Ангел Вукодинов „чукна“ 50…
Честито на човека, фермера, председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите!
Как се ражда един фермер направо от нищото в България през 1990-а, как прохожда и докъде стига, как се чувства днес като европейски земеделец в България?
Ще чуете тези неща по-най-автентичния начин – от първо лице. От Ангел Вукодинов, чиято фирма „Вуки“ днес е от най-уважаваните в България. Тя навършва 22-г. бизнес рожден ден, а той самият закръгля своите 5 десетилетия и ще трябва да се постарае да надуе гърди и да духне 50 свещи на тортата, която са му приготвили близки и колеги…
Фермерите у нас го познават като един достоен човек, който за 22 г. израстна и стана професионалист. Това стана и пред очите на нашия вестник.
Това е човек, който лично видяхме преди 22 г. като 28-г. младеж с бизнес със земеделски инвентар, като обикновен търговец с магазинче на едно кьоше срещу пловдивската жп гара.
Но не остана такъв. Разви се. Но не сложи ланци по себе си. Не накупи джипове и не се огради с „асистентки“ в офиса.
А само няколко години след началото на търговията, с мерак и сърце, той стана един от истинските фермери на България.
Ангел е човек в стопроцентовия смисъл на думата. В онези още никакви години на аграрната реформа, сам непроходил в бизнеса, протегна ръка и на други млади. Той подари трактор за томболата на вестника ни, който връчихме на щастливец – печеливш земеделски стопанин.
Ангел е човек и фермер, който по най-достойния начин изпълва и двете думи със съдържание, казват и колегите му за него. И чиято история заслужава да бъде прочетена, защото е част от историята на днешното българско европейско земеделие…И чието мнение трябва да бъде чуто, защото е компетентно.
ЗАТОВА ДНЕС ГОСТУВАМЕ НА АНГЕЛ ВУКОДИНОВ С ВЪПРОСИТЕ СИ.
Ако има справедлива политика,земеделието ни ще пребъде!
При днешните дадености никой не може да бъде спокоен за бизнеса, казва утвърдилият се фермер, определящ себе си като среден
Юбилеят е повод Ангел Вукодинов да направи равносметка. Той с удоволствие разговаря за пътя си до днес, семейството, бизнеса и за аграрната политика на България и ЕС с в.“Български фермер“
Как днес един фермер с 22 годишна бизнес история у нас оценява старта си в онези години и как днешното аграрно развитие на България по законите на Общата селскостопанска политика на Европа?
– През 1990 г. бях млад инженер на 28 г., напълно незапознат с пазарна икономика, но изпълнен с демократичния дух на промяната и с желание за поемане на съдбата в собствени ръце. Основахме семейна фирма за търговия със земеделска техника и резервни части, която дейност съществува и до днес. Извършвахме и механизирани услуги.
Три години след това – още
ПРЕЗ 1993 Г. НАЕХМЕ ПЪРВИТЕ 300 ДЕКАРА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ
в землището на г.Съединение, Пловдивско, които постепенно и с много перипетии увеличихме до 6 500 дка през 2007 г. През същата година земеделската кооперация в родното ми село Драгомир, в същата община, обяви ликвидация. Решихме да наемем директно от собствениците част от земеделската земя, която макар и не особено плодородна (районът е от т.нар необлагодетелствани) беше хранила моите дядовци и по майчина и по бащина линия. Голяма част от нея беше запустяла – с храсти, даже и дървета. Но с много труд и малко късмет се справихме и
ДНЕС ИМАМЕ ЕДНО ПРИЛИЧНО СРЕДНО И СЕМЕЙНО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО ОТ 14 500 ДЕКАРА
Наистина изпитахме големи трудности през годините. Много пъти сме продавали продукцията на „зелено“ на ниски цени. Изживяхме инфлации, хиперинфлации, набезите на некоректни прекупвачи, нескопосаната поземлена реформа, групировките, съзвездия като „Орион“, страшни наводнения и какво ли още не.
ПОСРЕЩНАХМЕ С ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ ЧЛЕНСТВОТО В ЕС
и факта, че вече ще работим по правилата на Общата селскостопанска политика. Наистина субсидиите, които започнахме да получаваме, както и реализиран проект по мярка 121 на Програмата за развитие на селските райони имаха огромно значение за нас.
За наше съжаление
НЕ ЗНАЕХМЕ КАКВИ ПОДВОДНИ КАМЪНИ СА ЗАЛОЖЕНИ В ГЛАВА „ЗЕМЕДЕЛИЕ“
в договора за присъединяването на България към ЕС.
Оказахме се доведените деца на Европа и съответно с много по-малко права и плащания на площ спрямо земеделските производители от старите страни членки. А трябва всекидневно да се конкурираме на единния пазар с тях.
