Интервюта

Искаме както европейските фермери да живеем и работим на село!

заявяват Петьо и Владимир Петрови от Ново село, Видинско. Фирмата им е наречена на герой от романа Островът на съкровищата”, а „имането” им е любовта към земята.

Петьо и Владимир Петрови са едни от най-крупните зърнопроизводители във Видинско. Те обработват близо 26 000 дка, основно в землището на Ново село, а по-малки площи във Връв и Брегово. Двамата братя наследяват от родителите си семейния занаят – земеделието, както и семейната фирма „Бен Гън Агро” ООД, регистрирана още 90-те години на 20 век. Двама се включват в дейността ѝ веднага след казармата, иначе са израсли на полето. Майка им Янка Гонева е била началник-склад на препарати по растителна защита, а баща им Георги Найденов е работил като началник-база растителна защита, база Ново село.

Така след години усилен труд фамилията открива „имането” – като патрона на дружеството им Бен Гън от романа „Островът на съкровищата”. Той е изоставен от екипажа на самотен остров и намира скритото злато без карта. Производителите от Ново село също намират „злато”, но то е трудът и любовта им към земята. Петьо Петров споделя, че правят сериозни инвестиции в закупуване на обработваните ниви и 10 000 дка са вече тяхна собственост. Това им дава сигурност и основа за развитието на дейността. Цената за 1 дка в селото е сравнително висока – 900 – 1000 лв.

Най-перспективната култура, на която залагат, е рапицата. Тази година са засели 4600 дка и в момента тя има добра цена. Добивите също бяха отлични – по 400 кг/дка. Царевицата е на 3200 дка, а близо 6000 -7000 дка е слънчогледът. Пролетниците в момента са в чудесно състояние. В изпълнение на „зелените изисквания” са засели и 800 дка със соя. Сега очакват по-добри добиви, в сравнение с м.г., когато поради засушаването са изкарали само 130 кг/дка.

В момента тече жътвата на 10 000-те декара с пшеница. Реколтата е с добро качество, както и с високо съдържание на глутен – до 28. От ечемика от 1300-те декара са прибрали по 600 кг/дка. Двамата братя ползват само вносен посевен материал, защото българските имат по-ограничен потенциал.
Въпреки високото качество на продукцията изкупните цени във Видинско са ниски – 23 ст./кг ечемик и 24 ст./кг за житото. Причината е отдалечеността на Северозападния край от пристанищата на Черно море, откъдето българското зърно заминава за износ.

На практика Дунав мост само увеличи автомобилния трафик, но изобщо не се отрази върху развитието на икономиката в този край, нито пък съдейства за повишаване на доходите на хората. Зърнопроизводството е един от малкото отрасли в Северозапада, които освен икономически ефект създават и работни места. Въпреки това точно производителите не само нямат подкрепа, а са обект на чести и с нищо немотивирани данъчни проверки, сподели Петьо Петров. Той има собствено виждане за преодоляване на проблемите както в сектора, така и в този граничен край.

Държавата няма нито механизми, нито визия за това какви земеделски култури да се отглеждат и какви са нуждите на населението на страната. Всеки агробизнесмен сее напосоки, избира на кои култури да заложи в зависимост от пазарната конюнктура.

Същевременно е необходима сериозна държавна политика в логистиката на този отдалечен район, свързана с реализацията на продукцията.
Вече е налице първият опит да се реши проблема с отдалечеността на този район и крупна родна фирма изгражда силозно стопанство в срещуположния град Калафат, Румъния. Причината е, че в северната ни съседка инфраструктурата е по-добре развита и има различни възможности за транспорт на продукцията. В северната държава жп-транспортът е на много по-високо ниво, отколкото у нас, посочи агробизнесменът.

Идеята на инвеститора е в новостроящия обект да събира и родна продукция. В момента цената на пшеницата в Румъния е малко по-висока, отколкото у нас, но стопаните се радват на по-добро субсидиране и подкрепа.

В Сърбия, въпреки че не е в ЕС, земеделците получават по 11 евро държавна субсидия. А у нас директните плащания от Европа се облагат с 10% данък, възмущава се той.

Семейната им фирма също е подготвила проект за изграждане на силозно стопанство в Ново село с капацитет за съхранение на 9000 тона. По предварителни разчети инвестицията е за около 2 млн. лв. Засега обаче идеята е замразена поради факта, че не е одобрен друг техен проект по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства” по ПРСР през м.г. Кандидатствали са за закупуване на голям трактор „Джон Диър”, но не са им стигнали точките. Вече са го закупили със собствени средства и притежават може би единствения за България модел 9560 RT. Той е подходящ за обработки на рапица, която е приоритетна култура за тяхната фирма.

Поради отказа по новите мерки Петьо и Владимир Петрови засега изчакват с реализацията на друг свой проект. Имат 70 дка лозя, сред които освен каберне, мерло, ръкацители, е и характерният сорт новоселска гъмза. В селото почвите са песъчливи, теренът е хълмист и е изключително подходящ за трайните насаждения. В землището е имало огромни масиви с лозя, от които само 1000 дка се стопанисват от дребни стопани след реституцията. Двамата бизнесмени произвеждат чудесно грозде, което предлагат на местната изба „Новоселска гъмза” АД.

Те имат разработен проект по мярката за селски туризъм на предварителна стойност 1,5 млн. лв. Имали са желание да изградят комплекс от изба, дегустационна, ресторант, открит басейн със летен бар и 10 къщи за настаняване на гости. В Ново село има изграден нов и модерен стадион, но липсва леглова база за настаняване не само на отбори, но и на гости на населеното място.

Целият живот на двамата собственици на „Бен Гън Агро” ООД е борба да реализират своята визия за живота. Смятаме, че след като се занимаваме със земеделие, трябва както европейските фермери да живеем на село, признава Петьо Петров. Обаче най-голямата му болка е, че тази дейност се смята за непрестижна в България. Трудно се намират млади механизатори, които да са мотивирани да работят земеделска дейност. Младежите не искат да се подготвят за работа в агросектора. Доказателство за това е, че само неговият син Георги Петьов и детето на колега-арендатор през т.г. са единствените записани студенти от Видинско в Пловдивския аграрен институт. Избрали са специалност „Агроном-полевъд”.

Но не само родната народопсихология, а и институциите поддържат убеждението за непрестижността на земеделието. Провалил се опитът на двамата братя децата им да живеят и учат в Ново село. Поради лошото образование в местното училище се опитали да уредят училищен автобус, който да ги извозва заедно с останалите деца до Видин и да ги връща след учебните занятия. Обаче се оказало, че подобна придобивка би довела до затваряне на училището в Ново село. И така и до ден днешен всеки ден пътуват до Видин на училище и обратно.

Братя Петрови са посещавали стопанства в Америка, Германия, Италия и Франция и са се убедили, че техните колеги живеят и работят във ферми близо до нивите.

Разбрали са, че предразсъдъците на българите към целия бранш са в резултат на възпитание в най-ранна възраст. Станали са свидетели как на стопанско изложение във Франция учители водят деца както от детската градина, така и в училищна възраст. Особено ярък спомен е как 13-14-годишно момиче е демонстрирало уменията си да стриже крава и да я дои.

Братя Петрови с всеотдайния си труд доказват, че земеделието е престижна професия. Както героя Бен Гън, всеки ден учат децата си, че любовта и плодородната земя в Ново село са най-голямото съкровище.

Източник: “Агровестник”

Коментирай:

comments

To Top