Share

Tweet

Share

Share

Email

Коментари

Земеделски производител Хюсеин Джeмил е един от учредителите на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област. Близо 6 000 дка площи стопанисва фермерът в община Руен. Успехите си дължи на постоянството, на професионализма, на семейната подкрепа и отговорното отношение към всяка дейност от производствения процес.

В ка­би­не­та на фер­ме­ра спо­ме­ни­те ожи­вя­ват. Тук сто­ят сним­ки от раз­лич­ни дес­ти­на­ции (Тай­ланд, Ку­ба, Ка­нар­с­ки­те ос­т­ро­ви, Ду­бай…), ко­и­то той е по­се­тил ка­то дъл­го­го­ди­шен пар­т­ньор на фир­ма “Апо­гей 9” от Бур­гас. Учас­т­ва ак­тив­но в жи­во­та и дей­ност­та на Съ­ю­за на зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те от обл. Бур­гас. За то­ва ще ви раз­ка­жем по-къс­но. Не­ка тръг­нем пос­ле­до­ва­тел­но…

– Ро­ден съм в Доб­ра по­ля­на, близ­ко се­ло, на 7-8 км от­тук, зад то­зи ба­ир. Там си жи­вея. Пре­ди го­ди­ни има­ше ТКЗС и аз бях ръ­ко­во­ди­тел на ме­ха­ни­зи­ра­но­то зве­но (бивше МТС). Ос­та­нах ка­то лик­ви­да­тор, след ко­е­то за­поч­нах да ра­бо­тя с ус­лу­ги. С три броя ком­бай­ни, ко­и­то за­ку­пих от раз­лич­ни ко­о­пе­ра­ции, про­дъл­жих дей­ност­та де­се­ти­на го­ди­ни. Жъ­нех­ме на сто­пан­с­т­ва, на час­т­ни сто­па­ни, но ра­бо­та­та взе да по­на­ма­ля­ва и се ори­ен­ти­рах към на­е­ма­не­то на зе­мя. В то­зи край на Пре­об­ра­жен­ци има­ше ед­на мал­ка ра­бо­тил­нич­ка и 100 кв. м те­рен. Сто­пан­с­ки­ят ми двор е на дру­го мяс­то, ре­мон­ти­рах сгра­да­та на бив­шия сви­нар­ник, из­г­ра­дих и склад с площ от 1 де­кар за про­дук­ци­я­та. Тук съ­що скла­ди­ра­ме зър­но и раз­да­ва­ме рен­та­та.

Ре­гис­т­ри­рах фир­ма ЗП Хю­се­ин Дже­мил Хю­се­ин, та­ка ра­бо­тя и до днес. От­на­ча­ло на­ех 500 дка от зем­ли­ще­то на с. Вре­со­во, но след ка­то в Пре­об­ра­жен­ци ко­о­пе­ра­ци­я­та се раз­ту­ри, на­ех тук съ­ща­та площ и от­с­тъ­пих зе­мя­та на ко­ле­га­та от Ябъл­че­во. На след­ва­ща­та го­ди­на за­ед­но с фер­ме­ра Ма­нол Ди­мит­ров от Ру­ен на­ех­ме всич­ки зе­ми на ко­о­пе­ра­ци­я­та. Сто­па­нис­вам пло­щи в зем­ли­ще­то на с. Ру­ен (око­ло 1000 дка), в с. Ръ­жи­ца – 1500 дка, в Раз­бой­на (200-300 дка) и ос­та­на­ли­те 3 000 дка са в Пре­об­ра­жен­ци. Та­ка зе­мя­та ми наб­ли­жа­ва 6000 дка. До­пъл­ни­тел­но на­ех пло­щи и в мо­е­то се­ло Доб­ра по­ля­на, сла­би са, но с по­ве­че труд и об­г­риж­ва­не ги об­ла­го­ро­дя­ва­ме.

От­г­леж­дам ече­мик, пше­ни­ца, слън­чог­лед, ко­ри­ан­дър, ра­пи­ца. По-мал­ки­ят ми син – Фер­хан се за­ни­ма­ва с го­ве­до­въд­с­т­во, от­г­леж­да 100 дой­ни кра­ви. А го­ле­ми­ят, Ер­джан, се ори­ен­ти­ра към ово­щар­с­т­во­то и зе­лен­чу­коп­ро­из­вод­с­т­во­то. Сто­па­нис­ва 30 дка че­ре­шо­ва гра­ди­на, със съп­ру­га­та си от­г­леж­дат и до­ма­ти, пи­пер. Ка­то се по­ос­во­бо­ди от се­зо­на по при­би­ра­не на пло­до­ве­те, се включ­ва в жът­ве­на­та кам­па­ния. Та­ка че биз­не­сът ни е се­ме­ен, бих ка­зал.

