Интервюта

Ангел Вукодинов: Производителите се притесняват, че липсата на достатъчно средства в сектора ще компрометира реколта 2014

Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Вукодинов, как се развива жътвената кампания?
Ангел Вукодинов: Ако говорим за така наречената „бяла жътва”, тя вече приключи почти на 100%, може би само в някои високопланински места все още се провежда. Пшеницата тази години ни изненада приятно, с добри резултати около 4,5 – 4,6 милиона тона според нас, а според Министерство на земеделието и храните малко повече. Разочарованието ни за поредна година беше рапицата, там площите бяха доста разорани още през есента и през зимата, а и тези, които се реколтираха около 1,3 милиона декара, дадоха добив от порядъка на 120 килограма, които са крайно недостатъчни. Проблемът ни най-вече е с пазара, тази година пазарите, както международните, така и вътрешните имат низходящ тренд. Цените на пшеницата в България са вече от порядъка под 300 лева за килограм навсякъде, на някои места, където са увеличени от пристанища или пък нямат такова високо потребление в райони като Монтана, Враца и Видин, там цените са по-ниски от порядъка на 230 – 240 лева, което е крайно недостатъчно за осигуряване на една възвръщаемост на производство и колегите работят под себестойност. Започна вече на места, най-вече в Южна България и жътвата на слънчогледа. Там добивите са добри, явно пролетните дъждове са дали своето значение, но положението с пазара е същото. Цената на пшеницата миналата година беше около 400 лева, а сега е от порядъка на 250 лева, рапицата миналата година 920 – 930 лева, сега 660 – 680 лева, слънчогледа над 800 лева миналата година, а сега под 600 лева. Към края на месеца и началото на следващия предстои да започне жътвата на царевицата, там също индикациите са за по-ниски цени, което ще доведе до ниски постъпления и много колеги ще работят на загуба. Не е най-страшна 2013 година, по-притеснени сме за 2014 година, защото земеделието е дълъг цикъл, обикновено 12 – 18 месеца е времето от началото на работата и капиталовложенията, до прибирането и продажбата и реализацията на реколтата. Нашето притеснение е, че липсата на достатъчно средства в сектора ще компрометира реколта 2014 и като количество и като качество, защото колегите ако нямат достатъчно собствени средства ще бъдат принудени да намаляват разходите, което значи, че евентуално биха правили компромиси в производството или ще трябва да се обърнат към банките за увеличаване на кредите им, за всичко, което е необходимо за едно нормално производство и за да се добие едно необходимото количество и необходимото качество.

Фокус: Как си обяснявате ниските изкупни цени, въпреки добрата реколта?
Ангел Вукодинов: И на световните борси цените са доста по-ниски, явно има свръхпроизводство. Също така тенденциите в света командват и от други фактори – инвестиционни, хедж фондове, същото влияние на пазара оказва и богата реколта в Черноморския басейн – държави като Украйна и Русия, явно имат много добра реколта и сериозен експортен потенциал и също подбиват цените. Вътрешното ни потребление, поради това, че е свито, не може да поема по-големи количества и пазарът се свива още повече.

Фокус: Това ще повлияе ли по някакъв начин на цената на хляба?
Ангел Вукодинов: Това е въпрос, който трябва да се зададе на хлебопроизводителите, но предполагам, че ще има някакво известно намаление на цените на хляба.

Фокус: Сравнено в миналата реколта, тазгодишната по-добра ли е?
Ангел Вукодинов: Горе-долу същата е, ако говорим за пшеницата. Очакваме по-добра реколта на слънчоглед и царевица.

Фокус: Какви са най-основните проблеми на зърнопроизводителите в момента, освен ниските изкупни цени?
Ангел Вукодинов: Цената е единият проблем, но по-големият проблем е, че изчезна едно от най-добрите качества на нашето производство, а именно ликвидността, това че можеш да продадеш бързо това, което си произвел и да покриеш нуждите си. Тази година, освен че цените са ниски, няма и реални купувачи и трудно се продава продукцията, дори когато производителят има нужда от средства, понякога не може да намери платежоспособен купувач, независимо от ниската цена. Други съпътстващи проблеми в нашия сектор са липсата на постоянни и устойчиви правила за работа. В момента водим дебати с настоящото правителство във връзка с това да бъдат изтеглени европейските плащания, както е позволено според европейските регламенти, а да не чакаме крайните срокове – март, април или юни, а да ги изтеглим есента, когато са най-необходими на земеделските производители. Това по никакъв начин не утежнява националния бюджет, тъй като това са европейски средства и е въпрос на добра организация и мобилизация на административен апарат, наличие на политическа воля, добър разчет на финансите, за да могат да се изплащат тези средства. Веднъж платени, след 45 дни европейският бюджет ги връща в нашия бюджет и ние смятаме, че най-добрата мярка в такава криза, в каквато е секторът, е именно изплезване на европейските средства. Още повече тази мярка не струва средства на нашия бюджет и на българския данъкоплатец. Въпрос на разумност и на стратегическо решение да се използват навреме европейските средства. Другият въпрос, който продължаваме да повдигаме и който представлява трудност за сектора, че от 1 юли, когато имаме 28 страна членка на Европейския съюз – Хърватия, България продължава да бъде единствената страна, в която земеделците плащат пълния размер на акциза върху дизеловото гориво за земеделски нужди. Всички останали 27 страни имат определени държавни схеми, дали чрез оцветено гориво, дали чрез други финансови инструменти и земеделците не плащат пълния акциз и работят с по –евтино гориво. Независимо, че беше нотифицирана преди две години и половина такава държавна помощ и беше позволено от Европейската комисия, до ден днешен тя не се приложи. Преди няколко дни имахме среща с премиера Орешарски и беше заявено, че ще се включи през 2014 година. Първо ни притеснява, че срока се забавя и няма да има достатъчен ефект, второ сумата, която беше разчетена преди няколко дни е в размер на 70 милиона за цялото българско земеделие независимо какво се произвежда, в това число и животновъдството, кое е крайно недостатъчно при положение, че земеделците плащат от порядъка на 160 – 180 милиона лева във вид на акциз за дизелово гориво.

