Интервюта

Исканията ни не са политически, а защитават изцяло сектора ни

Цените на пазара не покриват разходите на предприемачите, което тласка някои от тях към фалит.

milev

Георги Милев е заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Собственик е на компанията „Вектор М“, която обработва 15 хил. дка земя в плевенско. Милев бе сред участниците в срещата с премиера Пламен Орешарски и земеделския министър Димитър Греков, която се проведе през миналата седмица. На нея беше обещано, че ще има авансово плащане на европейската субсидия за земеделците преди края на година. Парите не са предвидени в бюджета. След плащането им те се възстановяват от ЕС. С Георги Милев разговаряме за исканията на сектора и проблемите в него.

Защо искате част от субсидиите за тази година да бъдат изплатени авансово до края на 2013 г., а не както е по график в началото на следващата? 

Ще започна оттам, че миналата година реализирахме печалби заради високите цени на продукцията, тъй като беше една добра година. Тогава пазарът веднага реагира и всичките ни консумативи в мига, в който започнаха да се вдигат цените на продукцията, започнаха да повишават цената си със същата скорост. Торенето е 30% от себестойността на една продукция. През миналата година торовете бяха на нива 1000 лв. на тон, а сега са паднали с 20%. Посевният материал бешe на ценови нива 1200 лв. за тон, а тази година е 1000 лв. Горивата, знаете, че са на достатъчно високи цени. Тоест продукцията ни пада с 50% в ценово изражение, а основните ни консумативи падат с 20%. Тези 30% трябва да бъдат компенсирани с добив, само че той не е по-висок с 30%, а е с 10% средно.
Положението е розово, ако можем да кажем, че нула на нула е розов резултат, в две-три области на страната. Това са Добрич, Плевен, отчасти Стара Загора, Шумен, Разград. Оттам нататък всичките колеги са изправени наистина пред заплаха да не могат да се възпроизведат поради две причини – първо, ниските цени на продукцията и второто е липсата на какъвто и да било пазар.

Ще протестирате ли, ако земеделският министър не изпълни обещанието си за авансово плащане? 

Мисля, че ще изпълнят всичко, което казват. Много са премерени в приказките си. Направили са си сметката и явно ни познават. За нас последната форма на диалог е протестът. Никога не сме излизали с цел да сваляме правителство. Защитавали сме нашите интереси. Нека е ясно, че ние не мрънкаме в момента, не се оплакваме, а обясняваме защо искаме тези пари по-рано. Не искаме да говорим за пари от националния бюджет, защото ни е ясно, че положението не е добро.

Но заради вас през февруари бе изтеглен голям заем от 800 млн. лв., като лихвите ги плащат всички останали в държавата.

Онези 800 млн. лв., които поискахме през февруари, бяха възстановени след 45 дни. Ние лично сметнахме при лихвения процент, при който е взет заема, че това са 1.6 млн. лв., натежали върху държавния бюджет. Но това не е по наша вина.

Не се ли спекулира със състоянието на сектора и с цените всяка година по това време? 

Не и имайте предвид, че големите производителите от Черноморския басейн не са излезли на пазара. В мига, в който излязат, тук той тотално ще замре. Не забравяйте, че около 70% от продукцията се изнася, с което се превръщаме в едни от големите нетни вносители на пари в страната. През миналата година са влезли 580 млн. долара, а през тази нивото сигурно ще е пак същото, защото ще бъде изнесено много по-голямо количество на много по-ниска цена.

Какви разходи имате преди подготовката на новата реколта? 

Основните консумативи при една добра технология са първо при обработката на почвата. След това идва торене, при което са нужни 20 – 25 кг на декар, а цената на торовете е от порядъка на 800 – 900 лв. на тон. Тоест, преди да сме засели каквото и да било, вече сме с 30 лв. напред.

След това от 1 октомври идва моментът, когато масово започваме да плащаме ренти. Слагаме 30 лв. средна рента за страната и отиваме на 60 лв. на декар. Тук не сме сложили семената, третирането на семената, самото засяване. Затова имаме нужда час по-скоро от съдействие. Най-евтиният вариант, при който държавата може да помогне, това са европейските пари.

Кога Европа насочва тези пари към вас? 