Ра­бо­тил съм в ко­ра­бос­т­ро­и­те­лен за­вод в Бур­гас, ръ­ко­во­дех бри­га­да за ре­монт на ко­ра­би и фе­ри­бо­ти. И та­ка до 1975 г, ко­га­то в мо­е­то се­ло се ос­но­ва ТКЗС-то и ме по­ка­ни­ха за ръ­ко­во­ди­тел на ме­ха­ни­зи­ра­на­та бри­га­да. 18 го­ди­ни из­ка­рах в МТС. Та­ка че с ме­ха­ни­зи­ра­ни­те дей­нос­ти съм на­яс­но. Що се от­на­ся до под­бо­ра на сор­то­ве­те и хиб­ри­ди­те, се до­ве­ря­вам на спе­ци­а­лис­ти­те от фир­ма “Апо­гей 91”, с ко­и­то го­ди­ни на­ред си пар­т­ни­ра­ме. По­ма­га ми и прак­ти­ка­та, зна­е­те, че аг­ро­ном се ста­ва за пет го­ди­ни, но аз ве­че имам стаж в зе­ме­де­ли­е­то 40 го­ди­ни. Не ми е тол­ко­ва труд­но да оп­ре­де­ля със­то­я­ни­е­то на кул­ту­ри­те, обаж­дам се на аг­ро­ном Анто­ни­на Ка­рагьо­зо­ва от “Апо­гей 91”, тя ме по­се­ща­ва и за­ед­но взе­ма­ме ре­ше­ние с как­во да тре­ти­рам по­ле­та­та.

Ече­ми­кът ми е сорт Об­зор, до­во­лен съм от не­го. Пше­нич­ни­те сор­то­ве са раз­лич­ни – Ян­т­ра, Ено­ла, Апаш и др., та­зи го­ди­на от­г­леж­дам ос­нов­но Апаш и Ено­ла. За­ло­жих елит­ни се­ме­на в от­де­лен учас­тък и за но­ва­та кам­па­ния ще раз­по­ла­гам със се­ме­на от пър­во раз­м­но­же­ние.

Слън­чог­ле­дът е съ­об­ра­зен с на­ши­те ус­ло­вия, доб­ри ре­зул­та­ти да­ват хиб­ри­ди­те на “Пи­о­нер Се­ме­на”, но та­зи го­ди­на ре­ших да ек­с­пе­ри­мен­ти­рам и със се­лек­ци­я­та на “Ли­маг­рейн”. Ще прос­ле­дим ре­зул­та­ти­те и ще пре­це­ня на кой от хиб­ри­ди­те да се до­ве­ря за ид­на­та про­лет.

Раз­лич­ни са сор­то­ве­те и хиб­ри­ди­те ра­пи­ца, и при тях се съ­об­ра­зя­вам с пре­по­ръ­ки­те на пар­т­ни­ра­ща­та фир­ма. За жа­лост це­на­та на ече­ми­ка та­зи го­ди­на е под се­бес­той­ност­та на про­из­вод­с­т­во­то. Ут­ре ще дой­дат да го из­ку­пят. Но виж­те, мно­го лес­но се пра­ви кал­ку­ла­ци­я­та: 50 кг тор на Ти­мак Агро съм вло­жил. Под­х­ра­них по­се­ви­те и с азот – 10 кг/дка, 5 лв. да ка­жем. Ста­на­ха 55 лв., трик­рат­но фун­ги­цид вне­сох и вед­нъж хер­би­цид, не­ка до­ба­вим и рен­та­та. Но то­ва не е всич­ко, има­ме и дру­ги раз­хо­ди – за се­ме­на, за ме­ха­ни­зи­ра­ни об­ра­бот­ки, труд, зап­ла­ти, го­ри­ва, оси­гу­ров­ки… И ето че вло­же­ни­те сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во­то на де­кар над­х­вър­лят 130-140 лв. А до­би­ви­те са сред­но 300 кг от де­кар, при­хо­ди­те са ед­ва на­по­ло­ви­на. И ста­ва яс­но, че сме на чер­ве­но. Вед­на­га ще ка­же­те, че взе­ма­ме суб­си­дии. Да, 27 лв. на де­кар, ко­и­то не знам на кол­ко час­ти ги по­лу­чих­ме та­зи го­ди­на? Още ча­ка­ме пос­лед­ния транш. За­то­ва взех ка­те­го­рич­но­то ре­ше­ние – та­зи есен да не сея ече­мик.

