Председателят на Комисията по земеделие и гори в Народното събрание Десислава Танева, депутат от ГЕРБ, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-жо Танева, обявихте, че е постигнат обществен консенсус по проекта на закон за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция. Какви са основните му идеи?
Десислава Танева: Да, Министерството на земеделието и храните като вносител представи идеите си, които са обсъждани много пъти с всички браншови организации на много събирания. Това е нормативен акт, за който всички в сектора за единодушни, че е много необходим за регламентиране на отношенията между неправителствения сектор, изпълнителна и законодателна власти, както и по отношение на регламентиране на представителността на браншовата организация за сектора. Това са основните мотиви, поради които се предлага законопроектът. При управлението на сегашното правителство на ГЕРБ винаги преди приемането на законов проект по отношение на земеделския сектор, той е бил предмет на много обществена дискусия с всички неправителствени организации в бранша. Става дума именно за регламентиране и регулиране на този процес – така че и от двете страни на дебата да са представителните лица, затова се налага приемането на такъв законопроект за браншовите организации. Този закон започна да се прави още от края на миналата година и Министерството на земеделието и храните вече го качи на своя сайт. От тогава текат процеси по дебатиране му и мисля, че те вече са към края си, поради което проектът на закон беше представен на Националното изложение по животновъдство в Сливен. Сега предстои междуведомственото му съгласуване преди да влезе на Министерски съвет.
Фокус: Прави ли се разграничение между сдружаването при производители и при преработватели на земеделската продукция?
Десислава Танева: Това е въпрос на виждане в законопроекта. Сдружаването ще става на един и същи принцип. Определени са сектори, в които ще се учредяват браншови организации за целите на този закон. Но сдружаването е едно и също спрямо всички сектори, независимо дали става дума за производители или преработватели.
Фокус: В законопроекта е записано, че преработвателите на земеделска продукция ще имат право само на една национална браншова организация. Т.е., ако става дума за хлебопроизводителите – ще има само една, а в момента те са три.
Десислава Танева: Това няма значение. Аз бих призовала за едно обединение на неправителствения сектор, за да защитава по-добре интересите си. Нещо повече – в дискусията, която проведохме, бяха направени редица предложения, част от които бяха много уместни. Например да има критерии за това какво е национална браншова организация. Това е специален закон за браншовите организации в сектор земеделие, но в крайна сметка действа още законът за юридическите лица с нестопанска цел и съгласно него, може да има не три, а шест браншови организации. Въпросът е коя ще бъде национално представена, а коя ще бъде партньор на изпълнителната и законодателната власт. Това е.
Фокус: Мислите ли, че регламентацията, която поставя този законопроект, наистина ще доведе до един по-ефективен диалог с изпълнителната власт за решаването на проблемите?
Десислава Танева: В момента диалогът е много по-ефективен и аз смятам дори, че е активен в повече от необходимото по простата причина, че наистина няма критерий за националната представителност на дадена браншова организация в сектора. В старанието си да сме максимално открити и публични при приемането на какъвто и да е законопроект или поднормативен акт, ние наистина дебатираме с всички възможни и известни нам представители. Приемането на един такъв закон също може да има някакви недостатъци или пък да не регулира до край всички процеси, но при всички случаи ще подобри дебата, за да стане по-ефективен. Тъй като, съгласете се, политическият кабинет на министерството не може по даден законопроект да проведе ефективен диалог – да речем за животновъдството, където преброихме 60 браншови организации. Това е много показателен пример. Няма как да стане.
Фокус: Законопроектът дава възможност в един и същ бранш на производители да бъде създадена повече от една национална браншова организация, но единственото изискване при създаването им е те да бъдат образувани от повече от седем браншови организации.
Десислава Танева: Да, така е. Ние не можем да ограничим правото и избора на което и да е лице да се сдружава съгласно законите в нашата страна.
Фокус: Директното членуване на физически или юридически лица в националната браншова организация не се допуска. Член на браншова организация не може да бъде в същото време член на друга браншова организация, гласи законопроектът.
Десислава Танева: Да, това е нормално.
Фокус: В момента, мислите ли, че това изискване се нарушава – едни и същи хора членуват в няколко организации и така се получава фиктивно представителство на някои от организациите?
Десислава Танева: Няма как да се получи фиктивна организация. В крайна сметка отговорността за ефективната работа на една браншова организация зависи от нейния управителен орган, който се избира от членовете на организацията.
Фокус: При млекопроизводителите имаше такъв проблем – едни и същи хора създаваха различни организации и претендираха, че са представителни.
Десислава Танева: В закона така или иначе има нови предложения, според които ще бъдат определени критерии и ще бъдат изчистени тези неща. Никой няма нужда от фиктивност на една организация. Идеята и философията на закона е се води по-ефективен обществен дебат по даден законопроект. Затова никой няма нужда от допускането на такава законова регламентация, която да създаде фиктивни организации.
Фокус: Досега министерството на земеделието решаваше проблемите, които се бяха натрупали през годините. Не мислите ли, че вече е време да се погледне стратегически на земеделието като сектор от икономиката и да се определи кой бранш ще бъде водещ, или пък всички сектори трябва да бъдат водещи?
Десислава Танева: Да, в министерството на земеделието има ежедневие. То включва винаги проблеми – някои от тях са стари, други – настъпват за деня. Така ще бъде винаги. Този въпрос винаги се задава. В нашата политическа програма и платформа, ние обявихме земеделието като приоритетен сектор за развитието в нашата страна. Смятам, че с политиката си до момента доказваме това – факт, който не може да бъде отречен от никой, независимо от кризата. Земеделието в момента е по-малко засегнато от кризата, отколкото други сектори от икономиката. Нашата политика за развитието на земеделието кореспондира с Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз и не можем да излезем от тази рамка. Напротив, трябва да се стремим да постигнем условията в сектора, които старите страни-членки имат. Знаете, че в момента вече е отворен дебатът по ОСП за следващия програмен период и ние трябва да защитим много добре нашия национален интерес. Това се отнася за сектор животновъдство, което е в криза в последните години и тази криза не е национална. Ние сме в общия европейски единен пазар и не бива да се разглежда, че в България ситуацията е различна. Нашата страна има условия и дадености стратегически да развива своето земеделие. Това са го доказали и други държави с много по-лоши природни дадености.
Фокус: В тази връзка кой сектор от земеделието трябва да бъде водещ, ако трябва да се съобразим с ОСП?
Десислава Танева: Ако в момента посоча един сектор, всеки от останалите ще бъде пренебрегнат. Всеки от секторите, които е държавно нерегулиран, на които цените на стоките се определят свободно, публично на световните стокови борси, е сектор, който си струва да бъде стимулиран да се развива. Защото това означава да стимулираш ефективните играчи на пазара, които могат да генерират доход от продукта.

Галина ДИМОВА

Print Friendly