Интервюта

Всеки земеделец и син на земеделец трябва да „даде своята лепта” в Асоциацията!

* Това са думи на уважавания зърнопроизводител от Бургаското село Полски извор Янчо Проданов. „Щастлив съм, че синовете ми работят при мен, че сме заедно, че внуците ми растат при нас. Това е несравнимо удоволствие, всичко останало е второстепенно”.

* Няма по-добър бизнес от семейния, баща ни ни възпита на труд, уважение и отговорност в работата, благодарни сме му – допълват Илия и Георги, младото попълнение във фермерството.

– Става ли в девет да сте при нас, защото времето се затопли и тръгваме с пръскачките. Работата вече ни притиска – кратка и точна беше уговорката ни с Янчо.
В девет без пет сме в базата на земеделеца, познахме я единствено по местонахождението. Иначе всичко за близо 15 години е напълно преобразено с новите постройки, с новите машини и с… детския кът. Тогава за пръв път го посетихме – и него, и останалите фермери от района. Синовете му бяха малки, тичаха из двора, с мерак се качваха по машините. Сега вече е друго, бизнесът на ЗП Янчо Проданов е на високо професионално ниво. За това ще ви разкажем…

– Добре дошли, в ремонт сме малко, ще ни извините. Надяваме се до няколко дни да приключим. А видяхте ли моята най-голяма радост – внуците? – ни посреща домакинът.

Янчо е родом от съседното село Черни връх, а съпругата му Янка е от Полски извор. На 21 години за пръв път сее, през 1992 г. Земята тогава е малко – едва 250 дка, втората година стават 600 дка и така ежегодно стъпка по стъпка днес стопанството обединява 10 000 дка.
– Най-напред си закупих едно ЮМЗ от бившето ТКЗС, също култиватор, сеялка и един комбайн „Нива”. Роднините ми дадоха своите купюри, други закупих и така започнах.

Постепенно изградихме първата база, след нея и втора, така в продължение на 25 години смятам, че успяхме да се утвърдим като добри стопани.
ДОЙДЕ БАЛАНСЪТ, ДОБИХМЕ РУТИНА, А С ТЯХ И СПОКОЙСТВИЕТО.

Но не мислете, че сме много на брой, та ние земеделците от Бургаско се побираме в един автобус, говоря ви за добрите. Четиримата колеги стопанисваме 40 000 дка и още преди време ви бях споменал, че сме един кооператив. Да, истински кооператив! Аз, Иван, Александър, Георги, Милчо… И сме готови да го основем! Отношенията ни са чудесни, на тях градим добрия и печеливш бизнес, защото всеки знае, че ще стопанисва полетата поне 15-20 години. И можем да правим инвестиции, подобрения… В нашето село сме най-узрели за тази идея, но ще изчакаме още малко, защото преследваме по-големи мащаби.

– Само това, че баща ви е земеделец определи и твоята съдба? – нетърпеливо се обръщаме към по-големия син Илия, който отскоро е на ръководна позиция, – пое Съюза на зърнопроизводителите „Маркели” със седалище Карнобат.

– От малък съм с баща си, мерак ми беше да съм на трактора, на комбайна и сега вече, както се казва, „няма мърдане”. Фирмата ни е семейна, майка ми и съпругата ми са ангажирани със счетоводството, аз, брат ми и баща ми сме заети пряко в производството. Разбира се, имаме и друг персонал. Убедихме се, че когато си мотивиран, когато работиш, се постигат добри резултати. Миналата година разширихме стопанството с 2 000 дка и смятам, че можем да „поемем” до 12 000 дка. В нашия регион площите са разположени в различни землища, това не може да не рефлектира върху производителността в работата.

