Новини

Форум „Новите технологии в земеделието”

6 юни 2017 г, гр. София. Председателят на НАЗ Светослав Русалов взе участие в третия форум от Националната кампания “Новата BG икономика” за подкрепа на българския бизнес: „Новите технологии в земеделието”, който се проведе на 6 юни в хотел „Маринела” в гр. София. Събитието беше открито от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, като присъстваха още изпълнителният директор на ДФЗ-РА Живко Живков, заместник-председателят на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание Йордан Апостолов, председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, ректорът на Аграрен университет – Пловдив проф. д-р Христина Янчева, председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Иван Пачев, представители на бизнеса и организации от бранша.
Светослав Русалов изтъкна ключовото значение на новите технологии и иновациите като основна движеща сила за икономическия растеж и изключително важна тема в дебата за българското земеделие. „Според скорошен анализ на ИнтелиАгро инвестицията на 1 евро субсидия в Европейския съюз допринася до инвестиция на 1,60 евро в иновации, а в България тази стойност е 0,29 евро. Трябва да се запитаме каква е причината за това. Отговорите могат да бъдат няколко – първо, липса на научно-развойна дейност на научните институти, второ – недостатъчна информираност на земеделските стопанства, и трето – ограничени финансови възможности на земеделските стопанства”, заяви Светослав Русалов.

Най-сериозният проблем обаче е липсата на адекватната национална политика за насърчаване на иновациите в аграрния сектор. „Например при първия прием по мярка 4.1 имаше възможност за представяне на проекти за иновации, които трябваше да получат допълнителни точки. На практика обаче през последните дни на приема се изиска патент за всяка иновация, който впоследствие се оказа безсмислен, тъй като не доведе до приоритизиране на самия проект”, допълни той. По този повод председателят на НАЗ подчерта изключителната важност държавната политика да не поставя изкуствени бариери и пречки пред реализирането на иновации и въвеждането на нови технологии в земеделието.
Светослав Русалов обърна специално внимание на състоянието на българските почви: „В последните 100 години земята се обработва много агресивно, като в резултат хумусното съдържание е намаляло от 10 % до 1,5 – 1,7%. Съществува реална опасност съвсем скоро да загубим плодородността. За да се предотврати това, трябва да се проведе целенасочена държавна политика за опазване на почвите, като възможно решение е въвеждането на технологията no-till – изпитана и доказана в други държави, но все още нова за България”.

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов обяви, че бюджетът по мярка 16.1 за ПРСР 2014-2020 г. е 20 млн. евро, като максималният размер на допустимите разходи за един иновативен проект е в размер на 1 млн. евро. Той допълни, че до есента на тази година ще бъде приета наредба за мярката, а през ноември ще започне приемът на проекти. Той подчерта, че по инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 приоритетна подкрепа получават проекти, при които иновацията е съществена част. Тъй като определението за „иновация” в сегашния му вариант се оказва рестриктивно, се готвят промени в наредбата по мярка 4.2, с които то да бъде разширено.

„За създаване на цялостна и единна политика е необходима обмяна на информация както в отделните браншове, така и между тях”, подчерта министър Порожанов. За целта до края на годината се планира въвеждането на комуникационна платформа, където заетите в сферата на селското стопанство да могат да обменят опит и идеи и да комуникират помежду си онлайн. „Съзнаваме, че това е една амбициозна задача, но само чрез правилна комуникация вътре в сектора и между сектора и цялото общество ще намерим най-краткия и ефикасен път за реализация на нашата мисия. Изхранването на един народ не е само стопанска цел, а и човешка кауза“, каза още министър Порожанов.

Той също подчерта, че при налагането на иновациите и високите технологии пазарът трябва да бъде водещият, като и държавата трябва да има своята роля. Ефективното управление на стопанствата предразполага въвеждането и непрекъснатата конкуренция, за да се повишава качеството както на вътрешния, така и на външните пазари. „Държавата може да бъде регулатор, да не пречи и да помага. Тя прави това по следните начини: първо, като осигури добра макроикономическа рамка, която в България има от доста време; второ, чрез националните и европейските схеми за подпомагане, с които се създава среда на равнопоставеност и приоритети; и трето, чрез подсилването на връзката между бизнес и наука така, че да се подкрепя производството”, добави още министърът.

Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Живко Живков заяви, че над 2500 договори, свързани с въвеждането на иновации в земеделието по подмерките 4.1. и 4.2. по ПРСР са и предстои да бъдат сключени до края на годината. Той призова фермерите да заложат на иновации, на това, което може да донесе нови доходи – системите за управление на качество, преработка на биомаса, постигане на съответствие с европейските стандарти.

Заместник-председателят на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание Йордан Апостолов заяви, че науката трябва да бъде в основата на земеделската дейност, като единствено сътрудничеството между научните звена и фермерите ще доведат до създаване на бизнес идеи и продукти, които да се реализират успешно. При оценяването на проектите за финансиране на иновации трябва да се направят такива критерии, че мярка 16.1 да не се превръща в гонене единствено на максимален брой точки. „Определението за иновация трябва да се промени и оценяването да е такова, че да бъдат финансирани качествени проекти, които да подобрят състоянието на отрасъла”, заяви още той.
Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова заяви, че по програмата „Хоризонт 2020” следващата година има на разположение 300 млн. евро за дигитализация с фокус върху иновационни хъбове, включително и за земеделието, които могат да бъдат оползотворени.

Иво Куманов, управител на НИК Електроникс, заяви, че новите технологии като цяло се приемат изключително добре в България и внедряването става много по-бързо отколкото в САЩ. Обяснението е, че в по-голямата си част българските земеделци са предприемачи и като такива са отворени към нови технологии. Като предизвикателства пред въвеждането на иновации той отбеляза проблемите с експлоатирането им, а именно обучаването на оперативните кадри. Г-н Куманов подкрепи изказването на Светослав Русалов за използването на нови технологии за опазване на почвите, като отбеляза, че те изискват преходен период на финансиране, тъй като никъде по света технологията не е въведена без субсидии.
В дискусията взеха участие още доц. Стелиян Димитров от компания „Географика”, който представи предимствата от използването на геопространствените технологии; Върбан Върбанов, регионален търговски мениджър за Южна България в БАСФ, който открои новите технологии в растителната защита; Георги Гърневски, ръководител проект „Плодове и зеленчуци” на „Метро”, който заяви, че иновациите в земеделието са средството за обслужване на крайната цел, а именно предлагането на най-качествения продукт на потребителя.

Ректорът на Аграрен университет – Пловдив проф. д-р Христина Янчева представи успешния опит на Университета в сътрудничеството му с бизнеса чрез проекта „Сътрудничество между наука, индустрия и общество за развитие на аграрния сектор. Дигитални и безпилотни технологии за устойчиво и прецизно земеделие, опазване на здравето на хората, околната среда и биоразнообразието”, като призова още български фирми да се присъединят към него. Тя апелира държавните институции да предоставят данъчни облекчения за бизнеса, който инвестира в наука и образование, както и за университетите, които работят с бизнеса.

Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Иван Пачев заяви, че спадът в закупуването на български сортове се дължи главно на дъмпинга на западните вносители на българския пазар. „В последно време поради липса на финансови средства България остана почти без селекционери при пшеницата, като това се дължи на системно недостатъчното финансиране”, допълни той.

Коментирай:

comments

Нагоре