От пролет до късна есен
се диплят бразда след бразда
и в тях лягат надежда и песен,
гори желание, разцъфтява мечта.
Георги Балабанов

Зимата зае своето подобаващо място и покри цяла Европа със сняг и ниски температури. Разбира се имаше и полета без снежна покривка, но поне засега условия за повторение на 2003 г., когато имахме големи повреди от измръзване и последвало голямо нападение от житна дървеница през пролетта, няма.

През производствената 2009/10 година в световен мащаб се очаква площите засети с пшеницата да намалеят с 2-3% спрямо предходната до 222 млн. хектара. Тази редукция е свързана предимно с ниските изкупни цени на продукцията и сложилите се неблагоприятни условия за подготовка и сеитба в някои страни. По прогнози на Канадския пшеничен борд (CWB), производството на пшеница през 2009/2010 година ще се редуцира с 4.7% по-малко спрямо 2009 г., или ще бъде около 644 млн. тона. По последни данни на Министерството на земеделието на САЩ световното производство на пшеница за 2008/09 г. е 676,1 млн. тона, което предполагам не е окончателно. И ще има още корекции в това направление, защото целогодишно по света някъде се сее, а някъде се жъне, и точна оценка не може да се даде.

Сега през февруари започва сеитбената кампания в Аржентина. Втора поредна година поради сушата, недостатъчните финансови средства, ниските изкупни цени и конфликтите с правителството фермерите в тази Южноамериканска страна ще засеят по-малко площи с пшеница, което представлява намаление с около 22 % спрямо предходни добри години и е най-нисък показател от 1923 г. насам. Жътвата в Аржентина завърши около средата на януари, като се събра реколта от 7,1 млн. тона, а за вътрешно потребление са необходими 6 млн. тона. Относно бъдещата незасята още пшеница в Аржентина се очаква производство от около 8,4 млн. тона, което ще е недостатъчно като количество, за да може един голям износител да влияе активно върху цените на пшеницата в света през следващата маркетингова година.

Страните от Европейският съюз (ЕС- 27) засяха тази година почти същите площи с пшеница, както миналата година или 22.8 млн. хектара, което представлява около 1% над засетите за 2008/09 год.

В страните от Черноморският басейн, и особено в Русия и Украйна, се очаква действително ожънатите площи да са с 2 до 3% по-малко отколкото засетите такива поради очаквани зимни повреди. В Русия през 2009/10 г. площите засети със зимни житни са около 18.1 млн. хектара, което представлява един ръст на този показател с около 2,8% спрямо 2008/09 год. В Украйна за тази година са засети 7.8 млн. хектара зимни житни, а миналата производствена година този показател е бил 7.3 млн. хектара. В нашата страна площите засети с пшеница за тази производствена година са 10.4 млн. декара, което е със 755 хил. декара по-малко спрямо миналата година. С ечемик засетите площи в страната са 2.3 млн. декара. В същото това време площите засети с маслодайна рапица са 1.8 млн. декара, т.е увеличението е три пъти спрямо миналата година.

Добивът при зимната обикновена пшеница се определя от влиянието на голям комплекс от фактори през целия й вегетационен период, които могат да се разделят условно на систематически и случайни. Потенциалът на сортовете пшеница отглеждани в нашата страна е висок и може да достигне и над 1000 кг от декар, но реализираният добив е в пъти по-малък, поради следните лимитиращи фактори: географското разположение на площите, качеството на почвите, приложените агротехнически мероприятия, сортовият състав, знанията, уменията и финансовите възможности на фермера, реалният пазар и водената аграрна политика. Всяка година масовото игнориране през есенната сеитбена кампания на агротехническите норми за отглеждане на пшеницата води до последствия, които е трудно да бъдат коригирани през следващите етапи от нейното развитие. Недооценява се нуждата от предсеитбено основно торене с макроелементи азот, фосфор и калий, а също така се допускат и грешки както в предсеитбената подготовка на площите, така и в сроковете на сеитба и посевните норми. В страната сортовият състав при пшеницата е твърде голям и разнообразен. По нашите пшенични полета могат да се видят сортове както от родната ни селекция – държавна и частна такава, така също и сортове от европейската селекция. Това е процес, който не може да се спре и на който целта трябва да е една – по-добрият сорт, със стабилните технологични и икономически показатели да се утвърди и разшири при нашите почвено-климатични условия. Сортовете пшеница, създадени в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, през последните години са високо интензивни и за реализация на своите продуктивни възможности им е потребна оптимизация на агротехническите фактори на отглеждане.

Масовите сортове пшеница, използвани в производството на нашата страна, притежават достатъчно добра студо- и зимоустойчивост. Доста ниските температури през януари, придружени със снежна покривка на полето, особено при посевите в Североизточна България, не могат да навредят съществено засега на пшениците. Картината може обаче да се промени през февруари, ако има ниски температури под минус 20оС без сняг. Повредите обаче няма да са съществени и няма да дадат отражение върху зърнения баланс на страната.

През есента имаше масово нападение на полетата от полевката и житните мухи. Борбата и с двата неприятеля не беше изведена повсеместно и ефективно и производителите и занапред ще имат главоболия с тях. За получаване на качествена и в по-голямо количество продукция при пшеницата предстоят две много важни агротехнически мероприятия – подхранването и извеждането на борбата с плевелите. Нашата страна е малка, но с голямо разнообразие в климатично и почвено отношение. Няма рецепти за подхранването с азотни торове при пшеницата и никой не знае по-добре историята на полетата и особеностите на района за отглеждането й, отколкото самият стопанин, които се грижи за посевите.

Въпреки, че ръста на производство през последните двадесет години при пшеницата е 24%, за сравнение при ориза е 36%, а при соята надхвърля 100%, то пшеница в страната при този обем ще продължим да отглеждаме.

Годината се очертава да бъде благоприятна в икономическо отношение за слънчогледа и царевицата, а така също и до известна степен за рапицата и пшеницата.

Ст.н.с. д-р Костадин КОСТОВ,
селекционер пшеница
Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево

Print Friendly