Интервюта

По-богата 2011 година!


Дойде време да изпратим мъчната 2010 година и да заживеем с надеждата, че в аграрания сектор на страната ни 2011 година ще по-мъдра, по-пъргава като заека, чиято зодия идва, по-справедлива… Това са неща, все още дефицитни за българското земеделие и неговите производители, което не е за подминаване. Но пък именно сега е времето като аграрния министър Мирослав Найденов и ние да не подминем за сетен път момента и да кажем, че

ВСЕ ПАК ТОЗИ Е СЕКТОРЪТ В ИКОНОМИКАТА, КОЙТО ОТЧИТА РЪСТ
докато останалите браншове се тресяха от кризата, от дълбоки спадове и малки върхове, от безпътица… Земеделският производител на България доказа, че може да работи, да произвежда, да храни и да изнася, и в това трудно време и да печели.
Вярно е, че най-показателно сториха всичко това българските зърнопроизводители. Но за този факт обясненията са поне няколко. И покрай тях

КАТЕГОРИЧНО ЛЪСНАХА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОДПИСАНИЯ ДОГОВОР ПО ГЛАВА „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НИ КЪМ ЕС
за което определено не могат да бъдат обвинявани българските управляващи днес.
Но именно в резултат на това схемата на ЕС за единно плащане на площ /СЕПП/ припознава едва ли не за достойни едни от земеделските производители, които обработват земя и им присъжда по-достойни евросубсидии, а други ощетява.
В резултат на това, и на възприетия исторически подход при присъединяването ни, се прилага именно по този начин и Общата селскостопанска политика /ОСП/ в България.
Тези неща наистина не засегнаха така силно българските зърнопроизводитгели, но пък и на тях трябва да бъде признато /разбира се и по силата на интензивното производство/, че се възползваха от ситуацията и показаха нюх за нови технологии и иновации, за нова техника, за нови семена, торове и препарати, за нови проекти, т.е….за печалба. Което между другото би трябвало да е в същината и мисленето на всеки един съвременен европейски производител, желаещ не да оцелее, а да просперира.
Не трябва да пропускаме и това, че българският зърнопроизводителски бранш е може би и единственият, който показа как трябва да се организира и да се държи една национална представена браншова организация пред обществото и управляващите и как да защитава интересите си.

След всичко това не трябва да е чудно защо и останалите подотрасли на земеделието желаят същата подкрепа, за да поемат по същия път…Което разбира се зависи и от европейската политика, и от националната визия и политика, но и от самите тях…
Определено ЕС и българските правителства са длъжници по някакъв начин на фермерите от секторите на овощарството, зеленчукопроизводството, животновъдството. Техни са най-силните надежди, че

НОВАТА ОСП НЯМА ВЕЧЕ ДА ОЩЕТЯВА ЕДНИ И ДА ОБЛАГОДЕТЕЛСТВА ДРУГИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Днес всички те се надяват, че ще се сложи край на тази европейска неравнопоставеност и ще се забрави онзи измислен исторически подход при плащанията, който всеки ден ни доказва, че без да сме виновни ближем раните от историята, че сме били в СИВ, а не в ЕС от по-рано.

НО БЪЛГАРСКИЯТ ФЕРМЕР НЯМА ВИНА ЗА ТОВА
В икономически план Европа и светът са доказали, че земеделското производство, което е организирано като завод под открито небе, не би могло да съществува без субсидии. Че те му се полагат и заради характера, и заради това, че в Европа 1,5% производители произвеждат над 100% от прехраната на европейските потребители. По този въпрос поне в Европейския съюз съществува отдавна постигнат консенсус. А също и за това, че чуждите инвеститори не са онова достатъчно условие, а необходимото условие за просперитет на земеделието е да има български производители, които са инвеститори в собственото си съвременно аграрно производство. Именно земеделието на 2010 година доказа, че ръстът на приходите е изключителнто зависим от повишаването на икономическата активност. Затова

ЗЕМЕДЕЛИЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА МИЛИАРДЪТ ОТ ЕС ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ, ЧЕ И ПОВЕЧЕ…
То се нуждае и от национални фискални буфери, които да смекчат влиянието на непредвидените фактори. Не случайно секторът е почти единствен, при който има покачване на бюджета за национални доплащания за 2011 година. Но те все още не са такива, че да стимулират и поставят в реална конкурентна среда.
Затова от националната ни аграрна политика може да се изисква още…и ние го правим.

* КАКВИ СА ОЧАКВАНИЯТА ЗА 2011 ГОДИНА?
Очаква се според анализаторите пазарът на земя да е стабилен и придобиването й да остане най-сигурната инвестиция в България.
* Очаква се добрите фирми за земеделска техника да отбележат ръст в продажбите си до 20%, тези за торове, семена и препарати – също.
* В сектора на преработвателната прмишленост да продължи обновяването на стандаратите за храни.
* Производството на биодизел в ЕС да намалява.
* В България през 2011 г. да се родят първите текстове на нов закон за земята и на нов земеделски кодекс.
* Да се приеме българският закон за браншовите организации в земеделието.

Български фермер

Коментирай:

comments

To Top