Интервюта

Ниски изкупни цени, високи ренти и нормативни неуредици затрудняват работата на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите


* НАЗ излиза с писмо, в което възразява срещу въвеждането на тарифни квоти за Украйна.
* Според председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов, срокът за подаване на заявления за акцизните ставки за гориво може да е недостатъчен.
* Очертават се проблеми и с новия прием по мярка 4.1.

Костадин Костадинов е председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/. 105 фермери от региона на Добричка област и от силистренската община Дулово членуват в Добруджанския съюз. Костадин Костадинов е управител и на фирма „Клас 94“ ООД, която обработва земи в десет села в Добричка област. Седалището ѝ е в село Крушари. На фона на закъснялата сеитба в други части на страната, кампанията в Добруджа е към финала си. Заложени са повече от две трети от обичайните 1,200 млн. дка с житни култури. Посевите вече са поникнали и в много добро състояние.

– Продължава тенденцията за ниски изкупни цени на земеделската продукция – коментира фермерът. В момента слънчогледът се търгува на цени от 650 лева за тон, а царевицата – на 270-275 лева за тон! – Така започна разговорът ни с г-н Костадинов, в който той засегна и другите актуални проблеми пред браншовата организация и конкретните стъпки за разрешаването им:

– Основната ни цел като структура е защита на интересите на земеделските производители от региона. В нашата държава винаги изникват казуси, по които трябва да се водят преговори с властта. София е далеч от нас. Ако трябва да си говорим истината, смятат ни едва ли не за втора ръка хора. А тук сме най-голям брой земеделски производители, с най-много земя, с най-голямо производство, с най-много работа. Всичко ни е най-голямо, дори това, че сме най-далеч от централната власт. Затова вниманието, което ни се обръща, е минимално.

Много са проблемите, които трябва да се решават. В момента (до 28 октомври) върви кампания по подаване на заявления за намалена акцизна ставка на дизелово гориво. Още в първия ден в 10 часа отидох да си подам документите. Приключих на следващия ден по обяд. Причината? Самата система е направена толкова сложно, че дори останахме с впечатление, че нашите оператори в службите по земеделие не са виждали компютър. 25 страници указания! Два дена се четоха и накрая пак има грешки. Оказва се, че имам генерирани две заявления и не можем да премахнем едното от системата. Да обобщя, за един човек в началото отиваше по повече от ден. Системата е сложна, с този капацитет на общинските служби става бавно и трудно. Заявленията се приемат от двама служители, единият проверява първия какво е свършил. Нека да изчислим – община Добрич селска е с 3000 земеделски производители от 69 села, община Крушари – с 300 земеделски производители и т.н. В момента реалното приемане на документите отнема около час. С това темпо 10-дневният срок ще се окаже крайно недостатъчен.

По тази причина от името на Националната асоциация на зърнопроизводителите пуснахме писмо до министъра на земеделието Десислава Танева, с което искаме удължаване на срока и изчистване на неуредиците. Ситуацията в цялата страна е същата. През втория ден на кампанията от Добричка област имаше подадени едва 4 заявления, докато от другите области – нито едно.

Изплащането на акциза е заложено в Бюджет 2016 и реално до Нова година трябва да се изплати. Всяко едно забавяне на приема на заявления ще доведе респективно до забавяне на проверките на фактурите в 45-дневен срок и оттам – забавено изплащането на сумите.

Като сериозен проблем се очертава Наредба 11 за движение на селскостопанската техника по републиканската пътна мрежа. Болна и тежка тема, съпроводена с постоянно водене на преговори вече няколко години. Много трудна комуникация, много голямо неразбиране от страна на АПИ. Ще дам един пример. Според новата Наредба на АПИ при излизане по селските пътища трябва да сме съпроводени от пилотни коли. Нали знаете, че по тази третокласна и четвъртокласна пътна мрежа се движим само ние. В момента ние сами ще си направим трафик – колкото машини, толкова и автомобили. Заложиха си такса от 220 лв. в бюджета – добре, но наложиха и едни ограничения за движение. В зимните месеци след 20:00 ч. ние не можем да се движим по пътищата. Това е до 1 май. В същото време според Наредбата за опазване и защита на растенията имаме забрана за пръскане през деня. Така не можем да работим в светлата част на денонощието, а само вечер до 10 сутринта. Това влиза в противоречие с другата Наредба, според която вечер не можем да се движим. И никой не иска да чуе за това противоречие. Ние имахме конкретно предложение към АПИ третокласната пътна мрежа да излезе от тази Наредба. Не говорим за първокласните и натоварените пътища, за тях няма спор. Всички сме хора, всички се движим и виждаме как стоят нещата по пътищата. Но дори и разрешителните по първокласната пътна мрежа стават тромаво, трудно, с много спънки, едва ли не за да не можеш да работиш. Но пак да подчертая, в 90 % от случаите ние се движим по селски третокласни пътища.

