Интервюта

ДЯДО МИ И БАЩА МИ МЕ НАУЧИХА НА НАЙ-ВАЖНОТО:  НА ТРУД, ПОСТОЯНСТВО, УПОРИТОСТ И ДА ПРЕСЛЕДВАМ ЦЕЛИТЕ СИ ДОКРАЙ!      

* сподели в откровено интервю младият фермер от Сливенското село Камен, г-н Георги Радев. Семейството стопанисва 11 000 дка земя и над 900 дка овощни градини. От април миналата година Георги Радев е избран с пълно мнозинство за председател на УС на Сдружението на зърнопроизводителите от Сливен „Хаджи Димитър”

 

До село Камен ни води хубав и оживен междуградски път. Обширните градини, грижливо поддържани, припомнят, че сме в сърцето на „Долината на прасковите”. В източния край на Камен е фермерството на Георги Радев. Началото на разговора поставяме с най-доброто пожелание седмица след Новата година – да сме здрави, късметът да ни следва и да е щедра годината. Връщаме се във времето четири поколения назад, когато фамилията на стопанина е избрала да се изхранва със земята…

– Да, действително съм четвърто поколение земеделец, бизнесът ни е фамилен, започнал го е моят прадядо, дядо ми след него, баща ми, а аз силно се надявам дъщеря ми Таня да продължи традицията…  Роден съм на 25 декември 1980 г. и вече 24-25 години съм ангажиран с отрасъла. Много, нали? Защото дядо ми Георги ме запали по машините, бях само на 7-8 годинки, когато можех сам да карам трактора. След това и на комбайна се качвах. Завърших Селскостопанския техникум в Нова Загора, специалност „Механизация на селското стопанство”. Моите родители бяха много против, баща ми тогава работеше като инструктор за водачи на МПС, а майка ми учителка в ТОХ-а. Единият казваше: „Отиваш да учиш в Механотехникума, другият: „Не, ще учи при мен в ТОХ-а, да го виждам какво прави. Но стана това, което си бях наумил!  Две години бях на квартира в Нова Загора, следващите две пътувах, защото посещавах училища „Европа” с изучаване на английски.

Не съжалявам за това мое решение, на по-късен етап записах Техническия колеж по земеделска техника и технологии. Това ми помогна, все пак с фамилно земеделие се занимаваме от 1995-та година. Още тогава си закупихме ЮМЗ, косачка, пръскачка… доколкото ни стигаха възможностите, а земята, която стопанисвахме, беше около 300-400 дка. С много усилия накарах баща ми да купи още един трактор Болгар, той и сега стои в стопанството и никога няма да го продам. Чисто нов беше! Толкова му се радвах и го пазех, да знаете, една година се качвах в него и не давах на никой друг да го кара. Бях на 16-17 години…

След това и Т150 взехме, а през 2002-2003 г. започнах самостоятелен бизнес. Първата машина, която закупих, беше Ню Холанд, с кредит, разбира се, само че никой от семейството ми не беше наясно „какви ги кроя”. Спомняте си по това време дали банките лесно се доверяваха на такива младоци. Обиколих няколко, попълвах формуляри и единствено Райфайзен Банк прие молбата ми, одобри ме и така се сдобих с нов трактор. До ден-днешен продължавам да работя с тази банка. Баща ми трябваше да ми бъде гарант, хвана се за главата, като му казах, но все пак положи подписа си. Кредитът беше за три години, аз го погасих за година и пет месеца. На следващата година вече имах мой комбайн „КЛААС Лексион”, дотогава ползвах прибираща машина под наем.

– И днес вече колко земя стопанисвате?

– Земята е 11 000 дка в землището на съседното село Жельо войвода основно и на с. Камен. Това на Жельо войвода е голямо по обем, много са и ползвателите, но с колегите се разбираме. Благодарение на споразуменията започнахме да си окрупняваме блоковете. В началото трудно беше на стопаните от нашия край да се вслушат в съветите ми, нали бях най-малък на години и най-голям по площи. Но всичко се нормализира, сега работим спокойно.

– Какви култури залагате, как ги разпределяте в сеитбооборота?

– Основно зърнено-житни и пролетници (пшеница, рапица, слънчоглед, нахут, доскоро и кориандър). Нахут отглеждам вече 3-4 години, разчитам на опита си и смятам, че съм открил нишата. Година с година не си приличат, но правим необходимото. Есенниците и пролетниците заемат половината от полетата, така постигам и правилния сеитбооборот.

Но ние стопанисваме и трайни насаждения – 360 дка са черешите, 580 дка орехи. Отглеждахме и 150 дка праскови, но се наложи да се разделим с този слънчев плод, защото се оказа, че пазар за нашите сочни, ароматни и вкусни праскови НЯМА. Цената не отговаря реално на себестойността, излизахме или на „нула”, или на загуба. На тяхно място засадихме орехови дръвчета. Едната от градините е на 8 години, другата е по-млада, създавали сме ги поетапно.