ЯНЧО: Момчетата са ми „гръбнакът”, единственото нещо, което съм правил, е да ги възпитам правилно: на трудолюбие, отговорност и почтеност. А решение взеха сами. Илия и Георги се допълват в работата, налага им се и на комбайна да работят, и на фадромата. Няма по-голяма радост за един баща от това да усети подкрепата на децата си. Независимо че дейностите ни не са строго фиксирани, Илийката определям като „химикът” във фирмата, защото е ангажиран с препаратите, торовете, с растителната защита. А Жорката е най-добрият орач в района, обработките на полетата са в неговите ръце…

ИЛИЯ: Баща ми го каза точно – допълваме се в работата. Отглеждаме основните за района култури: пшеница, царевица, рапица, слънчоглед, нахут. До миналата година сеехме и ечемик. Грах ще заложим тази пролет. Така че имаме възможност да поддържаме правилен сеитбооборот.
ЯНЧО: Наесен посевите ни пострадаха малко от наводненията, водата се задържа цели 4-5 месеца. Едва вчера – днес са ни първите излизания на полето. Усмихна се времето, денят става по-дълъг и ни даде кураж. Вече влизаме с машините да третираме. Правим и второ подхранване на житните. Следим състоянието на посевите, торим с подходящите продукти, за да им подадем храна в точния момент. Френските пшеници могат да се натоварват с повече хранителни вещества, но търсим оптимума. Основно залагаме сортове на „Лимагрейн”, имаме и на „Косад”. Авеню е нашият първенец. Аз съм един от пионерите, които първи се довериха на селекцията на „Лимагрейн”, сигурно станаха повече от 10 години. За жалост българските пшеници са забравени. Съжалявам за това.

Ежегодно купуваме елит и сеем само І-во размножение. Имаме си семенни участъци. Около 5 000 дка заемат житните при нас. За ечемика няма пазар, ниска е цената, но най-вероятно отново ще го възродим. Тази култура не навсякъде става, а при нас районът е благодатен.
Площите за пролетниците са подготвени, малко е кално, но ще изчакаме 5-6 дни и ще започваме. Не бива да се работи в преовлажнени полета, защото след това качеството се понижава. Даваме превес на нахута, първо него ще заложим. Наоколо той се е гледал преди много години и търговията е обещаваща. Около 1000 дка ще засеем с тази бобова култура.

За слънчогледа заделяме 1200 дка, а рапицата ни е малко над 2000 дка. В момента е в чудесно състояние, хибридът е на Монсанто. Царевицата ще бъде на ограничени площи. Но и сеитбата на граха ни предстои.

Що се отнася до базата, ние се разширяваме постоянно. Разполагаме с три бази, тук сме в предвидената за ремонт на техниката, в оня край на селото имаме складове за 4 000 т зърно, а отсреща е площадката за машините. С колегите се охраняваме взаимно, поставили сме и камери, слава Богу, нямаме посегателства.

ИЛИЯ: Техниката ни е подменяна неколкократно, сега се радваме на нови, високопроизводителни и модерни машини. Само единият от тракторите ни е на 5-6 години. Останалите три са мощни – по 300 и 400 коня. Комбайните ни също са нови, единият е на първи сезон, другият – на трета жътва. Доволни сме от марката „Кейс”, на нея и на „Джон Диър” разчитаме най-вече.

Но постоянно допълваме и прикачния инвентар. Снабдихме се с голяма самоходна пръскачка, френска – „Каруел”. Резервоарът ѝ е с вместимост 4 тона, а обхватът на щангите е 40 м. Сега ще ни бъде първата кампания, днес ми е вторият ден на работа и се надявам да третираме с пестициди2-3 000 дка дневно. Внасяме хербицид и фунгицид, правим превантивно пръскане. Основно работим с Байер, но ползваме и пестициди на БАСФ, на Дюпон, всички компании имат добри продукти…

ЯНЧО: Техниката ни е на ниво, закупените по програмите машини са изцяло подменени. Единият комбайн е осма серия с хедер 10 м, представете си за какво става дума. Другият е с хедер 7.5 м, с тях можем да прибираме реколтата не от 10, а от 20 000 дка. Тракторът Джон Диър е много модерен, последна дума на техниката, закупихме го от „Агротрон М” – Търговище и сме много доволни от партньорството. Имаме техника и на „Хорш”, и на „Вадерщат”…

Но всички колеги са добре оборудвани. Между нас има т. нар. „приятелска надпревара”. В годините, разбира се, сме допускали и грешки. Предпазливо пристъпваме към новите технологии, залагаме на сигурното. Например, сеем рапица на оран и на лека обработка. Убедили сме се, че когато на площите с ранни сортове пшеница, на които жътвата и обработките са направени до края на юни, сеем рапица, тогава успяваме. В нашия регион в края на юни и началото на юли падат дъждове. Така с подходящите обработки запазваме влагата и сеитбата залагаме на отлежалата лятна угар.