Наистина последните 2-3 г. бяха успешни за българското зърнопроизводство, но това се дължи най-вече на съчетанието на добра реколта и на добри международни и вътрешни цени.
Какво иска да прави занапред един още млад, но вече успял 50-г. фермер като теб? Как и накъде да се развива? Да бъде ли бизнесът му семеен – в смисъл, струва ли си и децата на фермера днес да бъдат вкарани в този бизнес или не?
– Дали съм млад на 50 години не знам, но знам че
МОГА И ИСКАМ ДА РАБОТЯ В ТОЗИ ТРУДЕН, НО ТАКА СЛАДЪК ЗАНАЯТ ДА ЗАСЕЕШ С НАДЕЖДА МАЛКОТО СЕМЕ И ТО ДА РОДИ
да го отгледаш с много грижи и безсънни нощи и да се любуваш накрая на плода – няма по реална и свързана с корените ни и със земята ни работа.
„Вуки-ООД“ е семейна, бих казал родова фирма. Участваме в нея заедно със съпругата ми Маргарита, сестра ми Данка и зет ми Георги Маринчешки, както и с братът на съпругата ми Николай Попов. Разпределили сме си задълженията и вече 22 г. работим успешно – не че нямаме спорове, но засега споровете раждат прогрес.
Две млади момчета – нашият син Димитър и синът на сестра ми Методи се включиха във фирмата и допринасят за успеха й. Дали си струва за тях да участват в общото съдружие, трябва да ги попитаме, но гарантирам, че участват доброволно и с желание и хъс.
Ти и твоето семейство как оценявате политиката на държавата по отношение на земеделието – има ли я, няма ли я, какво й липсва? Как оценяваш това през призмата на ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводитеите, където вече защитаваш интересите и на много други колеги?
– И като земеделски производител, и като председател на УС на НАЗ оценката ми е еднаква. В условията на ОСП
ПОЛИТИКАТА НА ДЪРЖВАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО Е ОГРАНИЧЕНА ОТ ЕС
но и там, където има възможности, държавата не влияе достатъчно и не влиза в ролята си.
Ще дам пресен пример: няма ги разрешените от ЕС за по-добра конкурентноспособност национални доплащания на площ, макар и да има нотифицирана от ЕК държавна помощ за гориво с намалена ставка на акциза. Тя не действа поради липса на законодателни промени и политическа воля у нас.
ПАРАДОКС Е, ЧЕ ТАЗИ ПОМОЩ НЕ СЕ ПРИЛАГА ЕДИНСТВЕНО В БЪЛГАРИЯ ОТ ВСИЧКИТЕ 27 СТРАНИ-ЧЛЕНКИ
Нямаме стратегия и политика за развитие на земеделието, на поливното земеделие в условията на тендецията за по-топъл и сух климат.
У нас има проблем с професионалното образование на кадрите. Не разполагаме с товарни възможноости и мощности за бърз и ефикасен експорт. Не на последно място
НЯМА ПОСТОЯННИ И ЕДНАКВИ ЗА ВСИЧКИ ПРАВИЛА
а при това положение трудно се работи.
Националната асоциация на зърнопроизводителите, която в момента ръководя, обединява 21 организации и защитава интересите на целия сектор. Съществуването й е най-доброто, което можеше да му се случи в условията на липса на специално законодателство за браншовите организации.
Но макар и различни като обем на производство и като условия, в НАЗ намерихме сили и постигнахме единение и вече 6-а година обединяваме различията си в името на общия интерес.
Как смяташ – може ли агрофирмите у нас да гледат спокойно в бъдещето?
– В условията на пазарна икономика, на вътрешна лоялна и нелоялна конкуренция, при силна външна високосубсидирана конкуренция –
ПРИ ТЕЗИ ДАДЕНОСТИ – НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПОКОЕН
Ако има държавна и европейска воля и стратегия за развитие, ако се разработи нова справедлива, а не дискриминационна обща аграрна политика за следващия период от 2014 до 2020 г…Ако това стане, българското земеделие не само ще пребъде…То ще е една от фудаменталните основи за просперитет и благоденствие.
Един риторичен въпрос – на кого искам да благодаря, и на кого да се извиня по повод юбилея си?
– На майка ми, заради това, че е успяла да ме отгледа и възпита сама, след като баща ми ни напусна, когато бях само на 14 години. На съпругата ми Маргарита и на децата ми заради пълната им подкрепа. Искам да им се извиня за недостатъчно отделеното за тях време и внимание.
На съдружниците ми, както и на всички наши служители, колеги и партньори. Специално благодаря и на всички членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите за оказаното доверие към мен.
Диана Ванчева / Български фермер
