Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) пред Агенция „Фокус”.
Фокус: Как се отразяват обилните валежи на прибирането на реколтата? Получавате ли тревожни сигнали?
Радослав Христов: Да, има сигнали, ситуацията в определени райони наистина е много тежка, има доста сериозни количества валежи. Съединение, Пловдивско е един от тежко засегнатите райони.
Събираме информация от колегите по райони – къде каква е обстановката.
До момента има прибрана пшеница 65 % средно за страната. Някъде прибирането на реколтата е по-назад – прибрани са от порядъка на 40-50 %. След тези дъждове оттук нататък мога категорично да кажа, че повече хлебна пшеница няма да може да се прибере. Ще има много сериозен проблем с набавянето на качествени семена, тъй като специално институтите в Карнобат и Генерал Тошево в момента са прибрали много малко базови семена. Карнобат е на 60-70 %, а Генерал Тошево са прибрали 10-15 %.
Фокус: Това означава ли, че ще се наложи внос на тези семена и, че няма да ни стигне хлебната пшеница и също ще ни трябва внос?
Радослав Христов: Почти сигурен съм, че хлебна пшеница няма да бъде достатъчна и преработвателите ще се наложи да я месят с пшеница малко по-слабо качество. По този начин ще набавят количество. Чуват се коментари, че ще се внесе хлебна пшеница от Украйна. Хлебна пшеница от Украйна под 35 стотинки на килограм няма как да дойде у нас, тъй като цената й в момента там е 30 стотинки. В момента хлебната пшеница в България я купуват на 23-24 стотинки. Категоричен съм, че цената на хлебната пшеница ще се вдигне, а това, което мога да препоръчам на преработвателите – просто да направят анализи по места, имат си представители във всички области и там, където е некачествена пшеницата, просто да дадат една нормална цена.
Няма как народът да остане гладен в общия пазар, защото ако се наложи, пшеница ще се внесе и на цена от 50 стотинки, за да има хляб. Ако се даде добра цена – 25-27 стотинки за хлебната пшеница, след няколко месеца няма да им се налага да купуват по 35-38 стотинки пшеницата. По отношение на фуражната пшеница не мога да дам прогнози какво ще произведем оттук нататък. Прогнози, които бяхме дали – за около 3.6 млн. тона, ще бъдат редуцирани, но не мога да кажа с колко. Единствено навреме успяха да приберат пшеницата в Северозападна България. Там вероятно ще се набавят качествени семена, а по отношение на това дали ще се наложи внос на качествени семена пшеница – мисля, че по-скоро колегите биха прибегнали от собственото производство, което е за търговия, да отделят за семена, отколкото да внасят скъпи семена.
Фокус: Някакъв резерв има ли на семена?
Радослав Христов: Почти във всички институти има останали миналогодишни семена, които могат да бъдат използвани тази година. Не е толкова фатално, че са престояли една година, ще се направят и анализи. В Генерал Тошево например разполагат с 450 тона базови семена.
Ще има райони, които ще бъдат бедстващи, ще има земеделски производители, които ще бъдат пред фалит.
Пращам писмо до МЗХ в районите, където положението е бедствено, да бъде обявено такова, да се направят комисии за оценяване на посевите, да се стартира европейският регламент за компенсиране загубите на земеделските стопани при лоши природо-климатични условия.
Бяхме пратили писмо след първите дъждове. Тогава имаше подобрение на климата и тенденциите не бяха толкова критични, но сега след тези валежи, на места действително колегите ще имат нужда от помощ.
Фокус: Ако това стане, тези компенсации ще бъдат ли достатъчни, за да ги спасят от фалити?
Радослав Христов: Ако се стартира процедурата и тези колеги бъдат компенсирани съгласно този регламент, мисля, че ще бъде достатъчно и ще могат да оцелеят.
Фокус: В тази сложна обстановка ще отнеме ли много време да се оценят щетите?
Радослав Христов: Има начини, по които се действа. След като бъде прибрана реколтата на база на приходите на земеделските производители се прави анализ на база на предходните три години какви са били разходите и ако има намаление над 30 %, те могат да бъдат компенсирани.
Фокус: За пшеницата ли е най-големият проблем в момента?
Радослав Христов: Не само при пшеницата – проблем има и с рапицата и с ечемика. Дори и към настоящия момент все още има за страната средно между 5-10 % ечемик, който не е прибран и около 10-15 % рапица, която не е прибрана. Рапицата е по-нежна култура и от дъждовете зърното капе на земята. Преди първите дъждове на 8-9 юни средно се прибраха от добив около 270 кг, след дъждовете добивът падна под 200 кг, а оттук нататък какво ще се прибере, не е ясно. Това, което очаквахме от рапицата като среден добив около 200-220 килограма – мисля, че ще слезем на 130-140 кг.
За ечемика, там, където не е ожънат, вследствие на дъждовете, комбайните ще играят ролята на косачка, просто ще трябва да минат да окосят наличния ечемик, който е останал, за да могат да обработят площите за следващата година.
Фокус: Тази ситуация ще повиши ли цените на зърното?
Радослав Христов: България е уникална държава и при нас много често се случват неща, които противоречат на логиката. Логиката сочи, че цените и на ечемика, и на рапицата, и на пшеницата, трябва да скочат нагоре, но не забелязвам такова нещо все още. Единствено рапицата скочи от 550 на 640 лева и то точно поради тази причина – че нямаше възможност да се прибира, имаше търсене на количества.
По отношение на пшеницата прогнозирам цена от 30 стотинки на килограм на българската хлебна пшеница ноември месец.
Фуражното зърно ще бъде изнесено, каквото и да е то. Всяка година изнасяме около 2 млн. тона, тази година вероятно количеството ще бъде по-малко, предполагам, че около 1.5-1.6 млн. тона.
По отношение на вноса на зърно от други страни, внос няма, просто, ако тук няма хлебна пшеница, отнякъде другаде ще дойде, било Полша, Унгария, ако трябва от Франция. В момента френска мелничарска пшеница на борсите стига 40 стотинки, в Унгария и Полша – 30.
Най-близката пшеница, която може да бъде доставена в България, е от Полша и от Унгария за ЕС. Извън ЕС най-евтината пшеница, която може да дойде е от Русия и Казахстан. Имайки предвид, че има защитно мито, тя няма как да влезе на цена под 35 стотинки.
В Русия 90 млн. декара са засегнати от сушата, в Украйна обстановката е близка до българската с валежите. В момента прибирането на реколтата в Украйна изостава. Това доведе до вакуум на Черноморския пазар за фуражна пшеница и покачи малко котировките в момента на около 21-22 стотинки за фуражна пшеница в района на Бургас и Варна.
Веселина ЙОРДАНОВА
VN:F [1.9.3_1094]
Rating: 3.0/5 (2 votes cast)
VN:F [1.9.3_1094]