Интервюта

“ЖЕЛАНИЕТО МИ Е ЗПК “ЕДИНСТВО” и ТРАКИЙСКИЯТ СЪЮЗ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ДА ЗАПАЗЯТ ПОЗИЦИИТЕ СИ НА РАБОТЕЩИ И АВТОРИТЕТНИ СТРУКТУРИ!”

Георги Калинчев

Георги Калинчев

 

Разговор с г-н Георги Калинчев, председател на ЗПК “Единство” в с. Сърнево, общ. Раднево, обл. Стара Загора и председател на УС на Тракийски съюз на зърнопроизводителите.

– Г-н Калинчев, при вас идвахме преди близо 15 години. Както се казва много “вода изтече” оттогава. Разкажете какво развитие претърпя кооперацията, която ръководите вече 18 години. Как изпратихте старата, изключително трудна 2014 г, и как екипът навлиза в новата 2015-та?

– Да, 2014 г беше много трудна за нас като земеделски производители, в предвид на това, че тежките атмосферни условия се струпаха с огромна сила върху региона и в цялост върху Южна България. Попречиха ни да приберем реколтата, а и качеството не беше така добро. Направихме статистика с агронома и се оказа, че за цялата година са паднали 1000 литра дъжд на кв. м, което е рекорд. Това са валежи с пъти повече, спрямо предходните години. И това стана във време, когато трябваше да сеем пролетниците, да торим…

Преди близо 18 години, когато започнах като председател на кооперацията площите бяха около 12 000 дка, сега са близо 13 000 дка. За да съхраним структурата в ония трудни години се изискваше добър организационен опит, запазване числеността на екипа, качествена и срочна работа, запазване доверието на член-кооператорите.

Съхранихме морално остарелия машинно-тракторен парк, успяхме впоследствие да обновим  технопарка и да се развиваме.

ПРИ НАС, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ПРАВИ ОСТАВА ЗА ХОРАТА!

-Нашето землище е най-голямото в региона, дори и в областта – с близо 34 500 дка обработваема земя. При нас смея да твърдя, че агротехниките се изпълняват на много високо технологично ниво. Васил Денчев е нашият агроном, млад специалист, но с познания и желание за работа. Пряко той ръководи производствения процес и съвместно с организатора по труда – Георги Велев. И колективът от механизатори е амбициозен, също млад, задачите се изпълняват навреме и при най-добро качество.

Навремето в Сърнево стриктно се е спазвал сеитбооборота, отглеждал се е и памук, лозята са били над 4 000 дка, овощни и зеленчукови градини е имало. Но с времето, още в първите години на демокрацията идва разрухата и сега са останали само интензивните култури – т.е. при нас земеделието е такова, каквото е на повечето места в страната. Набляга се на зърнено-житните, изцяло на механизираните обработки, а и на сигурните пазари.

Успяхме да се включим още по програма САПАРД, изпълнихме проект. Закупихме си комбайн “КЛААС Мега 204”, който все още ни служи. По програмата за развитие на селските райони обновихме техниката с още един комбайн – “КЛААС Тукано” и с тези две машини прибираме реколтата.

Относно броя и мощността на тракторите оборудването е на ниво. Миналата година закупихме на лизинг “Джон Диър” 300 коня от “Агротрон – М”, Търговище. Преди 2 години закупихме и още един “Джон Диър” (140 к.с. нов), а при малкия клас трактори се спряхме на турските “Арматрак”, които като цена и качество стояха по-добре от останалите на пазара. С три броя “Арматрак” и запазените по-стари трактори, както и с 1 “КЛААС Арион” (105 к.с.) успяваме да изведем всички механизирани обработки в срок и качествено. Що се отнася до прикачния инвентар – оборудването е цялостно.

Потребност изпитваме от растително-защитна техника, но ще изчакаме новия програмен период, надяваме се след юни да имаме яснота и ще се спрем на подходящата пръскачка.

Що се отнася до складовата база имаме възможност за съхранение на продукцията в плоски складове.

– А сега да преминем и към другата част в нашия разговор – вие сте единствения председател на регионална структура на Националната асоциация на зърнопроизводителите, който не е арендатор (както при останалите), а председател на ЗК. Избраха ви неотдавна, как приехте предложението?

– Ще започна малко по-отрано, през 2000-2001-а година, когато с приятели и съмишленици направихме опит да създадем структура в обл. Стара Загора, която да бъде в услуга на производителите. По една или друга причина не се случи. На следващата 2002-а година се събрахме в Боздуганово и структурирахме Тракийския съюз на зърнопроизводителите, колегата Георги Балев беше два мандата председател, аз бях избран за член на УС и работех три мандата.

Стигна се и до НАЗ. Така че аз близо 9 години бях “потопен” в проблемите на НАЗ. Не съм стоял встрани от обществената работа, тя ми е присърце. Дори ме обвиняват, че понякога прекалено много се раздавам, питали са ме: защо го правиш, какво ще спечелиш, каква ще ти е облагата?

Само за това ли трябва да се работи, колегата Иван Генчев (лека му пръст) беше добър ръководител и когато колегите – арендатори ми предложиха да заема председателското място не се замислих. Знаех, че ангажиментите ми нарастват, но те бяха настойчиви.

За съжаление, още в началото на мандата се сблъсках с трудности. Визирам нивомерите и промяната на Закона за ДДС, който депутатите приеха на връв Коледа миналата година – без да се обсъди проблема. Намирам го за изключително важен и касаещ много земеделци – и животновъди, и градинари, овощари… Приехме декларация, няма да спрем дотук, ще преследваме интересите си докрай.

Страната ни се нуждае от стабилна подкрепа, за да може земеделието ни да стане конкурентноспособно на останалите страни – членки. Като че ли управляващите се стремят максимално да ни пречат, да утежнят работата ни. Ето пример – зелените площи, за нас това е финансова тежест, загуба на продукция. Така, например, ние в кооперацията няма да обработваме 650 декара, няма да получим и грам зърно, те ще заплевелеят, ще трябва да вложим впоследствие повече средства за унищожаването на плевелите, на болестите и неприятелите. И това не е АГРОЕКОЛОГИЯ, нали! На тези декари, освен всичко това, ще трябва и да платим ренти, които никак не са малко.

Надяваме се поне програмите за техническото въоръжаване на стопанствата и фермерствата да стартират, до тях да се доберат много стопани, да ги ползват, да защитят проекти…

Относно Тракийския съюз на зърнопроизводителите аз съм с амбициите тази организация да продължи да става все по-числена (засега членовете са 120), все по-работеща. Ще увеличим контактите с колегите по региони.

Така че желанието ми е и ЗПК “Единство” и Тракийският съюз да запазят позициите си на работещи и авторитетни структури.

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

Коментирай:

comments

To Top