– Коя селекция се оказва най-адаптивна и успешна за вашите полета?

– От 7-8 години работя с „Лимагрейн” и досега не съм подменил сортовете и хибридите, защото не са ме подвели. 100% от пшениците ми са на тази френска компания, същото бих казал и за слънчогледа, единствено нахутът не е техен. Така че ако и нахут предлагаха – със сигурност щях да им се доверя. С екипа на „Лимагрейн” се познавам много добре, работим чудесно. Отзивчиви са, подхождат професионално и отговорно към всяка задача. ТОВА е СЕЛЕКЦИЯТА, НА КОЯТО ИМАМ ПЪЛНО ДОВЕРИЕ! Защото е ефективна! И добивите са много по-добри от тези на конкуренцията. Миналата година бях засял 5 сорта пшеница, говоря на масовите ми полета. Най-добре се представи Авеню, тази година ги сведох до 3 сорта (най-добивните).  Не виждам нито една причина да заменя тази селекция с друга. Човек сам трябва да прецени дали е достигнал върха и към какво още да се стреми. Моето мнение, че съм го постигнал, стремежът ми днес е да се задържа на това ниво.

Слънчоглед ще засея на 4000 дка отново със семена на Лимагрейн. Нахутът ще заеме също немалко площи. Тази култура никак не обича влагата, а микроклиматът при нас е по-различен. Постоянно от Балкана духа вятър, миналата година от средата на май до 15-20 октомври имахме, забележете, 10-12 литра дъжд. Добивът при пшеницата беше нисък (550 кг от декар), а нахутът даде 230 кг среден добив.

Рапицата заема също не малко площи, първата година получих 402 кг от декар, на следващата година значима част от посевите измръзнаха. Тази стопанска година засяхме 900 дка с рапица с Клиърфийлд хибриди на Лимагрейн и на Монсанто.

За сега нямам притеснения за развитието на пшеницата, полетата са наторени, а вегетацията на растенията почти не е спирала. Различни са сортовете и в овощните градини, и това е заради опрашването, сроковете на цъфтеж и съответно зреенето на плодовете. Черешите са Ранна черна едра, Ван, Бинг, Бигаро Бюрла, Стела, Драганова жълта и др.

Разчитаме на ромите като работна ръка, 300 берачи ежедневно са ангажирани в прибирането на плодовете. Работим с едни и същи хора може би от 20 години, доволни сме и те също.  Но и градините в околността се увеличиха, а работната ръка не нараства. Основно нашата стока отива за износ (над 80%), много малки количества реализираме на вътрешния пазар.

Орехите тепърва ще влизат в плододаване, пазарът за тях е сигурен. Заложили сме и турски, и български сортове, с тази култура моите родители са ангажирани.

– А как смогвате да пишете договорите и то всеки ден?

– Задължително трима души бяха натоварени с тази задача. Всеки ден събирахме личните карти на берачите, те не искаха да ги дават, страхуваха се заради помощите. Налагаше се едва ли не с мегафон всяка сутрин да обявявам, че нашите договори важат с пълна сила както да отработят десет дни в кметството, т.е. да метат тротоарите. За всеки договор в хазната внасяхме по 8 лв. И накрая хората се увериха в правотата на думите ни, та дори сами ни питаха няма ли да се подписват под бланките. Дано тази година това огромно утежнение бъде премахнато.

– Паркът ви е богат на машини, на прикачен инвентар, доста инвестиции сте вложил. Участвахте ли по програмите?

– Машини купувам отдавна, всички наоколо ме питаха защо, например, ми е нужен комбайн с 10-метров хедер. А аз ги питам колко време жънат, защото аз приключвам жътвата за три дни, а те за две седмици….  За мен е важно

ПРОЦЕСИТЕ В МОЕТО ФЕРМЕРСТВО ДА СА ОПТИМИЗИРАНИ.

Ние сме завод под небето, ежегодно се молим за благодатна година. Нямам една машина, която да съм закупил по програма. И ще се аргументирам: бюрократщината при изготвянето и защитата на проектите е огромна, подчертавам това дебело. Предпочитам ако имам потребност от техника, да се стегна, както се казва, да заделя средства и да си закупя машината. Много колеги разчитат на програмите, само че нашата община е в градски район?! А с точкуването не можем да си закупим каквато и да е техника. Така че всичко тук в стопанството е закупувано със собствени средства и с кредити. На този етап нямам потребност от техника, имам нужда само от здраве и късмет.

– Партнирате си със свои колеги, кое е значимото в тези бизнес отношения, за да се поддържат в годините?

– Да, партнирам си с фирма „Ставен” и по-точно преарендувам техните полета. В отношенията е важно доверието, коректността. Когато наех първите площи (2300 дка преди 3-4 години), им доказах, че съм добър стопанин. Впоследствие земята нарасна, тази година стопанисвам техни 7 000 дка. Около 3000 дка е наета земя от собственици в региона и 1000 дка е наша собствена. Не държим на всяка цена да увеличаваме полетата, основно си позволявам да купувам земя, която работя. Рентата ни е съобразена с региона. От година на година се утежнява работата със собствениците на земеделска земя, поради злоупотреби и пропуски в Закона за арендата и Закона за наемите. Отново административна тежест!

