София. Около 8000 проекта със субсидия на стойност над 1 млрд. и 350 млн. лв. са реално договорените средства по Програмата за развитие на селските райони.Разплатените проекти са около 7000 с отпуснати безвъзмездни средства в размер на 1 млрд. и 100 млн. лв., което е малко над 30% договорени средства от общия бюджет на Програмата за развитие на селските райони и около 15% разплатени средства. Това каза изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) Калина Илиева в интервю за Агенция „Фокус” .

„За сравнение мога да кажа, че към старта на нашия екип – миналата година, имаше договорени едва 400 млн. лв. и платени 200 млн. лв. Виждате какъв е ръстът и темпът в работата и той бе отчетен и от колегите от Европейската комисия на последния мониторингов комитет. Това са актуалните цифри. А по новия прием на проекти по програмата за 2010 г., който приключи вчера, са приети малко над 1800 нови проекта, които съгласно установените срокове ще бъдат обработени до края на годината”, посочи Илиева.

Директорът на ДФЗ каза, че тъй като програмата е стартирала с близо година и половина закъснение вместо 2007 г., през април 2008 г., е имало голямо забавяне при договарянето и разплащането на средствата.

„Нашият екип имаше трудната задача за кратки срокове да направи строга организация, така че тези средства да не бъдат загубени, а договорени.
Същевременно освен това забавяне, когато стартирахме миналата година в България, дойде и първата одитна мисия по програмата от Европейската комисия, която констатира страхотни проблеми в самата нормативна уредба, а същевременно заварихме над 11 000 необработени проекти. Разбирате каква огромна цифра е това – за сравнение по програма САПАРД за целия 7-годишен период има общо 3500 проекта. Виждате каква голяма е разликата в интереса между двете програми”, каза Илиева.
Ръстът на реално разплатените средства към днешна дата от 1 млрд. и 100 млн. лв. е един изключително добър резултат, смята тя.

„И най-важното е, че разплащайки тези средства, към днешна дата ние гарантирахме, че парите за 2007 и 2008 г., които на практика България има право да разплаща до края на тази година, няма да бъдат изгубени. Със закъснение от година и половина е много трудно и всички очакваха, че на практика ще има загубени средства, но ние успяхме да увеличим усвоените средства по програмата от 400 млн. лв. на 1 млрд. и 100 млн. лв. И по този начин вече започнахме дори да разплащаме и от средствата, които са предвидени за усвояване до края на следващата година. Това е най-важното от всичко – че това огромно закъснение, което заварихме, благодарение на организацията, която създадохме, няма да доведе до загуба на средства. Тези хора, които чакаха проектите им да бъдат разгледани толкова време – година и половина закъснение, вече реално започват да изпълняват своите инвестиции”, обясни Калина Илиева.

Прехвърлянето на средства от една мярка в друга не е единственият вариант за усвояването на всички средства по Програмата за развитие на селските райони, смята изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) Калина Илиева. В интервю за Агенция „Фокус” тя посочи, че вариант е и разширяването на възможностите на мерките, към които липсва интерес. „Ако в тази мярка, в която се констатира, че не е атрактивна, чрез промени в програмата се вменят и други дейности, и други допустими разходи, които биха били по-атрактивни за бенефициентите, това също е вариант да се повиши интересът към нея. Защото за неатрактивните мерки процедурите са тежки и най-вече причината е, че инвестициите не се възобновяват толкова бързо”, обясни Илиева.
В рамките на сегашната финансова ситуация в държавата всички хора, които тепърва започват да се занимават с инвестиции в селското стопанство, предпочитат да се възползват от мерките, които са с най-бърза възвръщаемост на инвестициите. Това го показва и последнияt прием на проектни предложения – най-много проекти има за изграждане на възобновяеми енергийни източници и селски туризъм.

„Докато тези неатрактивни мерки, които са свързани да речем с подобряване на ерозирали горски почви, са с много по-бавна възвръщаемост. Затова вариант е в тези неатрактивни мерки да се допуснат и други, по-различни дейности, които да привлекат вниманието на повече потенциални бенефициенти. Има и някои мерки обаче, които изискват задължително прехвърляне на средства. Ще дам пример с мярката, която е за асоциации на производители. За тази мярка са предвидени толкова много средства, които на практика не отговарят на реалния брой на организации на производители в България. Просто няма толкова създадени организации, които изобщо да могат да кандидатстват по програмата. По тази мярка е ясно, че тъй като потенциалните бенефициенти са по-малко, може самият ресурс да бъда намален и съответно да бъде прехвърлен към друга мярка, която по преценка на Управляващия орган би била по-атрактивна или с изчерпани средства. Сега е най-подходящият момент и страната ни трябва да се възползва от тази възможност за един по-стабилен анализ на текущото състояние на програмата на база на междинната оценка, така че да се направи преразпределяне на средствата”, каза Илиева.

