Интервюта

Шансовете на зърнопроизводителите при новия прием са по-големи!

*поясни г-н Светослав Русалов, председател на УС на НАЗ. И допълни: Отсега започваме преговорите с ЕК и се надявам да защитим нашата позиция за следващия програмен период. А тази година НАЗ става на 10 години! Този ще бъде и акцентът в работата на Националния Агро Семинар, който ще се проведе в началото на декември в Гранд Хотел Пловдив. Ще заложим на нови теми, насочени към бъдещето, към науката и съвременните технологии…

– Г-н Русалов, вече половин година отмина откакто поехте ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Каква е все пак равносметката за този макар и кратък период?
– Първият въпрос, който поставихме на вниманието на ръководството на МЗХ и на управляващите, беше Законът за браншовите организации. Подехме го, благодарение на инициативата на нашите структури, на всички членове на Асоциацията. Имаше интерес, Законът влезе в Комисията по земеделието и храните. След което настъпи обсъждане на предложенията от страна на браншовите организации в Народното събрание. И всичко бе спряно дотук.
В момента Законът стои в чекмеджето, не се работи по него и това е така, защото работодателските организации се обявиха против, тъй като бихме могли да изземем техните функции. Но ние няма да се откажем, а

ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ БОРБАТА ЗА НЕГОВОТО ВЪВЕЖДАНЕ!

Трябва да има такъв закон, макар и не докрай прецизиран.

Впоследствие започнахме подготовката за очертаване на площите за кампания 2016 г. Там срещахме някои трудности, имахме немалко срещи с експерти от МЗХ, стигнахме и до добри резултати. Във времето се появиха и текущи проблеми, дойде и подготовката за споразуменията. Да кажем, че те са „изчистени“, но има въпроси, които възникнаха по време на изготвянето на споразуменията и които ще обсъдим на заседанието на Управителния съвет на НАЗ днес, 13 октомври. Ще формулираме някои от проблемите, за да можем да ги поставим за разрешаване.
В текущ план сме давали становища по много законодателни инициативи.

Ние сме партньори на инициативата „Хляб на мира“, през лятото организирахме жътва на засятата ръж при домакините Николай Киров и Теодор Иванов, председатели на двете структури в Бургаска област. Миналия месец ръжта беше смляна, изпечен и дарен бе хляб на диабетиците от Карнобатско. Впоследствие сформирахме група, която да посети конференцията в гр. Сарваш в Унгария. На нея участваха министрите на земеделието на Унгария, на Германия, кметът на града-домакин. От наша страна присъства зам.-министър Свилен Костов. Идната година ние ще бъдем домакини, в диалог с Аграрното министерство ще обособим мястото, където ще се проведе събитието през септември 2017 г. Водили сме вече предварителни разговори.

– През тази трудна в климатично отношение година какви още проблеми ви споходиха?
– Напролет проблемът беше огромен с болестите по зърнено-житните култури – жълта и кафява ръжда, септория и др. Съответно при нас се наложиха допълнително фунгицидни третирания, които повишиха значително себестойността на произведената продукция. Имахме опасения за реколтата от пшеница, болестите редуцираха добива. Но ето, че се справихме с този проблем благодарение на по-високата култура на земеделие, която притежаваме, на новите технологии, които въвеждаме, на качествената растителна защита. Прибрахме зърното, реколтата беше добра, но качеството не беше на необходимото ниво. У нас все повече се произвежда фуражна пшеница, вместо качествено хлебно зърно. Тя е по-високодобивна, такива са тенденциите и за в бъдеще.
На следващ етап – проблеми имахме и с пролетниците, на места не бяха падали дъждове, растенията изглеждаха добре на външен вид, но когато прибиращите машини влезнаха в полетата, се оказа, че добивите са наполовина по-ниски. Разбира се, има и такива стопанства, които получиха близки до миналогодишните резултати. И то благодарение на високата агротехника и въвеждането на съвременните технологии на производство. Но ето, че ни притиснаха

НИСКИТЕ ИЗКУПНИ ЦЕНИ ПРИ ВСИЧКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ.

