете на нашия съюз са 32 фирми с над 200 000 дка. Искам всички да произвеждаме не суровина, а продукт, който носи добавена стойност. Често се дискутира въпросът защо нашият регион е сред изоставащите. Аз имам молба към вас, като една от уважаваните медии – нека приключи приемът на документите и извадете справката в коя област колко проекта са подадени. И пребройте в чувствителните региони като Враца, Монтана, Плевен, Ловеч и в другите райони. Пътувате навсякъде, забелязвате ли как изглежда Северна България и как Южна България?

При нас времето е спряло!

Затова и правителството заявява, че ще се работи за подобряване на инфраструктурата и комуникациите. Цяла Европа признава, че Централна Северозападна България е най-бедният район. И ние считаме, че с 2 или 1 точка не ще изкривим програмата. Освен зърнопроизводство, което е в незавидно положение, друг функциониращ земеделски бизнес няма при нас. Не са така добре представени плодовете и зеленчуците, животновъдството… Така че не съм съгласен с упреците. И с тези незначителни точки няма как да се решат проблемите ни.

В нашето Сдружение няма нито един колега, който да кандидатства по Мярка 4.1. Защото смята, че нямат финансова възможност и шансове. От ДФ „Земеделие“ заявиха, че са направили опит чрез Университета по хранителни технологии в Пловдив да попитат за въпросните продукти (що е кориандрова паста, какво представлява брашното от сладка царевица) и никой не е могъл да отговори.

– А кои още други въпроси ще поставите на дискусия на кръглата маса на Националния семинар на НАЗ?

– Като най-голямата браншова организация за нас е важно да знаем каква е тенденцията, какво е мнението и каква политика ще преследва нашето министерство за новата ОСП след 2020 г. Самият Европейски съюз се променя. Коментира се, че бюджетът, който се харчи за земеделие, е много голям. Ние трябва да сме наясно, да си планираме и по възможност – опазим бизнеса. Силата ни е в информираността. Да знаем какво предстои и да се адаптираме към новите условия. Например, колегата Галимир Гюзелев инвестира огромни средства в алтернативно производство и преработка. С допълнителни средства изгради модерно предприятие за замразени плодове и тяхната преработка. А голяма част от площите му са заети с насаждения, дава над 120 работни места, постоянно заети. Вози работници от 120 км, просто не му е лесна работата. Същевременно е един от водещите зърнопроизводители от региона. С висока култура на земеделие.

Болшинството от колегите в Ловешко инвестират в прасковени, черешови градини, така че пазарът не търпи празноти. Не може зърнопроизводството да е в незавидно положение и колегите да не търсят начини за промяна.Друг зърнопроизводител например, г-н Георги Таров, започна да отглежда бобови (боб, леща). А аз самият, насочвайки се към люцернопроизводството, защото виждам бъдеще в това направление.

Аз съм горд българин, че ежегодно при мен пристигат групи между 30 и 50 души от целия свят, тази година очакваме студенти от САЩ. Миналата година идваха големи фермери от Русия, по-миналата година от колеж в Германия, по-предходната имаше колеги журналисти в аграрния сектор от Виетнам, Япония, Англия. Показваме им, че ние в България правим културно и печелившо земеделие. Преди 3 години френски фермери останаха възхитени от базата. Идната година ще бъдем и домакин на инициативата „Хляб на мира“. Ръжта е вече засята.

– А Вие сте бил в началото на вашата кариера и фотограф, кое е по-лесно – да направиш една впечатляваща снимка или да организираш едно чудесно земеделие?

– С фотографията започнахме заедно с Жана през 1988 г. по 35-то Постановление. Продължихме до 1994 г. активно, беше ни бизнес, той ни хранеше. Всеки занаят си има достойнствата. За да си добър фотограф, се изисква да имаш усет към красивото, умения. Жана е специалистът в нашето семейство, идва ѝ отвътре да направи уникални кадри. Аз съм по-фактологичния фотограф, по точните, ясните кадри. Така че да определим кое е по-лесно – то няма лесен бизнес.

До миналата есен имахме и собствено заведение, а сега сме на път да отворим малко хотелче в Крушуна, в това красиво и забележително село. Жана винаги е имала афинитет към търговията и винаги е мечтала за собствен хотел и ресторант и след 25 години съвместен живот мечтата ѝ е на път да бъде осъществена…

– Каква е Вашата максима?

– Без постоянство, без ежедневно да си „на терена“, добрите резултати не се случват. Не може по телефона да правиш сериозен и отговорен бизнес. Никога не съм си позволявал по кампании да отсъствам от стопанството си. Отказваме и сега десетки покани и ангажименти, защото строежът на предприятието върви с пълна сила. Макар че семейната ни компания е добре подредена и взаимно се допълваме, Жана се грижи за администрацията, аз – за производството и за важните решения. Андрей покрива всички международни връзки, доставки, реализация на продукция (имаме контрагенти от чужбина, с които работим традиционно). Всеки е поел ангажиментите си и всеки е спокоен, че може да разчита на другия. В това е и стабилността, всички сме запознати с проблемите в стопанството.

