Комасация на земята, възстановяване на поливното земеделие и подкрепа на промишленото производство са приоритетните области

Десислава Танева е родена в Сливен през 1972 година. Завършила е икономика в УНСС и “Право” в Бургаския свободен университет. В продължение на 12 години е била изпълнителен директор на една от най-мощните структури в земеделието „Мел инвест“ АД. Бизнес дама на 1998 г. Владее английски език, има квалификации за мениджмънт и управление.
От основаването на партия ГЕРБ е областен лидер за Сливен. Танева беше мажоритарен кандидат и водач на листа на ГЕРБ в Сливен за парламентарните избори през 2009 година. Избрана за председател на комисията по земеделие и гори в 41-вото Народно събрание.
От учредяването на ГЕРБ е областен координатор за Сливен, била е председател на общинския съвет.

– Г-жо Танева, защо промените в Закона за ГМО, които според вносителите са чисто процедурни, предизвикаха толкова разгорещен дебат в обществото?
– Драма няма. А защо дебатът се разгорещи толкова, аз нямам точно обяснение. Може би заради самото наименование „генномодифицирани организми“ или пък, защото не се познава същността на промените в закона.
В общественото пространство много се спекулира със самия проект за изменение на Закона за ГМО. И хората останаха с впечатлението, че едва ли не тези промени ще доведат до пускането на ГМО в околната среда. А въобще не става дума за това. Но разговорът се измести – вече не се обсъждаше какъв е законопроектът, а дали са вредни или не ГМО. Всъщност се променя регулацията на допускане на ГМО в околната среда. Въобще не става дума за разрешаването им. Това са различни неща. Преди две седмици се срещнах пред парламента с протестиращите неправителствени организации. Приехме предложението да бъде сформирана работна група с техни представители и вече мина първото заседание. В четвъртък (днес – б. р.) тази група ще обобщи всички предложения. От изявлението на министър Нона Караджова смятам стана ясно, че вносителят, желайки да спазва еврорегламентите и директивите, в максимална степен иска да удовлетвори и всички искания на неправителствени организации.

– Екозащитниците настояват в края на процедурата по допускане на ГМО да бъде записано, че е задължителна ратификация на парламента. Вие ще се съгласите ли с това предложение?
– Нещо повече, има воля вносителят официално да направи това предложение. Аз ще го подкрепя, защото смятам, че е много правилно и е още един вид гаранция. А и това е последен стадий на евентуално разрешителна процедура. Но пак да кажа, че в момента няма стартирана подобна процедура за нито един продукт, нито пък се чака някакво разрешение, няма и подадено заявление. С промените реално се усложнява процедурата за допускането на ГМО в околната среда. Ние изобщо не либерализираме законодателството.

– Направи ли ви впечатление предположението на депутата от БСП Димчо Михалевски, че в последно време инвестиционни фондове са купили земя, окрупнили са масивите и е възможно точно те да пожелаят да отглеждат генномодифицирани култури там?

– Останах много изненадана, аз нямам подобни впечатления и информация. Дружествата със специална инвестиционна цел имат асоциация и в комисията по земеделие и гори сме ги канили, когато са обсъждани теми, свързани със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Досега те никога не са поставяли въпроса за ГМО. Но ние, разбира се, ще изискаме от тях информацията, която г-н Михалевски поиска.

– Като виждате колко сериозно става положението по границата заради протестите на гръцките фермери, минава ли ви през ума, че нещо подобно би могло да се случи и у нас? Какво е положението на българския земеделски производител сега?
– За сегашната ситуация, на който и да е производител у нас, не може да се каже много хубаво. Но с малко повече разбиране към ситуацията, в която се намира страната, все пак трябва да се оцени, че плащането на голямата част от субсидиите за площ беше извършено още през декември. Откакто вървят тези директни плащания, подобно нещо не е правено. И то в условията на криза, което еднозначно показва отношението на правителството към земеделския бранш въобще. Разбирам притеснението на нашите фермери заради някои промени в закони, най-вече от вдигането на осигуровките. Но трябва да се мисли в дългосрочен аспект, включително за времето, когато тези хора ще влязат в пенсионна възраст.