– Техниката ви е съвременна, високопроизводителна, но и кадрите са важни, какъв е екипът, с който обслужвате фермерството?

– Малко сме – 8-9 човека с мен и баща ми. Аз изпълнявам много роли – и на агроном, и на инженер, и на основен работник, когато се налага. Принципно е трудно да попаднеш на читав механизатор. Машините не са онези стари ЮМЗ-та, МТЗ-та, сега техниката е съвременна. И когато годината е добра, можеш да си позволиш да си закупиш машини, за които дълго време си мечтал. Аз навремето си мечтаех за мощен трактор, комбайн, мечтаех да си закупя спортна кола и имах такава.

– В бизнеса Земеделие има и моменти на задоволство от постигнатото, и на болка. Кога изпитвате най-голямо удоволетворение, какво ви притеснява?

– Знаете ли каква невероятна картина се открива напролет, когато житата израснат, когато изкласят и вятърът ги поклаща. И тази картина имаш право да виждаш всяка пролет! Един стар председател ми казваше: Гоше, на колко години си? Отговарям му – на 30. Е, имаш право още на 50 опита… И оказва се че е така, ежегодно от семената ти се „ражда по едно детенце” и ти трябва да го доотгледаш…

– Видимо изпитвате уважение към по-възрастните, вслушвате се в техните съвети, на какво ви научиха дядо ви, баща ви?

– Дядо ми, Георги (на него съм кръстен) ме научи да обичам земята и машините, научи ме на механика, баща ми – на

ТРУД И ПОСТОЯНСТВО, ДА НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАМ С ПОСТИГНАТОТО, ДА СЕ ЦЕЛЯ ПО-НАВИСОКО, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛЯ, ЧЕ МОГА ДА ПОСТИГНА.

Научиха ме да се боря с трудностите, да не се предавам, да се дообразовам. Ето, преценявам, например, че в училища „Европа” научих английски, спокоен бях при едно посещение по покана на „Тайтън машинари” в САЩ, защото разбираш обясненията на домакините, на специалистите. Но език се усъвършенства, когато се практикува, когато се говори. А това на мен ми липсва.

– Как започва един работен ден на фермера Георги Радев?

– Всеки е различен, но да ви споделя, че най-много се вълнувам в деня преди старта на жътвата. Чакал си го с нетърпение този момент. За мен най-хубавото време е жътвеното и за да го усетиш с душата си, със сетивата си, трябва да си истински земеделец. По жътва разбираш дали си дал всичко от себе си или нещо липсва, оценяваш стореното и пропуските. Много са и трудните моменти, но за тях не ми се говори. Сезоните се преливат, от един влизаме в друг и току-виж годината си е отишла…  Стремя се всяко мероприятие да приключа за възможно кратък срок, например, сеялката ми е Вадерщат – многофункционална и 5 000 дка с есенници залагам само за няколко дни.

Ето сега вече сме приключили с подхранването на зърнено-житните, оставил съм необходимите количества карбамид и за пролетните култури.

– Г-н Радев, вие сте председател на Сдружението на зърнопроизводителите „Хаджи Димитър” от Сливенска област. И това е още един не маловажен ангажимент?

– Не очаквах, че ще бъда номиниран, избран бях с пълно мнозинство. Надявам се, че ще оправдая очакванията на колегите. Комуникираме си, старая се да се събираме при необходимост, разменяме си информация. В Управителния съвет членуват млади и отговорни, обществено ангажирани фермери. Подкрепяме зърнопроизводителите от Добруджа относно сондажите за шистов газ. Предстои да обсъждаме закона за пререгистрацията на земеделска техника, възникват въпроси и на местно ниво като напояването например. Цената на поливната вода при нас е изключително висока – 40 лв. за поливка. Тунджа минава покрай нашите полета, „вода газим-жадни ходим”! А немалко стопани издържат семействата си от земеделието.

През годината ни вълнуваше и въпроса с пътните такси за движение на земеделска техника по републиканската пътна мрежа. Допълнително, тези такси ни натовариха финансово, нас земеделските стопани.

Според мен да стопанисваш земя и да се изхранваш нормално са ти необходими поне 1000 дка. Не са много, не са и малко, и един стопанин може да ги обслужва. Когато земята нарасне на 2-3-5000 дка, тогава вече преминаваш в другата категория – правиш бизнес. За съжаление познавам хора, които се занимават със земеделие не защото обичат земята, а защото обичат парите. Ние сме правили земеделие и когато нямаше субсидии, и сега – когато има. Живот и здраве, ще работим и тогава, когато да речем субсидиите бъдат спрени. Тази е разликата между земеделеца и бизнесмена…

 

Източник: „Агровестник”

Коментирай:

comments

To Top