Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) Калина Илиева в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: На 15 май изтече срокът за подаване на заявления за директни плащания на площ без санкция. Има ли земеделци, които продължават да подават заявления въпреки санкцията от 1 % върху субсидията?
Калина Илиева: Да. Към датата на изтичане на срока – 15 май са подадени 114 000 заявления. Нашите прогнози са, че заявленията ще бъдат около 120 000, т.е. между 5000 и 6000 земеделци очакваме да подадат заявления в рамките на периода със санкция – до 9 юни.
Фокус: А какви са причините все пак всички да не подадат заявления в срок без санкция – имате ли наблюдения?
Калина Илиева: Предполагам, че са лични. Срокът е достатъчно голям – от 1 март до 15 май. Техен личен избор е. Може би по-късно са си подготвили документите.
Фокус: Тази година земеделските парцели се очертават директно в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), имаше ли някакви проблеми?
Калина Илиева: Не, нямаше проблеми и резултатите го показват. Към 15 май вече има 114 000 заявления. За сравнение ще кажа, че миналата година към 9 юни или в края на кампанията сме имали 95 000 заявления. Това показва, че кампанията е била по-успешна от миналата година, с по-голям интерес. Имаше спекулации, че ще се зачертава бавно и т.н.. Но видяхте, че това нещо не се случи и по-скоро определени кръгове, които се бориха за запазване на статуквото, пускаха в общественото пространство подобни спекулации. Предходните санкции за България за кампаниите 2007 и 2008 са точно заради недостатъците на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и ние бяхме длъжни за 2010 г. да се опитаме да не допуснем санкции. Заради това беше направена тази стъпка за очертаване директно в системата ИСАК, която беше много радикална, но и абсолютно необходима.
Фокус: Всеки има право да очертава земеделски площи, а не е ли редно все пак да има забрана за тези, които един път са злоупотребили?
Калина Илиева: Да, регламентът на Европейския съюз казва, че всеки гражданин може да отиде и да подаде заявление. След това обаче се извършва проверка и се вижда дали той изобщо е имал право. Така че всеки земеделец може да отиде и да очертае земя. Той трябва да знае къде точно са му площите. Ако не може да ги идентифицира, отива в съответната общинска служба и попълва декларация, с която отправя искане площите му да бъдат измерени с GPS устройство. При подаване вече на самото заявление за подпомагане, земеделецът трябва да представи съответните документи за правното основание, на което ползва земята – договор за аренда и др.
Ограничения в самото подаване на заявленията за директните плащания няма, тъй като се прилага система със санкции, ако някой е злоупотребил. Този, който е наддекларирал земя, няма да получи субсидия. В този случай се прилага санкцията „бъдещ период” – когато даден земеделски стопанин е хванат в злоупотреба, през следващите три годни той бива лишаван от субсидии.
Фокус: Твърди се, че представянето на правното основание се заобикаля, това вярно ли е?
Калина Илиева: Не знам кой твърди, че това правно основание се заобикаля. Ние не извършваме плащания без съответното правно основание. Друг е въпросът, че има много злоупотреби, които се случват. Да речем един собственик на земя сключва договори с двама различни арендатори без те да знаят и така се получават проблеми. При нас във фонда правното основание за ползване на земята е задължително. Всички тези случаи на заявления без правно основание са дадени в прокуратурата. Те бяха около 100, към днешна дата при колегите са останали към 20. Всички останали са обработени и приключени случаи – съответно по някои от тях са повдигнати обвинения. Така че навсякъде, където се констатира липса на правно основание, документите се предават на прокуратурата.
Фокус: Че се заобикаля правното основание твърдят собственици на земеделски земи.
Калина Илиева: Най-големите проблеми, които съществуваха и през предходните две кампании, са при случаите, които са дадени на прокуратурата и които и министър Мирослав Найденов дава за пример – „Мегагруп” или пък някои от земеделските фондове, които изкупуват земя и само защото са собственици, отиват и подават заявления за директни плащания, а същевременно и ползвателите на земята на база арендните договори също кандидатстват за субсидия.
В европейското законодателство е казано, че субсидията е за този, който обработва земята. Т.е. за нас като Разплащателна агенция е важно кой обработва земята, а не кой е собственикът й. Във всички забележки на одиторите от предходни години изрично се е посочвало, че като основание за плащане се гледа не нотариалният акт, а се доказва правото на ползване.