Сериозни опити за измама, каквито бяха констатирани по САПАРД, досега по Програмата за развитие на селските райони няма. Това каза изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева в интервю за Агенция „Фокус” .

„Разбира се, злоупотреби и хора, които се опитват да заобиколят правилата, винаги ще има, но по-важното е какви контролни механизми ние сме създали, за да можем да хванем тези злоупотреби. При всеки един опит за измама се изпраща сигнал до прокуратурата”, коментира Илиева.
Тя обясни, че с ограниченията в нормативната уредба, които бяха предприети, е намалял рискът от извършване на злоупотреби. Правилата са по-опростени, по-ясни. Вече е създадена база данни с референтни цени, което е един от методите за оценка на реалната пазарна стойност.
„Най-големите злоупотреби по програма САПАРД бяха със завишаване на цените на офертите или с фалшиви оферти. Но тъй като по Програмата за развитие на селските райони вече е създадена референтна база данни като същевременно се използват и данни от външни оценители, рискът за такива злоупотреби е наистина намален. Разбира се, различни административни нарушения винаги се констатират– било то неизпълнение на договорни задължения или преотдаване на други лица на активи, които ние сме финансирали”, обясни директорът на ДФЗ.

Галина ДИМОВА | Агенция „Фокус“

Print Friendly

Общо 15 млн. лв. ще бъдат отпуснати за целево кредитиране на есенната сеитба, реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) вчера. От тях 10 млн. лв. ще се използват за отпускане на кредити за покупка на торове за производство на пшеница реколта 2011 г.. Останалите 5 млн. лв. са предвидени за заеми за покупка на семена за пшеница.

Зърнопроизводителите ще могат да кандидатстват за кредити за новата реколта от 5 септември. Крайната дата за договаряне на средствата е 12 ноември 2010 г. Самите заеми ще се отпускат в срок до 15 декември 2010 г. Както за покупката на семена, така и за торовете, стопаните ще получават по 6 лв. на декар финансиране.

На вчерашното заседание на Управителния съвет на ДФЗ беше утвърден бюджет от 10 млн. лв. за целево кредитиране и на животновъдите за покупка на фураж или фуражни компоненти до края на 2010 г. За заеми ще могат да кандидатстват фермерите, отглеждащи овце, кози, крави и биволици, които не са получавали кредити от Фонд „Земеделие” за 2008 и 2009 г.

За отпускането на финансиране под формата на заем животновъдите ще могат да кандидатстват от 20 септември. Самите средства ще се договарят до 30 ноември, а отпускането им ще става до 15 декември 2010 г. На брой животно фермерите могат да получат по 80 лв. за овце-майки и кози-майки и по 500 лв. за крави и биволици.

С решение на Управителния съвет на ДФЗ вчера до края на 2011 г. бе удължен и срокът за погасяване на предоставените на животновъдите през 2008 и 2009 г. кредити за покупка на фураж и фуражни компоненти.

До 2011 г. ще бъдат разсрочени кредитите на животновъдите, отпуснати през 2008 и 2009 г. Това става по предложение на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), решението е взето на Управителния съвет на фонда, който се проведе вчера. Пред Агенция „Фокус” изпълнителният директор на ДФЗ Калина Илиева съобщи още, че ще бъдат отпуснати 10 млн. лв. за целево кредитиране на животновъдите за закупуване на фураж и фуражни компоненти. „Така че не само разсрочихме тези два кредита, но и отпуснахме нов за 2010 г. Това покрива основните искания, които фермерите поставиха в декларация до министъра в началото на тази седмица”, коментира Илиева.
По думите й новите кредити ще се опускат при изключително облекчени условия: до 70 000 лв. за едър рогат добитък с обезпечение „запис на заповед”, а за дребните овцевъди и козевъди обезпечението „запис на заповед” ще бъде до 50 000.

Общият финансов ресурс, който Управителният съвет на фонда е утвърдил, е 10 млн. лв. Ще може да се кандидатства от септември.

Калина Илиева припомни, че в момента тече изплащането на помощта от 20 млн. лв. за млекопроизводителите, одобрена от Европейската комисия заради кризата в млечния сектор. Към днешна дата 3000 от общо 6000 кандидатствали са получили средства над 7 млн. лв. Срокът за изплащането е до 13 август и всички ще получат сумите дотогава, обеща Илиева. През декември пък ще започне изплащането на субсидиите на глава животно, за това са отделени средства, но преди това е нужно да бъде взето решение и от Министерски съвет, каквато е формалната процедура.

Print Friendly