Ще ви­дим след ня­кол­ко дни как­ва ще е си­ту­а­ци­я­та и при пше­ни­ца­та. Кой мо­же да из­дър­жи на та­зи за­гу­ба? Мно­го го­во­рят на­ши­те вис­шес­то­я­щи слу­жи­те­ли, че сме бо­га­ти, че ка­ра­ме джи­по­ве. С как­во да хо­дим по по­ле­то, на 5 км от­с­то­я­ние от ба­за­та е бло­кът, къ­де­то вче­ра ме­ха­ни­за­то­рът скъ­сал кар­дан. Обаж­да ми се, не мо­же да мръд­не от­там. Как бих мо­гъл да стиг­на с обик­но­ве­на ли­му­зи­на до мяс­то­то!?

Та­ка че на­ши­те труд­нос­ти не се виж­дат, са­мо се го­во­ри за суб­си­дии и джи­по­ве. От 1975-та го­ди­на до днес аз един ден бол­ни­чен не съм пол­з­вал. Пен­си­о­ни­рах се вто­ра ка­те­го­рия и по­лу­ча­вам 150 лв. пен­сия. Мо­е­то се­мейс­т­во мо­же ли да се из­дър­жа с те­зи па­ри? Съ­щев­ре­мен­но съм и ди­а­бе­тик, над 70 лв. ме­сеч­но да­ва­ме за ле­кар­с­т­ва с же­на­та. Сле­до­ва­тел­но тряб­ва да ра­бо­тя…

Мно­го хо­ра счи­тат, че ка­то си взе­мат зе­мя­та, ще за­бо­га­те­ят бър­зо. Съ­вет­вам ги, не­ка да по­ра­бо­тят, да ви­дят как се из­кар­ват до­би­ви­те. Имам два за­щи­те­ни про­ек­та, се­га и тре­ти ми пред­ло­жи­ха да нап­ра­вя. Но се от­каз­вам и ще ви ка­жа за­що. Ми­на­ла­та го­ди­на си за­ку­пих трак­тор, из­п­ла­щам го на ли­зинг. По пър­вия про­ект за­ку­пих трак­тор, плуг, ва­ля­ци, а по вто­рия – ком­байн Кла­ас Лек­си­он. Ко­га­то за­ку­пих ком­бай­на, суб­си­ди­я­та от 50% по­лу­чих след тре­та­та го­ди­на, из­тег­лих кре­дит, за да пла­тя тех­ни­ка­та. За 4 го­ди­ни вър­нах на бан­ка­та 400 000 лв., са­мо лих­ви­те бя­ха 100 000 лв.

Трак­то­рът с плу­га съ­що бе по про­ект, но ва­ля­ци­те не ги одоб­ри­ха и то за­ра­ди ед­на бук­вич­ка. В до­го­во­ра пи­ше “грай­фе­рен ва­ляк”, а в при­ем­но-пре­да­ва­тел­ния про­то­кол има не­вол­на греш­ка “драй­фе­рен”. По та­зи при­чи­на ми от­ря­за­ха суб­си­ди­я­та. Два­та про­ек­та бя­ха за око­ло 750 000 лв. Но съм ка­те­го­ри­чен – от­каз­вам се от вся­как­ви прог­ра­ми!

Имам пот­реб­ност от още тех­ни­ка – пръс­кач­ка с ви­сок прос­вет, се­ме­чис­тач­на ма­ши­на, кан­тар, а съ­щев­ре­мен­но ни се на­ла­га и зе­мя да ку­пу­ва­ме. За по­ве­че си­гур­ност. Тък­мо дой­де ред да си за­ку­пим тех­ни­ка и то­ку-виж се яви соб­с­т­ве­ник с пред­ло­же­ни­е­то да си про­да­де ни­ва­та. Но пи­там се, ако ня­мам зе­мя, за­що ми е трак­тор и ком­байн, да ка­жем. И ка­то ня­мам трак­тор, как ще се спра­вя с биз­не­са? Зе­мя­та си ос­та­ва, тя ня­ма да из­бя­га. Но не съм и си­гу­рен, че ще арен­ду­вам да­де­на ни­ва за ид­ни­те 20 го­ди­ни, нап­ри­мер, за­ра­ди ко­е­то си стру­ва да се ин­вес­ти­ра в скъ­пи и ви­сокоп­ро­из­во­ди­тел­ни ма­ши­ни. За­то­ва се на­ла­га да ку­пу­вам пос­те­пен­но оп­ре­де­ле­ни пло­щи. При нас де­кар зе­мя се тър­гу­ва за 700 лв. Ско­ро за­ку­пих 40 дка и вло­жих 28 000 лв. – сред­с­т­ва, ко­и­то мо­жех да ин­вес­ти­рам в се­ме­по­чис­т­ва­ща ма­ши­на.