От 16 октомври нататък Европа има разрешение да плаща тези пари. И тук е важен един момент: когато са водени предприсъединителните преговори между България и Европейския съюз, страната ни е сложена в един географски район за плащане на субсидиите с Швеция. В същото време Гърция, Италия, Испания и Франция получават парите си от 1 август нататък.

Ние сме държава с топъл климат, а сме в една географска зона за плащане с Швеция, Дания, Германия, където още не са започнали да жънат. Ние в началото искахме да бъде променено това разминаване, но тогава бе отчетено, че ще тежим повече на бюджета, ако графикът на плащанията е друг.

Ясно е, че има разминаване между графика на плащане на субсидиите и сезона за сеитбата, но не може ли банките да компенсират липсващите оборотни средства? 

Банките са много склони да ни отпускат кредити, но това са пари, които трябва да се връщат. Поне 50-60% от средствата са на кредит, а нали ви е ясно, че кредитен портфейл от 600 млн. лв. са едни добри пари? Понякога в асоциацията сме се чудили дали нарочно не ни бавят субсидиите. Аз лично в момента съм изтеглил заем за субсидията, която трябва да получа, и работя с нея. В мига, в който ми преведат субсидията, ще си покрия банковия кредит.

Би трябвало да сте се научили да трупате резерви от печалбите в добри години, за да разполагате със средства за сеитба. Има ли някакво минимално ниво на резервите, под което се отказвате да сеете? 

Ние нямаме никакъв избор и не можем да свием производството, защото земеделието е обвързано с договори към собственици на земя. Реално текущият ни разход си върви. Така че по-скоро липсата на пари води до съкращаване на част от технологията, до правене на компромиси, което впоследствие води до по-ниски добиви, тъй като земята няма как да бъде излъгана.

Защо не си хеджирате риска от ниски цени в разгара на жътвената кампания, както се случи тази година? 

Вие говорите за сектора все едно сме обучени мениджъри. Малко са мениджърите. В България има 85 хил. регистрирани зърнопроизводители, а от тях 70% си живеят на село и с личната земя си изкарват прехраната.

Вие отглеждате не само пшеница, но също така слънчоглед, ечемик, рапица. Можете ли да компенсирате ниските цени при житото с по-високи цени при другите култури? 

И четирите култури се жънат във време от порядъка на 3-4 месеца. Лошото е, че всички култури са надолу, не е само пшеницата. При слънчогледа от 900 лв. на тон миналата година през тази година се очертава цената да е 400 лв. на тон. Царевицата при цена 400 лв. тази година се очертава да е под 200 лв. Нали разбирате, че няма резерви, които да покрият тези дисбаланси?

Разходите за декар ечемик са 110 лв. При пшеницата – 130 лв., колкото и при слънчогледа. При царевицата са 140 – 145 лв., а при рапицата са 150 лв. За да излезем нула на нула при пшеницата, добивите трябва да са минимум 450 кг на декар, за да се покрият разходите. А с такова средно ниво могат да се похвалят само три района. При останалите добивите са средно между 300 – 400 кг на декар. Факт, че в Румъния и във всички страни от Европейския съюз цената, на които се продава пшеницата, е 360 – 340 лв., а при нас е със 100 лв. надолу. В момента у нас се продава на цена, която не покрива разходите.

Ако пазарът на зърно не се отпуши и цените не се подобрят, има ли риск от фалити сред производителите? 

Възможно е да има фалити и причината за това е, че последните години бяха добри, с положителен резултат, което накара хората да искат да достигнат другите. Говорим за по-малко развитите региони. Там се хвърлиха много сериозни инвестиции – в нов машинен парк, нови складови стопанства. В същото време при тях добивът е по-малък. При тези цени, тези кредити, които са вземали, не виждам как ще се справят.

За кои райони говорите? 

Най-неблагоприятно е положението в Северозападна България, Пазарджик, Сливен, Хасково, Бургас, Стара Загора отчасти. Първо, производителите там са далеч от морето, второ, липсва вътрешен пазар и трето, климатът при тях е по-особен. Там допреди 3 – 4 години не се правеше интензивно земеделие, земите пустееха. В момента няма едно квадратче, което да пустее. Развиват се с бързи темпове, но тази година може да се окаже фатална./ Капитал

 

Коментирай:

comments

To Top