– Безспорен проблем на страната ни е трудното и бавното усвояване на европейските фондове, появиха се критики и към Програмата за развитие на селските райони?
– В никакъв случай Програмата за развитие на селските райони не е от най-проблемните. Ако се направи сравнение по подадените заявки, ще се види, че тук има най-голямо желание за усвояване на средства. Но още като влезе новото ръководство в ДФ “Земеделие“ се видя колко изключително непланирана е била дейността по приемане на заявленията. Към август бяха обработени 15% от тях. Имаше сериозно затруднение физически да бъдат обработени проектите. Безспорен факт е, че се получи забавяне, но аз се надявам, че в първите месеци на тази година всичко ще бъде изчистено и в разумен срок ще бъдат пуснати всички мерки.

– Понеже идвате от аграрния бизнес и много добре познавате проблемите му, какво в законодателството все още не е уредено?
– Пред аграрния сектор има три основни проблема, които трябва да бъдат решени. Дори и с риск да се предприемат непопулярни мерки. България като държава ще печели от доходоносно промишлено високотехнологично земеделие. В нормативен план трябва да се уреди комасацията на земеделската земя. Без да се работи на окрупнени площи и в дълготраен план, няма как да очакваме максимални стойности. Задължително е да се приеме и стратегия за поливното земеделие. Ако искаме ефективно земеделие, държавата трябва да стимулира възстановяването и изграждането на поливните съоръжения. И третото е да се обърнем към промишленото селскостопанско производство – то да бъде стимулирано, към този бизнес да се насочи европейското финансиране.
За съжаление сме в условия на криза, когато трудно се приемат непопулярни мерки. Реформи се правят, когато има средства, безработицата не е висока и няма толкова сериозни проблеми за насъщния както през тази година. Наясно съм, че всяка подобна реформа ще има негативни последици за дребния производител и за съжаление времето сега със сигурност не е най-подходящото. Непростимо са изпуснати предишните години, в които икономическият растеж беше много висок. Подкрепата на дребния собственик сега води до подпомагане на семейния доход, а не на бизнеса, който трябва да стане конкурентоспособен. Ние обаче трябва да се стремим да подкрепяме производителите, които разполагат с технологии, имат генетика, могат да направят земеделие, конкурентно на западноевропейското.

– Казвате, че комасацията е много важна, но не може с принуда собствениците да обединят нивите си?
– А най-важното е, че един производител, който обработва земята, няма сигурност в дългосрочното й ползване. Водим вече подобни разговори, ще ползваме и външни експерти, за да може чисто технически правно да бъде решен този въпрос. При всички положения ще се спазва принципът на доброволността. Дори и не бива да си помисляме за принудителни административни мерки. По-скоро по пътя на стимулите ще се ускори процесът на доброволната комасация.
Възможно е цялото земеделско законодателство, свързано с поземлените отношения, да се концентрира в един закон. Важното е, че има политическа воля това да се случи, останалото ще се реши с правни експерти. Но съм сигурна, че без комасация на земята, без стратегия за възстановяване на поливното земеделие, без подпомагане на високотехнологичното производство не можем да имаме печеливш агробизнес.

– В Европа вече започна дебатът за промяна на Общата селскостопанска политика през следващия програмен период. Все още не е ясна каква ще е българската позиция, бихте ли инициирали обществена дискусия?
– Да, ще инициираме подобен обществен дебат. Но един от сериозните проблеми, който още не е решен в България, е да се регламентират браншовите организации. Подготвен е работен вариант на закон, който обаче среща съпротивата на много от тях. Когато изпълнителната и законодателната власт се включи в обществен дебат, отсреща трябва да седнат представителни организации, които представляват интересите на определени браншове. Сега има толкова много организации. Понякога дори в самото ръководство на една асоциация примерно има няколко различни мнения. Едно нещо обаче не може да се отрече – че сегашната власт се съобразява с обществените нагласи. Да се върнем в началото на разговора ни. Мисля си, че неслучайно и точно поради това е толкова силен отзвукът с промените в Закона за ГМО.

– А ще се съобрази ли властта с протестите на браншовите организации от алкохолната индустрия срещу намеренията върху всеки съд в избите да бъдат поставени измервателни устройства?
– Ще ви кажа само едно нещо, в което съм се убедила от собствената си практика. Регулираният, регламентираният пазар, при който всички са равни пред държавните органи и всеки си плаща акциз и ДДС, е най-добрата среда за правене на бизнес. Големите фирми имат полза от такива условия.

Интервюто взе Маргарита Димитрова – klassa.bg