Рен­та да­вам на мно­го сто­па­ни, 20 лв. е за зе­мя­та в Доб­ра по­ля­на, то­ва ще ре­че 50 кг зър­но. Но хо­ра­та пред­по­чи­тат да си взе­мат па­ри­те. На дру­ги мес­та съг­лас­но до­го­во­ри­те рен­та­та е 30 лв. При арен­ден до­го­вор за 10 го­ди­ни соб­с­т­ве­ни­кът по­лу­ча­ва по-ви­со­ка рен­та, а за пло­щи­те под на­ем – по-мал­ко. В сто­пан­с­т­во­то ми ра­бо­тят още три­ма ме­ха­ни­за­то­ри, а по вре­ме на кам­па­ни­и­те (се­ит­ба, жът­ва) на­е­мам до­пъл­ни­тел­но един-двама. Но се рад­вам, че и си­но­ве­те ми по­ма­гат мно­го. Мал­ки­ят е ан­га­жи­ран с кра­ве­фер­ма­та. За­ку­пих­ме мяс­то­то, след то­ва за­ку­пих­ме и те­лен­ца (50-60 бр.), съз­да­дох­ме ста­до­то и той пос­те­пен­но го раз­ши­ри. Об­що се­га кра­ви­те са сто­ти­на, но 60-70 в мо­мен­та се до­ят. Има­ме и под­рас­т­ва­щи.

Млеч­на­та су­ро­ви­на се из­ку­пу­ва съ­що на нис­ка це­на, та си­нът ми е на мне­ние да пре­ми­не към ме­со­дай­на по­ро­да. Доб­ре, че ние си про­из­веж­да­ме фу­ра­жи­те, сто­ти­на де­ка­ра лю­цер­на за­ла­га­ме. И той раз­по­ла­га с тех­ни­ка, са­мос­то­я­тел­но фер­мер­с­т­во е.

Ер­джан съ­що е обо­руд­вал сто­пан­с­т­во­то си с не­об­хо­ди­ми­те ма­ши­ни за трай­ни­те на­саж­де­ния, как­то и с пи­кап за из­воз­ва­не на пло­до­ве­те и зе­лен­чу­ци­те.

Аз чле­ну­вам в Асо­ци­а­ци­я­та на зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те от Бур­гас­ка об­ласт от­как­то е съз­да­де­на. Спом­ням си в х-л При­мо­рец в Бур­гас я ос­но­вах­ме. Ми­на­ла­та го­ди­на по­лу­чих наг­ра­да за най-до­бър фер­мер-зър­ноп­ро­из­во­ди­тел, член на асо­ци­а­ци­я­та.

Ис­кам да ви раз­ка­жа за още ед­на неп­ри­ят­ност, ко­я­то ме спо­ле­тя. Че­ти­ри го­ди­ни не съм по­лу­чил и сто­тин­ка суб­си­дия за­ра­ди съм­не­ние за опит за из­ма­ма. Един арен­до­да­тел от съ­сед­но­то се­ло си пре­дос­та­ви зе­мя­та за об­ра­бот­ка при мен. По­лу­чи си рен­та­та и на след­ва­ща­та го­ди­на е по­чи­нал. Ид­ва си­нът му и без да ка­же, че ба­ща му е по­чи­нал, го под­пис­ва на до­го­во­ра и ве­до­мост­та. Съ­щев­ре­мен­но ко­ле­ги от Ръ­жи­ца му пред­ло­жи­ли да си да­де зе­мя­та за арен­ду­ва­не при тях, той под­пис­ва вто­ри до­го­вор. По­лу­чи се зас­тъп­ва­не, аз пред­с­та­вям до­го­вор в Раз­п­ла­ща­тел­на аген­ция за ни­ва­та (бе­ше по-мал­ко от 10 дка) и ко­ле­ги­те – съ­що. Стиг­нах­ме до про­ку­рор, до сле­до­ва­тел. Две го­ди­ни се про­то­чи раз­с­лед­ва­не­то на слу­чая и за то­ва вре­ме аз не мо­жех да по­лу­ча суб­си­дии. Тре­та­та го­ди­на до­ка­зах­ме, че ня­ма ни­що умиш­ле­но, ста­на яс­но чия е ви­на­та, стиг­на се и до про­ку­рор­с­ко ре­ше­ние. На чет­вър­та­та го­ди­на ми зап­ла­ти­ха суб­си­ди­я­та за ком­бай­на по про­ек­та, но ни­то сто­тин­ка за зе­мя­та. Та­ка це­ли че­ти­ри го­ди­ни аз бях ли­шен от под­по­ма­га­не за сто­па­нис­ва­ни­те от мен площи.