Друг е въпросът как се регулират взаимоотношенията между собственици и ползватели. Но това не е от компетенциите на ДФЗ, а на МЗХ. И по тази тема, обаче, много се спекулира. Хванатите от фонда злоупотреби са именно с големите собственици на земи, които са искали да получат субсидии без правно основание. Те очертават и заявяват земи, които са изкупили и комасирали, но които по документи се обработват от други земеделски стопани. И хората, които са обработили земята и са си я зачертали за подпомагане, нищо не подозират. Такива са най-големите случаи, предадени в прокуратурата и мога да ви кажа, че те се решават в ползва на ползвателите, а не на собствениците.
Фокус: На 14 юни ще бъде възобновен приемът на проекти по Програмата за развитие на селските райони. Направихте промени в пет наредби, касаещи мерки на програмата? Каква бе целта на промените?
Калина Илиева: Облекчаване на контролните процедури, което е добре за самите бенефициенти. По този начин сме предвидили, че на регионално ниво ще се извършва проверка на окомплектованост и легитимност, а на централно ниво ще се извършва проверка за изчисляване на точната сума, която ще бъде финансирана. Така намаляваме и сроковете за обработка преди плащане.
Фокус: Удължавате сроковете за одобрение на проектите от 3 на до 5 месеца –защо?
Калина Илиева: Това е било включено в четвъртата нотификация на програмата, преди нашият екип да започне работа. В началото на миналата година е имало одит на Европейската комисия, който е констатирал голямо натрупване на проекти – нещо, за което ние говорихме толкова много. Просто експертите от Брюксел са казали, че не може при такова голямо количество натрупани проекти, те да бъдат обработени в заложения срок. Затова е включено това удължаване на срока за одобрение.
Но в момента ние така или иначе успяваме да обработим проектите в изключително кратки срокове. Предприехме стъпки и за наемане на допълнителен персонал, както и за опростяване на нашите вътрешни процедури. Така че това ускорено обработване е факт.
Фокус: Имате ли данни един експерт в Разплащателната агенция колко проекта обработва за някакъв определен период?
Калина Илиева: Не може да се направи такава статистика, защото един проект не се разглежда от един експерт. Проектът се подава първо на регионално ниво и се разглежда от експерт и от главен експерт, т.е. от двама експерти. След това проектът идва тук на централно ниво, където се гледа на първия етап за окомплектованост и легитимност от експерт и главен експерт, а на втория етап за изчисление на разходите – също се гледа от втори експерт и втори главен експерт. След това проектът се преглежда и от началника на отдел.
Това е принципът на четирите очи – акредитирана процедура от Брюксел. Така че за един проект са нужни седем експерта. Тези изисквания ние няма как да ги избегнем, тъй като са основни принципи на контролните механизми, заложени по регламент.
Фокус: Колко експерти работят на централно ниво?
Калина Илиева: В момента те са общо 140 и от тях се обработват всички проекта, които по седем пъти се завъртат през всички експерти. От натрупаните 11 000 проекти през лятото на миналата година, ние вече сме обработили над 8000, като от тях над 7000 са одобрени, а останалите са отказани. Остават ни около 2000 проекта, които до края на август ще бъдат приключени. Когато нашият екип стартира, бяха договорени около 400 млн. лв., а към днешна дата вече са договорени 1,3 млрд. лв. като реално са изплатени 850 млн. лв.
Фокус: А какви са тези изкуствени условия за финансиране, които ще бъдат избегнати с промени в наредите?