Най-ниски са те при хлебното зърно, при рапицата в момента се стабилизират, но пак са по-ниски от по-миналогодишните. При слънчогледа имаше рязък спад на цените, тези дни се връщат на такива нива, на каквито бяха преди този спад. Но все пак са недостатъчни за покриване на себестойността. И така в много стопанства, независимо от реализираните високи добиви финансовият резултат е близък до нулата. Някои са под нулата, други реализираха минимални печалби. А това води до трудно възпроизводство на базата на тези ниски цени.
– Вече две години се коментира проблемът за намалената ставка върху акциза на газьола, но ето, че има положителен резултат? Удовлетворява ли ви решението на МЗХ, специално по този проблем?
– Най-после, след толкова дълга борба и преговори от страна на МЗХ с Европейската комисия, решението е вече факт. Намалената акцизна ставка върху газьола за 2015 г ще бъде изплатена. Заявленията за това ще се подават от 17 до 28 октомври, след което ще се определи индивидуалната квота за всеки земеделски стопанин. Бюджетът е 84 млн лв, след което той ще бъде разделен на сбора на тези индивидуални квоти. Ставката ще бъде определена със заповед на министъра и в рамките на 45 дни през календарната година трябва да бъде изплатена на земеделските стопани. Бюджетът е за тази година. Т.е.

ПЛАЩАНЕ ЩЕ ИМА!

Доволни сме, защото това е единствената подкрепа от страна на държавата към зърнопроизводителите заедно с преотстъпения данък. Приветстваме новото решение да не се попълват и дневници за всяка земеделска дейност.

– И все пак на този етап като цяло ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО, както неведнъж сте подчертавали, си остава ПРЕНЕБРЕГНАТ ОТРАСЪЛ при кандидатстването по програмите за обновяване на технопарка. Това ще се отрази на дейността ви. Вашият коментар?
– Да започна с това, че нашият сектор в момента е угнетен, не е приоритетен и то благодарение на политиката, която се води в сегашния програмен период. Тази политика е била съответно договорена в предишния програмен период. Затова е много важно сега ние да участваме в преговорите и съответно да успеем да защитим нашата позиция за подкрепа на зърнопроизводството в следващия програмен период – след 2020 г. В днешното съвещание ние също имаме точка в дневния ред, която да започне разясняване на нашата позиция, да я отправим към МЗХ и която да бъде зачетена като наше искане след 2020 г. Началото на преговорите с ЕК се поставя сега и ние не трябва да пропускаме този срок.

Относно самите мерки – ние, зърнопроизводителите, бяхме „спасителната жилетка“ на МЗХ да не се изгубят едни пари и в края на миналата година по Мярка 121 успяхме да си закупим машини. По този начин се подпомогна в някаква част подновяването на машинния парк в някои фермерства. Впоследствие дойде Подмярка 4.1. При самото кандидатстване в началото имаше одобрен, забележете, ЕДИН ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛ! Всички останали одобрения бяха на производители със смесени стопанства. Стана така, че доста от проектите се оказаха, че са „ялови“, че те нямат бъдеще и колегите сами се отказаха. Така ранкирането падна и в момента се сключват договори до 34 точки включително. А сега в този диапазон съответно има и повече зърнопроизводители.

При новото кандидатстване имаме шанса да прехвърлим стари проекти от първия по втория прием. Благодарим на ръководството на Министерството на земеделието и храните, колегите могат да направят това с актуализиране на някои от данните. Шансовете са по-големи, влиза се с целия бюджет (237 млн. евро), още повече че отново по наше предложение ще се включи и строителството. Ако в проекта е заложено 65% строителство, то се добавят 10 точки. Фирмата с история е отново наше искане. Ако са назначени 5 работници в последните 3 години – също. Един новоназначен работник носи 5 точки. Така че шансовете при зърнопроизводството са по-големи при втория прием.

На всеки два месеца по Устав организираме срещи на различни места. Нашата цел е да отиваме при колегите по региони, за да се види как работи там Управителният съвет, какви дебати и спорове възникват, как се вземат решения. А когато трябва да се съберем спешно, избираме Арбанаси. Днес в Стара Загора ще разискваме доброволните споразумения, ще дадем повече яснота върху кандидатстването за акцизната ставка, по новия прием по Подмярка 4.1 и наредбите 9 и 11 (за движението на извънгабаритната техника). Имаме вече някакви уговорки със съответните органи. Чакаме към края на годината публикуване на Наредбата. Ще вземем решения по ОСП след 2020 г.

– Месец и половина, г-н Русалов, остава до Националния Агро Семинар, а и ще имате юбилей. Какво ще ни кажете в аванс за предстоящата проява?
– Гвоздеят на събитието ще бъде „10 години НАЗ“. Това е акцентът, съответно ще се опитаме да подготвим нова визия на събитието, ще заложим нови теми, насочени към бъдещето, към науката и съвременните технологии. В момента сме в подготовка. Ще очакваме и чужди експерти.

Източник: „Агровестник”

Коментирай:

comments

Нагоре