– Много често Вашите колеги критикуват държавататака ли трябва, поддържате ли такова поведение?

– Защо държавата, та нали това сме ние, ние гласуваме, ние избираме управниците. Като браншовици с колегите не ни е било чуждо да поискаме оставката на министъра, на премиера, да отстояваме интересите си с протести. Когато получим подкрепа – да признаем, че е така. Реалист съм и не смятам, че човек трябва само да мрънка. Това е запазена марка на нас, българите. Но то не решава проблемите. Важно е да предлагаш решения. Сега, например „ни стяга чепикът“ със споразуменията, видяхме пропуските, но ще предложим решения за проблема. Защото когато имаш виждане за нещо градивно и когато нямаш задни помисли, то няма как промяната да не се случи. Ние сме бенефициентите и е нормално да запознаваме управляващите с проблемите. Ние вече пораснахме и сме част от това общество. Затова настояваме за нови, ясни правила. Проблемът на страната ни е, че няма гражданско общество. Навременната информираност е от съществено значение. Бавно се случват нещата у нас, но се случват.

– След толкова активна работа кой е най-добрият релакс са Вас, г-н Мачуганов?

– Да се прибера вечер и първата ми задача е да видя внучката си. Това е просто „уникален наркотик“, който ни зарежда с енергия, чувството е неописуемо. Няма по-голяма награда от това семейството ти да е близо до теб. Андрей загърби София и двамата с Катя решиха да дойдат при нас. Катя пое до голяма степен администрирането при поземлените отношения  в компанията и можем да кажем, че сме успешни, защото работим цялото семейство. Андрей се включи и в кратка специализация навън, но се върна в бизнеса.

Да, има преуспели българи в чужбина, но страната ни е истински рай. За мен тук е най-хубаво. Когато отсъствам, ми липсват дупките по пътищата, липсва ми понякога хаосът. Радвам се, че давам на повече от 60 души прехрана и гарантирам мир в семействата им. И най-интересното, започваме да наемаме цели фамилии при нас – майка, син, снаха…. Определяме се като малка семейна компания. Такива са обемите за Европа. Знам на всеки работник рождения ден, кога внучето или детето му има рожден ден. Празнуваме заедно именните дни. Много трудно е човек да влезе в нашето „семейство“, а ние сме едно голямо семейство. Някои трудно успяват да се адаптират, защото по-младите имат различни ценности. И в този аспект не ни е лесно да открием млади и кадърни специалисти, които да осъзнаят, че не са при нас на работа само за насъщния, а за да са част от екипа. И ако не си вършат добре работата, ощетяват останалите.

Разбира се, има и изключения, млади хора се върнаха от чужбина, започнаха работа при нас, теглиха кредити, закупиха си жилища. Просто се чувстват сигурни. Затова и аз с решенията си искам да гарантирам на целия колектив, че те имат бъдеще при нас. Визирам и този завод, който изграждаме, десет години трябва да минат докато инвестицията се възвърне. На принципа съм, че всеки един човек трябва да може плува. Всеки човек образно казано попада в един океан, в едно море и когато около себе си не вижда бряг, има две решения: едното е да плува, другото е да стои на едно място и да се удави. Когато спреш да плуваш, да се развиваш, да инвестираш, да се образоваш, това означава, че на 100% ще потънеш. Пазарът не търпи празноти. Някой ще ги заеме. Затова ние плуваме, дали към брега, или навътре в морето – сега не мога да кажа със сигурност, но към днешна дата нещата се развиват в положителна посока.

Какво ни предстои в бъдещ план? Обмисляме организацията на „Хляб на мира“, искаме да бъде по-различно представянето, знам, че Жана ще го направи. Твърде е педантична и няма да остави нещата непрецизирани. Предстои ни посещение на Сима – Париж, в Абу Даби има голямо изложение за фуражи и храни. В Китай също има изложение, Андрей ще го поеме, надяваме се да бъдем изложители. Тогава вече фабриката ще бъде факт. През март очакваме сертификация на предприятието за износ за Китай. Специална комисия ще дойде, за да ни одобри. За да проверят дали нашите продукти отговарят на техните изисквания и да получим разрешение за експорт. Иначе все ще се жалваме, че добивите не са високи и цените са ниски. Та кои сме ние да се „месим в работата“ на Господа, и как да променим цените?  Затова ще плуваме, нищо, че водата е кална…

Източник: „Агровестник”

Коментирай:

comments

Нагоре