И в то­зи ас­пект ис­кам да ви ка­жа, че ко­ле­ги­те от асо­ци­а­ци­я­та ми по­мог­на­ха мно­го. С пред­се­да­те­ля Ни­ко­лай Ки­ров два пъ­ти по­се­тих­ме ди­рек­то­ра на РА – Со­фия. И всич­ки се убе­ди­ха, че и без суб­си­дии аз се спра­вих с про­из­водс­т­во­то. До­ри пред­ло­жих на на­ши­те зър­ноп­ро­из­во­ди­те­ли, че ако, не дай Бо­же, на ня­кой ко­ле­га му се слу­чи по­до­бен проб­лем, да му по­мог­нем всич­ки ние, не­го­ви­те ко­ле­ги. Да за­де­ли все­ки от нас оп­ре­де­ле­на су­ма, ко­я­то той ще ни вър­не впос­лед­с­т­вие. За­що­то лих­ви­те по кре­ди­ти­те са мно­го го­ле­ми.

Как виж­дам мо­е­то сто­пан­с­т­во в бъ­дещ план? Спо­кой­но мо­га да на­е­ма до­пъл­ни­тел­но зе­мя, имам тех­но­ло­гич­на въз­мож­ност за то­ва в ед­но не­да­леч­но се­ло. Поз­на­ват ме там хо­ра­та, зна­ят, че ра­бо­тя чес­т­но. За да се ут­вър­диш в биз­не­са, тряб­ва пос­те­пен­но да го раз­ви­ваш, раз­ши­ря­ваш, да си пре­ци­зен в ра­бо­та­та си и вни­ма­те­лен към хо­ра­та и еки­па. До­во­лен съм, че мо­га да раз­чи­там и на си­но­ве­те си. Нав­ре­ме­то, ко­га­то за­поч­нах, мал­ки­ят ми син още не се бе­ше ан­га­жи­рал с фер­ма­та. Ка­чих го на ком­бай­на да жъ­не един дъ­лъг блок. Той ка­рал из­вес­т­но вре­ме ма­ши­на­та, изос­та­вил я и из­бя­гал. На дру­гия ден сут­рин­та пак го ка­чих, зак­лю­чих ка­би­на­та и го ос­та­вих. По та­къв на­чин го на­у­чих да уп­рав­ля­ва ком­бай­на.

Дру­ги­ят ми син съ­що е пра­вос­по­со­бен ком­бай­нер. Не­го пък го ос­та­вих в един блок на стръм­но мяс­то. Гле­дах го от­да­ле­че и си каз­вах: “Ако се спра­ви – ще ста­не зе­ме­де­лец от не­го!”. Та не ти ли е ед­на ра­бо­та по ме­рак, на сър­це­то, не мо­жеш да очак­ваш ни­що доб­ро.

Ту­каш­на­та ба­за е пос­т­ро­е­на пре­ди две го­ди­ни. Бе­то­ни­рах­ме на по-къ­сен етап пло­щад­ка­та, но дол­на­та ба­за е два пъ­ти по-го­ля­ма. Там скла­ди­рам ма­ши­ни­те. Па­за­чи имам на всич­ки обек­ти.

Ще раз­ви­вам биз­не­са до­ка­то мо­га. Се­га съм на 65 го­ди­ни. Важ­но­то за мен е, че имам на ко­го да пре­дам пос­тиг­на­то­то…

Източник: “Агро­вес­т­ник”

Коментирай:

comments