Националната асоциация на зърнопроизводителите взе решение да започне “безсрочни национални протести” заради заложените 340 млн. лв. за земеделие в бюджет 2012, които са по-малко от обещаните. В националния пресклуб на БТА се състоя пресконференция на Националната асоциация на зърнопроизводителите на тема: “ГЕРБ излъга земеделците предизборно!!! До какво ще доведе това…”

Заложените в бюджета средства за субсидиране на сектора са с 230 млн. лв. по-малко от обещаните през септември 570 млн. лв. Днес от асоциацията казаха, че “всички в сектор “Земеделие” се чувстват употребени и омерзени с подписване на финансова рамка с правителството преди изборите”, която впоследствие е била нарушена.

От организацията казват още и че при пет подписани документа досега кабинетът “Борисов” не е изпълнил нито един.

Зърнопроизводителите съобщиха, че искат среща с премиера Бойко Борисов и ако такава не се състои до първо четене на бюджет 2012, излизат на протест във всички градове. От организацията казаха и че “ще бъдат на улицата, докато не се изпълнят обещанията към тях”.

През септември министрите Симеон Дянков и Мирослав Найденов подписаха споразумение с всички земеделски организации, според които финансирането от държавата към сектора през 2012 г. трябва да достигне 570 млн. лв. В проектобюджета за следващата година обаче са заложени 340 млн. лв., или с 230 млн. лв. по-малко от обещаните.

Очаква се към протеста на зърнопроизводители да се присъединят още животновъди и тютюнопроизводители.

Протестите бяха прогнозирани още през миналата седмица от земеделския министър Мирослав Найденов, който обяви готовност да продава активи на ведомството, с които да доплатят субсидиите.Още тогава той каза, че е възможно да се обявят на търг държавни земи, за да се осигурят пари. В първите си реакции тогава земеделците коментираха, че тази мярка не може да се изпълни бързо, защото подготовката и провеждането на търгове ще отнеме няколко месеца. Спирачка за евентуалния план е и фактът, че държавна земя може да се купи само срещу компенсаторни бонове.

Вчера Найденов пък доразви идеята си, като допусна, че е възможна и продажба на сгради, собственост на структури към агроведомството. Той даде пример с ветеринарни клиники, които частно практикуващите лекари искали да закупят.

Държим парите от бюджета за земеделие да се разпределят за производствени сфери – там, където ще бъдат открити много работни места и българската икономика ще бележи някакъв ръст, който се залага в бюджет 2012 г. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Красимир Аврамов – председателят на Консултативния съвет по зърното и член на Националната асоциация за зърнопроизводителите Красимир Аврамов. По думите зърнопроизводителите са под напрежение заради проблема с ползването на земеделските земи. „На много места процедурата за подписване на доброволни споразумения и по-нататък издаване на служебни заповеди от областните дирекции „Земеделие” не се спазва. Изкривяват се нещата и земи, които са работени по 10-15 години от едни земеделски производители, се дават на съвсем нови фирми в бранша. Инвестициите, които те са вложили за почистване на полетата от плевели, подобряване на почвеното плодородие, отиват за други фирми, тоест проблемът с ползването на земеделските земи не е решен. Процедурата на чл. 37в не удовлетворява всички участници в производството на земеделска продукция по селата. Конфликтът идва оттам, че договорите, които се подписват от някои земеделски производители с една категория земя, когато се разпределя земята им се дават неплодородни земи или на друго място, където не им е правното основание. Това нещо не е урегулирано в Закона за ползване на земеделските страни и в правилника, който тази година беше издаден”, каза Аврамов.

„Когато един сектор има ръст, какъвто имаме през последните 2 години, той трябва да се поддържа. Икономиката не може да излезе от кризата, ако се наливат пари от непроизводствени дейности и там където няма положително външно търговско салдо и ръст на обема произведена продукция. Ние държим парите от бюджета да се разпределят за производствени сфери – там, където ще бъдат открити много работни места и българската икономика ще бележи някакъв ръст, който се залага в бюджет 2012 година. Когато се намалят субсидиите това рефлектира върху раздадената рента – колкото е субсидията най-малко толкова е и рентата, която получават 2 милиона българи. Тук чрез намаляване на субсидиите на площ се рефлектира върху доходите на собствениците на земя. Това за населението по селата е единствен приход, защото безработицата е огромна и това ще се отрази върху намаляването на рентата. Субсидията с над 25 % се намаля за сметка на националните плащания, което до година може да се отрази върху намаляване на рентата на единица площ, т.е. има мултиплициращ ефект”, посочи Аврамов.