Някои колеги в района практикуват изключване на тежките обработки и минават полетата само с „Тигър”-ите . Не крием опита си, споделяме си непрекъснато къде какво сме направили, спорим, може и да се и поскараме дори (смее се).

Но това, че всички от семейството сме посветени на земеделието, ми носи най-голямо удовлетворение. Щастлив съм, че синовете ми работят в бизнеса, че внуците ми растат при нас! Всичко останало е второстепенно…

ГЕОРГИ: Миналата есен разнообразихме културите. Направихме си и овощна градина, 30 декара череши по нова технология „ Уфо”. Дръвчетата са засадени на гъсто (по на метър едно от друго) и под ъгъл 45 градуса (като при лозята). Видяхме градината и технологията в с. Паламарца, закупихме различни сортове от тамошния разсадник, предимно са късни. Идеята е при резитбата да се оформи тъй нар. „плодна стена”, а не широка корона. При нея процентът на първокачествените плодовете е много висок, стига и до 90%. Хареса ни този вариант и увеличихме четирикратно броя на фиданките. Улеснява се пръскането, брането, а напояването ще бъде капково. Дръвчетата се прихванаха успешно.
ИЛИЯ: Ако се окаже удачна, имаме възможност да разширим градината, в близост разполагаме със 100 декара собствена земя.

– Докъде стигнахте с рентите, има ли я тази надпревара, както в много региони на страната – питаме фермера Проданов.

– Рентата ли? Настояваме да даваме разумна рента. Всичко останало е за сметка на всяка една инвестиция. Преди 15-20 години когато започнахме ни казваха „горките”. И в един момент тези „горките” забогатяха и на тях започнаха да гледат с лоши очи. Защо? Защото това е наша българска черта. Ние, земеделците, сме възпитани хора, и обществото трябва да проумее, че колкото сме по-богати, толкова и нацията ще живее по-добре. Нямаме нито лев скрит! Аз, например, ще платя 112 000 лв данък печалба, отделно от всички инвестиции, които съм направил. И ще внеса този данък с гордост! Тези неща хората трябва да ги знаят, това са важните моменти, ние сме производителите, които ще вдигнем нацията на крак.

Колегите наоколо поддържат висок стандарт на живот и това е съвсем заслужено. Това е резултат от поне 20-годишен труд по полето. Да не забравяме, че на всички фермери децата им са се заели сериозно в бизнеса и се развиват като личности, такава е истината.
А БЪДЕЩЕТО?

ИЛИЯ: Бъдещето е в нормалните ферми. Разрастването не е задължително и най-важно условие. Важното е стопанствата да се усъвършенстват, да се търси максимума от културите. А това е важно и за страната, защото земята не може да се разшири, работим в посока увеличаване на добивите. Ние сме земеделска държава и в това е силата ни. В това е бъдещето.

ЯНЧО: Настояваме да бъдем чути и разбрани правилно. Защото сега не ни разбират. Коментарите за нас са такива, все едно че сме политическа партия. Сега сме „зърнари”, а защо не бяхме такива преди 15-20 години? Когато карахме счупените трактори, никой не ни забелязваше…

* * *

Илия Проданов отскоро е председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели”, настоявахме да научим повече за неговата позиция, за задачите, които си поставя.

– Общото събрание беше в началото на февруари и може би на национално ниво нашата асоциация даде пример на всички останали как трябва да се процедира. Трябва да се дава път на младите. Известен бях за номинацията предварително, единодушно всички колеги от „Маркели” се обединиха около моята кандидатура, приех я. Но имам доста да уча, не е толкова лесно както изглежда. Идеята при създаването на този регионален съюз беше да има задължително ротация на председателите, а мандатът да е 3-годишен. Постъпват и нови членове, така че се разрастваме.
Икономист-мениджър ми е специалността от средното училище, сега съм 4-ти курс право във Великотърновския университет. Смятам, че университетите трябва да наблегнат на практическото обучение, защото теоретичното не е достатъчно. Записах право общо взето за надграждане на знанията. А относно нашите искания за промяна в закона за горивата, изразявам лично мнение, че това беше една аргументирана победа от страна на зърнопроизводителите. Пресконференцията и диалогът с управляващите преминаха на ниво.