Изминалата година беше трудна. Топла зима, влажна пролет. Това повиши разходите по производството заради многото нови болести. Имаме много добри резултати от пшеница и рапица както в Добруджа, така и в цялата страна. Като ниво на производство достигнахме 1987 година с количество от 6,500 млн.тона. Дотук добре, но дойде проблемът с цената. Ниска! При нас в Добруджа проблемът стои още по-остро. С тези ниски цени ние сме на ръба заради високите ренти. Рентата е 30 % от добитото количеството зърно. 500 кг по 30 на сто, по 0,27 лв. на килограм. Като разходите при пшеницата са 110 лева на декар. Така изчислено се получава рента около 40 лева. Но при нас в региона от години се изплащат по 80-90 лева за декар. А рентата реално е продукт на печалбата. Каква е реалната ситуация в момента? Увеличени овърдрафти за следващата година, неплатени препарати за предходната, обещани високи ренти. Това е един балон, който се надува и не знам кога ще се пукне. В останалата част на България рентата е 30-40 лева. Дори при средно 100 кг по-ниски добиви, калкулацията излиза по-добре.

Преди няколко години имаше един период на високи цени и високи добиви и от тогава нивата на рентите в Добруджа стоят високи. Другият фактор за това, според мен, са земеделските кооперации. Проблем е, че в един бранш работим по два закона. Те работят по закона за кооперациите и имат преференции, а ние работим по търговския закон. Отново опираме до върха, до управляващите, че са поставили така нещата. Всички работим и плащаме данъци, нека всички сме равнопоставени. Отново се чуват нива на ренти до 100 лева за декар. Как ще стане това при наличните добиви и цени на продукцията? Много болен проблем в нашия регион! Рентата трябва да е обвързана с производството. Тези проблеми трябва да се изчистят през тази година, тъй като по моя информация има неплатени задължения към Държавен поземлен фонд заради липса на пазари. Ще последват задължения към фирми заради ниските цени и липсата на пазари. Така че балонът продължава да се надува. В Добричка област с нашия труд и нашите резултати, с нашите инвестиции се постигна кадърно земеделие, което не трябва да се разваля.

Още проблеми – мярка 4.1 от ПРСР. От 26 октомври започва прием за целия остатъчен ресурс в бюджета. При първия прием имаше одобрен само един зърнопроизводител. Условията и приоритетите са съвсем различни – Северозападен регион, биопроизводство, лавандула, резене, артишок, жълто киви и подобни щуротии. Много от колегите започнаха да правят глупости, за да се включат в самото ранкиране. В тази програма е включено и напояването, а там изобщо не можем да се класираме. При нас знаете, водата е на голяма дълбочина и разходите са много големи. Всичко е свързано с басейнови дирекции и издаване на индивидуални разрешителни. Всяко търсене на сондаж и дупчене е разрушаване на водното тяло и т.н. Инвестициите в напояването специално за нашия регион, освен че по принцип са много сериозни, явно ще си останат мираж.

Има какво да се желае и по отношение на машинния парк. Ние сме кандидатствали по мярка 121 още в първия период в началото. Тези машини вече направиха сериозен ресурс от работни часове, има си амортизация. Трябва да се реинвестира и то явно със собствени средства, тъй като условията по новата мярка 4.1 са твърде сериозни и ние не попадаме сред приоритетните региони. В същото време заради сериозния размер на рентите и ниските изкупни цени на продукцията ние нямаме нужните средства за инвестиране в земеделски машини.

Сериозен проблем се зададе в европейски мащаб. Преди броени дни излезе едно становище на Европейската комисия за отпускане на допълнителни квоти за 2017 г. на Украйна за износ в ЕС на 650 000 тона царевица, 100 000 тона пшеница и 350 000 тона ечемик. С този приток на зърно от Украйна към ЕС нашите цени ще се сринат още повече. Ние от Националната асоциация и Съюза на търговците в България пуснахме на 21 октомври становище до министър Танева и директно до комисаря по земеделие Фил Хоган, в което изразяваме позицията си, че сме против тези отстъпки към Украйна. В него възразяваме срещу въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна. Да се надяваме, че няма да сме глас в пустиня. Важно е обаче и нашите политици да вземат позиция в защита на родното производство. В това писмо казваме още, че е категорично неприемливо, както за НАЗ, така и за всички земеделски производители и търговци на суровинни стоки от Европейския съюз, предложението за въвеждане на тарифни квоти за внос на селскостопански продукти от Украйна за 2017 г. Подобна мярка ще постави производителите и търговците на зърнени култури от ЕС в неравностойно положение и ще даде допълнително негативно отражение върху пазара на тези стоки. Отчитайки нивата на зърнения пазар, това ще утежни още повече ситуацията в Черноморския регион. Същевременно най-уязвими ще се оказват държавите-членки на ЕС именно от този регион. Този вид намеса на пазара ще окаже само негативни последици върху европейските земеделци и търговци. Ние призоваваме Европейската комисия да преосмисли предложението си за увеличаване на тарифни квоти за Украйна за изброените култури и, пак добавям, нужно е и българските политици да защитят родните земеделци.

Източник: „Агровестник”

Коментирай:

comments

Нагоре