Новини

Дебат „ОСП след 2020 – изборът на България“

18 май 2017 г., гр. Пловдив. НАЗ участва в първия дебат в страната, посветен на бъдещата ОСП и организиран от Фондация „ИнтелиАгро” и Института за агростратегии и иновации. Присъстващи представители на НАЗ бяха: Светослав Русалов, Костадин Костадинов, Ангел Вукодинов, Людмил Работов, Лилия Лютакова и Ася Гочева, а самото събитието премина под надслов „ОСП след 2020 – Изборът на България”.

Форумът беше открит от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и министъра на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, а по-късно предварителни позиции по темата изложиха представителите на земеделските министерства на Република Австрия, Република Естония, Република Италия и Кралство Нидерландия.

Преди изложенията на отделните държави Николай Вълканов от Фондация „Интелиагро“ представи аналитичен преглед върху постиженията в земеделието след първите 10 години членство на страната в ЕС, озаглавен „10 години ОСП – какво постигна България?“ . Основните констатациите в доклада очертаха някои тенденции в сектор Зърнопроизводство, като например: въздействието на директните плащания върху повишаването на интереса към земеделската земя; намаляващия размер на печалбите, в резултат на нарастващите производствени разходи; насочване на средствата от директните плащания към собствениците на земеделски земи (75 % от обработваната земя е наета); декапитализация на стопанствата и необходимост от инвестиции за подобряване на производителността.

Предварителната позиция на Австрия бе представена от Маркус Хопфнер, заместник генерален директор в Министерството на земеделието, горите, околната среда и управление на водите на Република Австрия. Според страната директните плащания трябва да се запазят като инструмент в настоящото време на несигурност, а основен фокус трябва да бъде поставен върху практики, благоприятни за околната среда и климата, както и върху районите с природни и други ограничения. Необходимо е в следващата ОСП да се развие управление на риска и да залегнат разбираеми и практически приложими правила.
Олави Петрон изрази гледната точка на естонското ресорно министерство, според която финансирането по втори стълб трябва да бъде увеличено, а част от директните плащания да се прехвърлят към втори стълб като инструменти за справяне с рискове.

Страната поддържа мнението за повече гъвкавост и опростяване на зелените мерки, с дългосрочни задължения за опазване на околната среда. Друга основна линия, застъпена в концепцията на Естония за бъдещата европейска политика, е изравняването на конкурентоспособността между държавите-членки чрез хармонизиране на нивата на директната подкрепа.
От страна на Република Италия Франческо Тропеа от Министерство на политиките по земеделие, храни и гори заяви, че страната държи приоритет в новия програмен период да бъдат младите фермери, за които финансирането в настоящата рамка не е достатъчно. ОСП се нуждае от модернизиране и опростяване на системата за директна подкрепа, а така също и от инструменти за управление на риска, които да бъдат включени в Първи стълб. По отношение на прилагането на финансовите инструменти, трябва да се насочат средства за подкрепа на обезпечаването на заемите на фермерите.

Франс Фрухоп от Министерство на икономиката на Кралство Нидерландия изрази позицията, че е важно ОСП да има отношение към цялата хранителна верига, не само към производството, като едновременно с това насърчава общественото здраве и образованието. Страната смята, че директните плащания трябва да бъдат преустроени като услуги за обществото, в смисъл на разширяване и надграждане на практиките, благоприятни за околната среда и биоразнообразието по линия на Втори стълб. Приоритети в новата ОСП следва да бъдат: засилване на пазарната ориентация на стопанствата, опростяване и редуциране на административната тежест, програмите за развитие на селските райони да бъдат приспособени към нуждите на отделните региони, и прилагане на механизми за управление на риска.

На Форума в Пловдив своята позиция представи и Копа-Коджека, като според организацията ОСП трябва поне да продължи да поддържа настоящия размер на бюджета. София Бьорнсон, председател на работната група по Развитие на селските райони в организацията, обясни, че директните плащания са необходими, тъй като дават стабилност на фермерите, но също че подкрепата трябва да се предоставя на активните фермери. Двустълбовата структура следва да бъде запазена, като същевременно се постигне опростяване на прилагането, подобряване на пазарната устойчивост и управлението на риска. Според организацията мерките за управление на риска следва да бъдат застъпени във Втори стълб, като не задължителни инструменти.

По време на дискусията между организациите от земеделския сектор председателят на НАЗ Светослав Русалов обяви, че за НАЗ приоритет за новия програмен период са директните плащания, тъй като те са инструмент, доказал своето положително въздействие върху земеделието в България. Също така, НАЗ ще настоява за опростяване на административната тежест, която се оказва голямо бреме за фермерите. Относно т.нар. Втори стълб на ОСП Светослав Русалов призова за прозрачност и борба със сивия сектор, както и за общодостъпност на мерките.

На отправеното от организаторите на форума предложение за разписване на общ меморандум между организациите на земеделски производители за насоките на бъдещата ОСП, бившият председател на НАЗ Ангел Вукодинов насочи вниманието към обещания Закон за браншовите организации, за който НАЗ призовава многократно. За формирането на Съвет или документ с обща позиция на сектора, той заяви, че е необходима здрава основа за вземането на легитимни решения, а именно – представителност. „Причините да има сравнително едро земеделие в България в сектор Зърнопроизводство са на първо място икономически, поради слабата атрактивност на този вид земеделие преди членството на страната, както и ниските печалби, които се генерират, второ – демографски и трето – липсата на любов към земята. Какъвто и таван на субсидиите да направим, резултатът ще е пустееща земя. Без интензивно земеделие няма как да задоволим продоволствените нужди на населението, но то трябва да се прави на базата на норми и технологии и съобразно околната среда”, допълни Ангел Вукодинов в последвалия дебат.

Коментирай:

comments

Нагоре