Калина Илиева: Промените, които направихме като отговор на одита на Европейската комисия и като отговор на опита от САПАРД, което умишлено не се правеше в националното законодателство, вече са факт. Това в никакъв случаи не касае самата подготовка на проектите. Промените касаят нашите вътрешни проверки – тъй като и тук имаше спекулации от страна на някои асоциации, че с толкова много промени няма да могат да се изготвят документите. Нашият екип сложи ограничението за ненадвишаване на лимитите по мерките. Лимитът не трябва да бъде надвишаван от едно юридическо лице. Промяната в наредбата гласи, че свързаните предприятия и предприятията партньори по смисъла на Закона за малките и средните предприятия нямат право да кандидатстват след като достигнат по своите проекти максималния размер. Ако размерът по мярката е 1,5 млн. лв. – техен избор е дали да кандидатстват с един проект за тази сума или три юридически свързани фирми ще кандидатстват с три проекта за по 500 000 лв. Но в никакъв случай тези три фирми няма да могат кандидатстват и трите с проекти за по 1,5 млн. лв. като по този начин изкуствено да си осигурят предимство и да вземат три пъти максималната допустима субсидия по дадената мярка и по този начин да се получи източване на средства от кръгове от фирми, за каквито примери се говореше по САПАРД. Отделно от това ще следим и за други изкуствени условия, които могат да бъдат най-различни. Разработили сме специални индикатори за това, които са включени в контролен лист. Например по мярката „Млад фермер”, по която могат да кандидатстват лица до определена възраст има следните примери – самите родители притежават земята, но малко преди да подадат проекта си те прехвърлят собствеността на сина си, тъй като той е в допустимата възраст, която е задължително условие по мярката. И само за да отговори на условията преди подаването на проекта синът, който не живее в съответното населено място, където е регистрирано стопанството, си прави адресна регистрация там. Впоследствие при проверка на място от наша страна се констатира, че синът не живее изобщо в населеното място, а е дал пълномощно на родителите си и реално те управляват стопанството. Това е много явен пример за изкуствено направен проект. Това се хваща при документалните проверки и се вижда много ясно.
Фокус: Какво ще представлява тази междинна оценка на ПРСР, която предстои да бъде направена през септември?
Калина Илиева: Като Управляващ орган на програмата, Министерството на земеделието и храните е длъжно да представи междинна оценка за нейното изпълнение в Европейската комисия. Оценката се прави от външна експертна фирма, която е наета от МЗХ. Като цяло това ще бъде анализ на изпълнението на заложения план. ПРСР има определени цели, които трябва да бъдат постигнати за програмния период 2007 – 2013 г. Тоест важно е не само да бъдат изхарчени парите, но се прави и анализ дали наистина целите на програмата са постигнати и дали има наистина напредък при изравняването с европейските стандарти. Тази програма е точно за това – да бъдат достигнати стандартите в Европейския съюз в различните сектори. Мога да дам пример с мярка 121, където това е видно. Тя е с два вида бюджет – резервиран и нерезервиран. Нерезервираният бюджет е за покупка на земеделска техника и знаете, че той вече е изчерпан. Тоест може да се каже, че стандартът за земеделска техника е постигнат за целия програмен период. За сметка на това се наблюдава много нисък интерес в направленията с резервираните бюджети, които са и приоритетни по програмата. Те касаят например прилагането на нитратната директива, мерките за достигане на стандартите в секторите месо и мляко, където категорично има изоставане, тъй като няма подадени проекти в тези направления. Нещо подобно ще показва именно междинната оценка, на базата на която ще се предприемат определени мерки и стъпки от една страна за повишаване на интереса към по-слабите сектори, а от друга – може да се направи и прехвърляне на средства от една мярка в друга.
Фокус: Какво може да ускори усвояването на средствата по програмата? Вие какви идеи имате и какви препоръки може да направите?
Калина Илиева: На първо място – опростяване на административните процедури, което ние вече предприехме. Сроковете за одобрение на един проект са били 3-4 месеца, но реално са стигали година и повече от година – тоест изобщо не са се спазвали. На второ място – децентрализацията на някои от мерките на областно ниво. Ние сме децентрализирали вече две от мерките. Работим и за подобряване на квалификацията на служителите на регионално ниво, за да можем спокойно да децентрализираме още мерки, защото това също ускорява процеса по изплащане на средства. На трето място в някои от секторите се изисква популяризиране от страна на Управляващия орган на самите мерки. Мога да дам пример с агроекологията, за която е една трета от ресурса по ПРСР, а има изключително слаб интерес. Добре би било ако има прехвърляне на добри практики от други държави. В Румъния, например, точно по тази мярка за агроекологията интересът е много силен. Там е необходимо най-вече опростяване на процедурите и съкращаване на сроковете.
Добра стъпка се оказва и увеличаването на авансовите плащания по проектите до 50 %. Така се дава възможност на земеделците да разполагат с по-голям ресурс и така в условията на финансова криза може да им се гарантира, че ще могат да стартират инвестицията си, тъй като сега средства се осигуряват трудно. Така по- бързо се разплащат и самите средства.

Галина ДИМОВА| Агенция „Фокус“

Print Friendly