Възможно ли е в 21-ви век страна, която иска да прави модерно земеделие, да не знае какво е състоянието на почвите й. Възможно е. И за съжаление това се случва в България. Последните 20 години у нас не се извършва никакъв мониторинг, който да дават информация за това какво съдържат нашите почви, какво е почвеното плодородие и т.н.

Пределно ясно е, че у нас земеделските почви се торят небалансирано, като се внасят предимно азотни торове, а се пренебрегват фосфорните и калиевите. В резултат на това степента на запасеност с тези два елемента е критичен, а оттам и почвеното плодородие не е на ниво. Всички тези негативи, естествено, се отразяват на отглежданите култури. Освен това щом не се правят редовни почвени анализи излиза, че специалистите по торене дават препоръките на база знания и опит, което не е достатъчно. Видно е, че държавната политика в тази насока няма, т.е. специалисти и фермери трябва да се справят сами с проблема. А проблемът наистина е сериозен, защото торенето е сред най-важните агротехнически мерки при отглеждането на културите. Той е лимитиращ фактор, който играе основна роля при определяне на качеството и количеството на растителната продукция. С осигуряването на точното и необходимото количество храна културните растения се развиват здрави и силни. По този начин те се справят не само по-лесно с неблагоприятните климатични условия, но и растителната защита е улеснена. Със сигурност инвестицията, която се прави за торенето, се възвръща и дори намалява някои други разходи. Затова и фермерите се нуждаят от точна преценка и съвет, дадени от специалист, но въз основа на състоянието на почвите.

С нелеката задача да реши проблема с почвите се е заела доц. Маргарита Николова, изявен специалист по торенето не само у нас, но и в чужбина. От 2008 г. тя работи по проекта „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България“ (BMPSCN) 2008-2013 г. Той се финансира от Международния институт по хранене на растенията (IPNI) със седалище Южна Дакота, САЩ, и със съдействието на K+S KALI GmbH Касел, Германия. Изпълнители на проекта са: Лесотехническия университет, София, който е и основният контрагент по проекта, Аграрният университет в Пловдив, Институтът по почвознание „Н. Пушкаров“ в София, Изпълнителната агенция по почвените ресурси и Националната служба за защита на растенията към МЗХ.

Международния институт по хранене на растенията има проекти във всички континенти, но проектът BMPSCN – Bulgaria, който стартира през 2008 и ще завърши през 2013 г., е единственият в Европа.

Ето защо всички сме много амбицирани да изведем успешно опитите и да осъществим един добър проект, споделя доц. Николова. Целта ни е в следствие на резултатите да изработим софтуер, който да бъде използван в земеделската практика, допълва тя.
Няма съмнения, че усилията си струват, тъй като получените резултати ще са полезни както за учените у нас, така и за земеделските производители. Освен това проектът има за цел препоръките, които се дават за торенето, да са съобразени с пазарните принципи. Земеделието също е бизнес и фермерите трябва да оптимизират разходите си, за да получат продукт с ниска себестойност, който да е конкурентен на пазара. Друга момент, на който се акцентира в проекта BMPSCN – Bulgaria, е торенето да е съобразено с околната среда. Не само трябва да говорим, че е необходимо да опазваме природата, но и да го правим в действителност, аргументират се участниците в него.
Подобни проекти се правят в много страни, тъй като това е успешен начин да се съчетае науката с практиката, т.е. това, което учените установят да се приложи веднага от земеделските производители. Затова в бъдеще много вероятно е голяма част от българска наука да работи именно така. По този начин и фермерите веднага виждат ползите от направените опити. Така е и тук. 27-те опити, които се правят с 12 култури на 12 места по единна схема и методика, се извършват на полето, в зеленчуковите или овощните градини, в лозята на реални фермери.

Имахме съмнения за това как ще убедим фермерите да ни предоставят част от насажденията си, за да извършваме опитите, споделя доц. Николова. Срещнахме обаче голямо разбиране и интерес, мисля, че нашите земеделски производители осъзнават важността и ползата от правилното торене. Когато със собствените си очи видят разликата между торените култури и контролите, няма нужда от много обяснения, продължава специалистката по торенето.

Макар че миналата година опитите бяха заложени за първи път резултатите са добри, отчитат научните работници, които ги провеждат. От получените резултати е впечатлен и д-р Пол Фиксен, старши вицепрезидент на IPN, който присъства на отчета за работата на проекта за изминалата година.

Наистина смятам, че се получиха доста добри резултати, дори в лошата в климатично отношение 2009 г, сподели д-р Фиксен. Дори въз основа само на тях специалистите могат да правят доста добри препоръки, е мнението на специалиста.
Проектът обаче продължава, тъй като оптималното време за опити е 3 г. Така данните от получените резултати са много по-точни, а освен това се отчитат и различните климатични условия за този по-продължителен период. А благодарение на това, ще могат да се дават точни препоръки за оптимално торене на земеделските култури.
Получените едногодишни резултати не дават възможност да се направят категорични заключения, но очертават определени тенденции. При повечето култури най-добри резултати са получени от балансираното торене с основните макроелементи – азот, фосфор и калий.

Торенето е от основно значение за културните растения. То е определящ фактор за количеството и качеството на получената продукция. Затова фермерите трябва да подхождат много отговорно към него, като използват препоръки, дадени въз основа на извършени почвени анализи.

КЪДЕ СА ПРАВЯТ ОПИТИТЕ И ПРИ КАКВИ КУЛТУРИ
Горско Сливово, Ловешка област – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед;
Пет могили, Добричка област – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед;
Поморие, Бургаска област – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, лозя;
Съдиево, Сливенска област – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед;
Мерданя, Великотърновска област – картофи, домати, пипер;
Момчиловци, Смолянска област – картофи;
Петрич, Благоевградска област – домати, праскови;
Сливен – праскови;
Силистра – кайсии;
Мелник, Благоевградска област – лозя;
Елена, Великотърновска област – арония.

Български фермер

Print Friendly