Фокус: Всъщност тази идея, която се обсъжда за изплащането на една част от субсидиите е с цел една част от тях да бъде изплатена, за да могат производителите да подготвят земята?
Ангел Вукодинов: Винаги се ползват тогава, когато е най-нужно за да могат да се купуват торове, да се свърши есенната работа.

Фокус: Ако не бъдат изплатени тези пари, как земеделците ще посрещнат 2014 година?
Ангел Вукодинов: Ще продават това, което могат на каквато и да е цена за да попълнят паричните си нужди. Там където не успеят ще трябва да се обърнат за пореден път към банките. Тези, които имат такава възможност и имат добър кредитен рейтинг пред банките ще могат да вземат кредити, за да попълнят финансовите си нужди. Тези, които не успеят и това да направят най-вероятно ще продават реколтата на още по- ниски цени, които не направят това ще трябва или да намалят производство си, или да се откажат, или ще трябва да правят компромис в това производство, което ще доведе до трудност.

Фокус: Има ли износ на зърнени култури?
Ангел Вукодинов: Според националната статистика виждаме, че върви износът. Това е добре, защото половината ни пшеница и по-голямата част от рапицата, слънчогледа и царевицата нямат голямо вътрешно потребление. Върви износа, товарят се кораби и това е хубаво, но в края на август българския износ вече секва, защото света е залят с реколта от други страни, това също ни притеснява и най-вероятно този износ ще се засили след януари, февруари.

Фокус: За кои страни се изнася?
Ангел Вукодинов: Може би по-добре ще кажат търговците, но традиционно България изнася за арабския свят. Със събитията в Египет, последните години няма спокойна политическа обстановка и това влияе на пазарите. Изнасяме и за Европейския съюз, най- често за Гърция, Испания, понякога Италия, изнасяме и за нашата съседка Турция когато има нужда, но тази година и те има добра реколта.

Фокус: Споменахте Турция, сега те вдигат таксите за превод, дали това по някакъв начин притеснява вашия бранш и ще се отрази ли?
Ангел Вукодинов: Това ще се отразява негативно. Турция не е членка на Европейския съюз и има защитна митническа политика към собствените си производители и от дълго време въпросните зърнени стоки в това число и зърнените култури са обложени с огромни нива на мита, в порядъка на 50% и повече процента понякога. На практика нашата стока става непродаваема в Турция. По този начин те защитават собствените си производители и ако намалее тяхното производство, намаляват и митническите такси, тогава евентуално след януари – февруари, ако имат нужда те, нашите стоки ще се продават на турския пазар. Най-вече пшеницата и слънчогледа.

Фокус: Тоест, увеличените такси нямата да се отразят толкова много тъй като по принцип митата са високи?
Ангел Вукодинов: Отразяват се при всички положения. При всички положения по- високата такса се калкулира в цената на стоката, която ще се транспортира до там. Очакваме Министерството на земеделието и храните да заработи по-добре и по европейски програми. В последна година на програмния период 2006 – 2013 година сме и има възможност за усвояване на известни средства. Искаме наистина министерството да работи по-бързо, това е свързано с агро мерки и някои други мерки, за да могат тези средства да бъдат усвоени, за да не ги връщаме в Европейския съюз. Очакваме една трайна стратегия от това правителство, ако остане на власт. Трябва и най-накрая да се обърне внимание на най- българския сектор земеделието, защото наистина е хубаво да има високо развити технологии, но истината е, че конкуренцията в света е много голяма и лесно не се пробива на тези пазари. Ще очакваме всичко да бъде облечено в съответната нормативна база и да се обърне внимание на земеделието. Ние започнахме конструктивно да обсъждаме нещата и с това правителство, надявам се за в бъдеще да не се повтори лошата практика от предишните правителства след една две години да се скъса конструктивния диалог.
Зорница ПОЛЕГАНОВА

Коментирай:

comments

To Top