Необходима е друга визия за Селскостопанската академия, трудно ще обезпечат финансово сегашното си статукво

Снимка: Константин Велков


– Г-н Найденов, преди дни стана ясно, че директно от Брюксел ще бъде финансирана програма за промоция на български млечни продукти на пазарите в Германия и Испания. Проектът ще е за три години. Брюксел обаче даде последен двегодишен срок на българските млечни ферми да се преструктурират. Дали няма след това да обясняваме на западноевропейските потребители, че предлагаме българско сирене, произведено от холандско мляко, например?
Това е един от най-големите проблеми на млечния сектор и въобще на българското животновъдство. Ако не бяхме договорили двегодишния период, трябваше онзи ден, навръх Нова година, да затворим над 80 000 ферми, защото и министерството, и съответните контролни органи бяха проспали предишната отсрочка. Сега тези ферми трябва да се приведат в състояние да отговарят на европейските изисквания. Начело със заместник-министъра Цветан Димитров е създадена работна група, която ще следи какво се случва. Ще търсим механизми да принудим фермите да се преструктурират, някои просто ще бъдат затваряни по-рано. Не бива да допуснем след две години да бъдат закрити наведнъж голям брой ферми, защото това ще доведе до остър дефицит на сурово българско мляко и до сериозно социално напрежение. Големият проблем всъщност е в многоговоренето и разноговоренето на браншовите организации в този сектор. Не мога да събера в колегиума на министерството само председателите, когато дойдат да разговаряме, толкова са много. И почти няма двама с еднакво мнение. Първо, трябва да се сложи ред в представителността на бранша, и след това да се види какво ще се прави, кои ферми да се възползват от двегодишен период. Това решение не може да го вземе администрацията.

– Проектът за закон за браншовите организации е готов, кое е най-важното в него?

Тези, които ще взимат решения като представители на отделните браншове, трябва да бъдат легитимни. Ще има изисквания за минимум членска маса. Важното е да е ясна отсрещната страна. Вижте зърнопроизводителите, те са обединени в национална асоциация и така сериозно защитават интересите си. Заедно правим политиката в бранша. Може срещите ни да не минават гладко, но, общо взето, в спора се ражда консенсусът и се работи по-добре.

– В парламента е внесен проект за промяна на Закона за животновъдството и там пише, че няма да има продуктови бордове. Това означава ли, че пада и млечният борд?
– Около млечния борд има много интереси и още повече въпросителни. Сериозно напрежение имаше още при създаването му. Има обвинения, че бордът не се използва по предназначение, няма реална полза от съществуването му. Лично моето мнение е, че продуктовите бордове са форматът, който трябва да определя политиката в отделните сектори, а министерството да я изпълнява. Но те трябва да бъдат създадени тогава, когато се сложи ред в браншовите организации. В противен случай и продуктовите бордове ще се нароят колкото са асоциациите.

– Млечните ферми останаха много на брой, без да се преструктурират и модернизират, защото програма САПАРД имаше други приоритети и те бяха да се подкрепя едрият бизнес. Неслучайно страната се задръсти от ултрамодерна земеделска техника. Не се ли случва в момента нещо подобно и с Програмата за развитие на селските райони?
Но то се случва, защото вече е изчерпан ресурсът по мярка 121 в частта за земеделска техника. Когато са били предлагани различните мерки, е трябвало да се мисли по-рационално. Ясно е, че мечтата на всеки фермер е да си купи нов трактор и колкото се може той да е по-голям. Знаете ли каква е разликата между момчето и мъжа? В цената на играчките е разликата. А и е по-лесно да купиш модерна машина с парите на ЕС, отколкото да правиш проекти и да модернизираш животновъдна ферма. От експерти чувам, че капацитетът на купените у нас селскостопански машини е толкова голям, че могат да обработят територията на три Българии.

– Има ли реални шансове да бъдат преструктурирани мерките на ПРСР и да бъдат прехвърлени пари към мерките, които са изчерпани?
В програмата има средства и искаме да пренасочим ресурс от по-непопулярните мерки, за да изпълним ангажимента към приетите вече проекти. Но много е трудно да убедим ЕК, че на такъв ранен етап е необходимо преструктуриране. Ако поискаме това през 2013 г. с аргумента, че трябва по-добре да се усвоява ресурсът, би било по-лесно. Не знам обаче, като е правена тази програма, защо не е ползван опит на страни, които преди нас са минали по тия пътеки.

