Интервюта

Румен Порожанов: Очакваме 1100 договорирани проекта по първия прием по мярка 4.1

Какъв ще бъде бюджетът на ЕС за селско стопанство след 2020 г., кога ще бъдат извършени плащанията по СЕПП, защо има изкривяване при цените за техника? Фермер.БГ разговаря с изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по време на националния семинар на НАЗ в Пловдив


– Г-н Порожанов, кои са плащанията, които предстоят?

– Фондът работи на пълна пара. В понеделник ще направим доплащанията в сектор животновъдство, обвързаните с производство финансирания по гаранционния фонд. И, разбира се, по-голямата цел, която сме си поставили, е да направим едно максимално голямо плащане – между 75 и 85 процента, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), като първа вноска, която да бъде изплатена на този голям процент от производители.

Получили сме частичен слой от министерството, върху който можем да стъпим и да обработваме и разбира се разликата да я изплатим до края на януари. А това са именно тези парцели, за които в момента върви разшифроването на новото заснемане в регионите, които министерството на земеделието е заснело.

Вече имаме определен ресурс от 600 млн. лв. като допълнителен бюджет именно за тези плащания. Така че от гледна точка на ресурсна обезпеченост и възможност да се извърши това нещо, смятам, че до Коледа можем да направим подобно плащане.
След Нова година продължаваме с обичайните заявени от всички бенефициенти както от сектор зърнопроизводство, така и базирани на СЕПП. Това са зелени плащания,преразпределителни плащания по втората ос на ПРСР – мерките 10, 11, 12.

Това, което ние ще се стремим с екипа на фонда е да поддържаме режим на плащане такъв, какъвто беше миналата година. От една страна сме зависими от окончателния слой – това е преразпределителното плащане и зеленото плащане и те ще отидат в месец април. Но останалите, в рамките на втора ос на ПРСР, ще ги извършим през февруари – март.

Нищо различно от това, което беше миналата година. Мерките са много, а знаете, че самата СЕПП е разслоена на най-различни визии, схеми и мерки, което не смятам, че е най-доброто, но създава по-голяма вариативност и балансирани интереси в самия сектор.

– Какви са ставките на СЕПП и каква е съпоставката с миналата година?
– Ставката по СЕПП, която първоначално ще бъде платена, е 19.80 лв. Това е първоначална ставка. С нея има изравняване с последното плащане в зависимост от това колко са допустимите земеделски площи. Така че тя е малко по-висока от миналата година, тъй като със самия бюджет по СЕПП тази година достигаме тавана по гаранционния фонд, който е 800 млн. евро.

Предходната година беше 720 млн. евро. Така че това са ставките, които може би ще бъдат задържани до 2020 г. по мерките, които така или иначе са в този програмен период.

– Ще има ли бенефициенти, които няма да получат тези плащания до Коледа?
– Това са именно тези, които няма да попаднат в слоя, който ни е подало министерството. А именно тези, при които в момента се разшифроват снимките. Те ще бъдат между 15 и 20 процента.

– Какви други плащания да очакваме от ДФЗ?
– В момента дообработваме допълнителен бюджет, който е по мярка 4.1, който е близо 50 млн. евро – това са малко над 300 проекта.
В момента правим последна оценка на бизнес плана и ще започнем контрактуването, което се надявам близо 70-80 процента да е затворено до Коледа и в рамките на януари да можем да приключим мярка 4.1 от стария прием. До момента са договорени около 800 проекта, като очакванията са да станат 1100 проекта.

В момента върви и новият прием, съгласно променената програма – намален таван на плащанията, леки корекции в интензитета, корекции в приоритетни култури. Приемът ще приключи във вторник, идната седмица.

Данните към 29 ноември сочат, че имаше 514 проекта за 220 милиона. Разбира се, по стара българска традиция, последните дни ще бъде стълпотворение от входиране на проекти от нашите регионални служби.
Очакваме техният брой да бъде между 3 и 4 пъти по-голям от този, който споменах. Аз лично имах много по-големи очаквания, но за наша радост няма да има огромно струпване на проекти.

Иначе приемът по мярка 4.1 изпълнява приоритетите, които са заложени в програмата. Основните проекти, които ние договаряме в момента са най-вече в плодове и зеленчуци, животновъдство, етерично-маслени култури. С намалението на точките и най-вече сега в допълнителното разглеждане, вече се появяват и доста приеми, свързани с техника, включително и с зърнено-житни култури и т.н. много от тях ще имат възможност да прехвърлят заявленията си в новия прием, като това е една опция, която беше дадена в наредбата.