ЯНЧО: Забелязвам, че вече и властимащите започнаха да гледат на нас с други очи, по-сериозно. Може би съвсем аргументирано си потърсихме правата и този път. А що се отнася до специалистите в бранша, със задоволство ще отбележа, че в нашия регион имаме немалко професионалисти. Те познават полетата, особеностите, знаят в каква ситуация как да подходят.

-А има ли нещо, което на този етап все още ви тревожи? – питаме на финал нашите събеседници.

ИЛИЯ: Разбира се – това е Законът за браншовите организации, скоро бяхме обвинени, че от всичките 29 асоциации, подписали декларацията, 10 ОТ ТЯХ СА „КУХИ”. Затова приемането на браншови закон би довело до яснота в сектора.

ЯНЧО: Винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Националната асоциация на зърнопроизводителите е най-истинската, най-работещата, неслучайно около нас се обединиха всички. Тази структура поема и позитивите, и негативите. Имаме горчив опит по време на протестите, не малко хора са ни „предавали”, но оставаме обединени, силни и успешни.

* * *

Няма как на финал да не подминем и болната от години тема за обезлюдяването на българските села. За бягството на младите зад граница, за демотивацията им да останат в родината, да работят, да пускат корени…

ЯНЧО: Нашето село е „живо” и то благодарение на земеделците. За нас е добре, че основахме и развиваме сериозен бизнес, но от друга страна си мисля, че беше редно да има и по-дребни стопанства, да се даде хляб на повече хора. Защото реално с тези модерни машини много хора остават без поминък. Въпреки че нашите стопанства са големи, държавата може да помисли по този въпрос. Фермерствата ни ще бъдат „гръбнакът”, но стандартът на населението ще се повиши, като се поработи в направлението селско стопанство. Вариантът е зеленчукопроизводство, овощарство. Ще се наложи да се върнат хората на село, но не искам да бъда лош пророк, това ще стане по трудния начин.

Голямо е нехайството по отношение на сектора! Нас ни оставиха на произвола и сами се създадохме, нека да не се насажда мнението, че със субсидиите израснахме! Дори мога да ви кажа, че без субсидии по-добре ще се справяме. Тогава наистина ще стане ясно кои са истинските земеделци.

Щастливи сме, че сме много близо до Бургас и обезлюдяването на селата не е толкова голямо. В Полски извор постоянно живеещите са около 300-350 души, в съседното село Черни връх – над 650-700 души. Очаква се двайсетина деца да се родят тази година, какво по-хубаво от това!
ИЛИЯ: Забелязва се тенденция младите да се включват по-активно в асоциацията, управителният съвет се събираме почти всяка седмица, но постоянно поддържаме комуникация и по телефоните. Трима са старите членове, двама сме нови. Хубавото е, когато има приемственост, когато си помагаме. Скоро в нашия съюз ще приемем нови зърнопроизводители, всички са отговорни, заплащат членския си внос и най-вече са активни в предложенията…

ЯНЧО: Всеки един земеделец и син на земеделец, независимо къде работи, трябва да „даде своята лепта” в Асоциацията. Това е истината. Защото без силни местни структури Националната асоциация на зърнопроизводителите няма как да се развива. Не могат да се вземат разумни и работещи решения без активност, без всеотдайност. Така мисля аз с моя вече 25-годишен опит в бранша…

* * *

… Изпълнихме обещанието си да бъдем точни. По-големият син на известния бургаски фермер Янчо Проданов пое по своите задачи с мощната „Каруел”, Георги – в друга посока, а бащата трябваше да проследи строителството в базата. Разделихме се доволни от приятната и ползотворна среща с пожелания за здраве, за успешна пролетна кампания и за весели Великденски празници. Разбира се, и до нови срещи, когато ще могат да ни разкажат за нови успешни моменти от развитието на семейния бизнес. Защо не и с внуците!

Източник: „Агровестник”

Коментирай:

comments

To Top