– До 2013 г. трябва да бъде реформирана Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Вече започнаха дебатите, някои от държавите членки дори са представили своите искания. Къде е българската позиция?
По т. нар. здравна реформа на ОСП последният срок, в който държавите членки трябваше да си дадат мненията, беше май миналата година. Българската държава не е представила становище. В момента, в който отново се отвори процедурата, ние вече ще имаме позиция. Действително вече вървят дискусиите и ние сме си казали мнението. Страните са разделени на две групи. Двадесет, сред които и България, са за оставане на досегашната система на директни плащания и да се запази принципът над 40% от общия европейски бюджет да отива за ОСП. Седем страни смятат, че начинът на субсидиране трябва да бъде променен, настояват процентът от бюджета за земеделие да бъде намален. Ние сме от по-изостаналите страни и смятаме, че ОСП е възможност да се подобри начинът на живот в селските райони.

– Затова ще продължат да се купуват трактори и комбайни, защото преките плащания са на хектар. Не е все едно да отглеждат един хектар жито и един хектар домати и помощта да е еднаква, нали? Кога на масата ще се върнат българските плодове и зеленчуци?

Първото и най-важното е да се спре незаконният внос. В момента основно у нас влизат плодове и зеленчуци от Турция и Македония. Доматите са с обявени цени по 2 или по 5 ст. за килограм. Но кога всъщност започна разбиването на зеленчукопроизводството? Когато бяха съсипани напоителните системи. Те бяха ограбени и предадени за старо желязо. Например в Гърция напояването е държавна политика. Трябва да потърсим също възможности да се финансира оранжерийното производство. Държавата трябва да има политика и за стимулиране на експорта. Имах среща с руския посланик, който ми каза, че каквито домати успеят да се изнесат от България, веднага намират пазар там. Самият аграрен бизнес в момента търси най-лесното, а това е зърнопроизводството – имаш субсидии, имаш гарантиран пазар, максимално опростен е достъпът до средства за техника. Но мисля, че трудно ще убедим Брюксел да се дават повече пари за селскостопанска техника. Аграрният бизнес ще трябва да се преориентира.

– Около обсъждането на бюджета се изприказваха много неща за БАН . Някакво странно мълчание цари за Селскостопанската академия. Предстои ли реформа там?
– Нямам какво да кажа, но имам големи очаквания. ССА си има ръководство. Това, което направиха, е да пишат до премиера, че през следващата година не се виждали в бюджета. Аз пък искам да видя от тях реален продукт, който се търси. Нямам обяснение защо ръководството на академията още не ме е поканило да се срещнем. Вече пет месеца не намериха време да ме запознаят с това, което правят, да ми дадат годишен отчет, ако имат.

Едно трябва да е ясно: те много трудно ще могат да го обезпечат финансово сегашното си статукво. Парите няма да им стигнат да си живеят по начина, по който са съществували досега. Не само ние в министерството, но и в аграрните среди очакваме друга визия за ССА.

– Структурната промяна на земеделското мегаминистерство беше сред приоритетите в аграрната програма на ГЕРБ. Сякаш няма много промени?
– Напротив има. Първо, направихме 15% съкращения. После горите преминаха към земеделското министерство, а това не е никак лека работа. Другото, което не е правено, е промяната в статута на регионалните служби, които бяха към главна дирекция тук. Сега те стават областни дирекции по земеделие със статут на второстепенен разпоредител с бюджетни средства и ще имат по-голяма свобода на действие. Натрупаните за над 30 млн. лв. неизползвани отпуски обаче се оказаха пречка за предприемане на още по-сериозни структурни промени. Моето голямо пристрастие е Агенцията за безопасност на храните. Трябва да стане до края на годината. Но е необходим сериозен финансов ресурс в размер на десетки милиони лева.

Интервюто взе Маргарита Димитрова – klassa.bg