Така ще се даде възможност, ако те бъдат договорени в новия прием, а са започнали реализацията на инвестициите си в този недоговорен от тях период, могат да бъдат признати и да бъдат финансирани. Аз съм оптимист, че ще има доста такива проекти.
Тук трябва да отбележим, че новият прием е с целия остатъчен бюджет от 237 млн. евро.

– На Шестия семинар на зърнопроизводителите стана въпрос за сумите, които търговците определят за купуването на нова техника и това, че се появява изкривяване в последните часове на тези цени. Как ще коментирате това?
– Безспорно е, че има различия в интересите. Интересът на доставчиците на техника е те да продават на добри цени. Според анализа, който направихме още с първия прием, бяха редуцирани цените над 25 процента.

Има и една друга тема. Няма нито един доставчик на техника с цени на сайта си. Нека не се заблуждаваме, в стария програмен период имаше цени за фонда и цени за продажби извън фонда. От друга страна нашата база данни е свързана с това, че това е референтна цена, която дава възможност да кажем колко ще покрием ние от покупката на определена техника.

По-ниските цени дават възможност за повече договорени проекти и повече удовлетворени бенефициенти. Ние никога няма да имаме еднакви интереси. Фондът има едни изисквания да защитава правилното изразходване на средствата, целесъобразно и икономично. А интересът на нашите бенефициенти е ако може субсидията да бъде по-голяма. Не го казвам с лошо.

Това просто е гледна точка на две страни. Отговорността в случая е на тези, които управляват средствата и ние сме направили тези референтни бази. Тя е усъвършенствана с новия прием по мярка 4.1. почти всичко сме се опитали да вкараме на референтна основа, за да можем да избегнем конкурентния подбор на три оферти, който има своите пороци.

– Предвид това, че зърнопроизводството не е сред приоритетните сектори, кои са възможностите пред тях?
– В никакъв случай не можем да кажем, че зъвнопроизводството не сред приоритетните сектори. Това че определени култури не са вкарани в приоритетните сектори по ПРСР не означава, че този сектор не се субсидира. Точно обратното.

Големите субсидии са в гаранционния фонд, а не във фонда за развитие на селските райони. Бюджетът на гаранционния фонд за целия програмен период е 5, 4 млрд. евро. Инвестиционните мерки, за които говорим, че не са приоритетни, те са 700 млн. евро. Поне 75 процента от тези 5,4 млрд. евро отиват, на база на плащането на площ , основно в зърнопроизводителния сектор.

Така че големите пари отиват в сектора. Така е по европейските правила. Нашите бенефициенти отговарят на тях и ги получават абсолютно резонно. За това няма кой знае каква драма, че някои култури не са в приоритетите за инвестиционните проекти по ПРСР.

– Започнаха дискусиите за бъдещето на земеделието след 2020г. Какво е Вашето мнение?
– Безспорно е, че този бюджет, който ЕС в момента има, определен за земеделие, е малко под 40 процента. Има голяма дискусия в самия ЕС дали толкова пари трябва да има в земеделието, дали те не трябва да бъдат насочени в друго място. Безспорно ще има намаление на този бюджет, но не смятам, че той ще бъде смачкан. Дори да има намаление, то ще бъде от порядъка на не повече от 30 процента. И вече въпросът е как ще бъдат изразходвани тези 30 процента. За мен трябва да се опростят схемите.

Новият програмен период отново даде сложно определение. Отново имаме залитане в екология, в която винаги може да бъде упрекнат един бенефициент. Една страна-членка дали е спазила изискванията, дали не ги е спазила… Много е хубаво всичко да е екосъобразно и зелено, но не трябва да залитаме и в крайност.

Надявам се, че това което ще изкристалириза през 2018 г. като визия, за да могат да започнат и подготовките по регламентите, които са свързани със земеделския сектор, да даде възможност за едно оптимално управление на този ресурс.

– ДФЗ стартира система за онлайн приемания на директните плащания. Кога да очакваме реализацията й?
– В момента се изпълнява договор, който трябва да приключи до 30 юни. С него трябва за всички мерки да имаме опцията за онлайн заявявания на нашите бенефициенти. Това, което сме се разбрали с изпълнителя, който извършва тази услуга, е да изтеглим реализирането поне с два месеца по-рано – от 1 април.

Източник: Фермер.БГ

Коментирай:

comments

Нагоре