Здравейте,

Първо бих искала от името на всички граждани и родители огромно да благодаря на НАЗ, че подкрепи нашата кампания против либерализирането на закона за ГМО в България!

Сега, заедно с Коалиция „За Да Остане Природа в България” и Инициативен комитет на граждани и родители против промените в ЗГМО , ви каним на:

гражданско шествие и демонстрация под надслов:
„ЗА ЧИСТА ХРАНА, ЗА ЗДРАВА ЗЕМЯ! БЪЛГАРИЯ – СВОБОДНА ОТ ГМО!”

31 януари 2010 г. (неделя), 12.00 – 14.00 ч.
Сборен пункт: 12.00 – 12.30 ч. в градинката пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

Шествието ще завърши около 13.10 часа в градинката до Народното събрание, където до 14.00 часа ще има демонстрация и ще се обмени информация за генно-модифицираните организми.

В момента представители на природозащитни организации, земеделски браншови асоциации, биологични производители, инициативни граждански групи участват в работна група към парламентарните комисии, където предлагат текстове, ограничаващи разпространението на ГМО в България. Това беше постигнато в резултат от предишната демострация срещу ГМО. На стартиралото вчера обсъждане в комисиите вече са постигнати малки „отстъпления” от предложените от правителството промени.

За да успеем обаче да защитим България, храната и земята си от ГМО е нужна още повече обществена подкрепа – за това ви очакваме в студ и сняг на шествието в неделя!

Подробен маршрут на шествието: от градинката пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” наляво по ул. „Шипка” и направо до края на Докторската градина, където завиваме надясно по ул. „Сан Стефано”. Шествието продължава надолу по ул. „Сан Стефано” до сградата на Българската национална телевизия, където ще има кратък престой. След това шествието продължава до края на ул. „Сан Стефано” и оттам надясно по локалното платно на бул. „Цар Освободител”. Придвижва се по тротоара покрай сградата на Софийския университет до пешеходната пътека на кръстовището на бул. „Васил Левски” и ул. „Шипка”. Оттам шествието пресича пешеходната пътека и завършва в градинката между Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”, Националната художествена академия и Народното събрание.

ВАЖНО!!! Носете: плакати, свирки, тъпани, мегафони, артистично облекло… Трябва да се чуе за проблема с ГМО!

Помогнете ни да разпространим този призив!

Поздрави,
Людмила Савева

**************************************

Какво е ГМО?

Генетично модифицирани организми (ГМО) са с изменен генетичен материал чрез техниките на генното инженерство, известни като рекомбинантна ДНК-технология.

Работа над ГМО в началото е в лабораториите. С помощта на рекомбинантна ДНК-технология ДНК-молекули от различни източници се комбинират инвитро в една молекула, за да се създаде нов ген.

После той се прехвърля в друг организъм и му придава нови свойства (напр. картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари).

Гени могат да бъдат прехвърляни от един организъм в друг както между сходни, така и в отдалечени видове.
Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, а генномодифицирани храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996 г.

Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите.

ГМО – митове и факти:

Добивите при ГМ културите са по-високи. – Не е вярно. В световен мащаб 73% от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% – за устойчивост към насекоми, а в 8% са включени и двете характеристики. Само 0.1% от ГМ културите са генно обработени за по-високи добиви. Редица изследвания, проучвания и полеви опити докладват за 4 до 11% по-ниски добиви при ГМО.

ГМО водят до употребата на по-малко пестициди. – Не е вярно. Все повече плевели развиват устойчивост към хербицида. За да се справят с тази устойчивост, фермерите третират посевите си с хербициди по-интензивно.

ГМО могат да решат проблема с глада. – Не е вярно. ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз – ориз, обогатен с витамин А. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

В България се отглеждат ГМ-култури незаконно! Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) откри наличие на ГМ царевица в Шуменско при лабораторни анализи, извършени през август 2009 г.

И се продават ГМ-храни!

Данни на Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) показват, че всеки 14-и хранителен продукт е със съдържание на ГМО над 0,9 (допустимото).

ГМО – вреда за биоразнообразието

Генетично модифицираните растения се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения.

Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО. Особено тревожен е фактът, че веднъж освободени в околната среда, няма възможност да бъдат контролирани.

ГМО – вреда за хората

Генетично модифицираните растения помагат на болестотворни бактерии да развият устойчивост към антибиотиците.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например в ГМ царевица има протеини на бактерии, в ГМ картофи – протеини на вируси, а в ГМ домати – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време.

Изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Данни от изследване показват, че употребата на царевица MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

Изследвания на Виенския Университет доказват безспорно неблагоприятното въздействие на ГМ храни върху репродуктивната система на мишки, хранени с генномодифицирана царевица хибрид на Monsanto MON810.
Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират ГМ-културите. Те причиняват множество хронични заболявания.

Защо ще пострадат фермерите?

За правото на собственост на фермерите върху растителните култури – правата са притежание на компанията – производител.

Фермерите ще трябва всяка следваща година да закупуват посевен материал (в някои случаи и определени хербициди) от притежателите на правата.

Защото ГМ са безплодни растения, от които не може да се остави семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт.

Това създава монопол на мултинационалните компании, производителки на ГМ семена и на съответните хербицидни препарати.

Така се лишават фермерите от възможността да развиват биологично земеделие и производство на собствени семена.

В случай на неволно попаднал генетично модифициран материал (права върху който има определена група или корпорация) в полето на фермери, ползващи конвенционално или органично земеделие?

В този случай компанията производител на ГМО съди и смазва дребния фермер, който дори не иска да отглежда ГМ култури.

Print Friendly