Костадин Костадинов, председател на НАЗ: Не може някой зад бюро да определя тол таксите
– Г-н Костадинов, какво съгласие е постигнато до момента в работната група по отношение на тол системата?
– Водихме дълги дебати на последната среща в регионалното министерство – по отношение на обхвата на тол системата и на размера на таксите. Постигнахме съгласие обхватът да бъде намален на 6 хил. кв. километра – в него основно влизат магистрали, второстепенни пътища, подходи и изходи към граници. Имаше предложение от страна на спедиторите, което беше предварително съгласувано с другите организации, за цена от 8-10 стотинки на километър пробна такса. От регионалното министерство се съгласиха на цена 12-14 ст./км. Тази цена ще бъде наложена през пробния период на тол системата. Той започва от 16 август и ще продължи до месец февруари, следващата година. На базата на тези 12-14 ст./км от движението на транспортните средства, които са в обхвата на тол системата, ще се изчисли реално истинският приход към държавата. Заложените в момента цифри от МРРБ като приход трябва да бъдат постигнати, но едва след реалното тестване на тол системата ще стане ясно до колко това е възможно. Ясно е, че след като се намалява обхватът на тол системата, цената на таксите вероятно ще трябва да се увеличи.
– Има ли общо искане от страна на производителите и превозвачите за размера на таксите в тол системата?
– Всеобщо е мнението, че тол системата трябва да обхване транзитно преминаващите превозни средства, но за националните и регионалните превозвачи трябва да има бонус система, при която на базата на изминати километри, да намалява цената на тол таксите. Направили сме това предложение. Другото, за което ще настояваме, е тол системата да тръгне поетапно: първо от магистралите, след това от първокласните пътища и т. н. Но това да се случи постепенно, като параметрите на тол системата трябва да почиват на базата на реални изчисления след тестовия период, а не да бъдат взети от някой, седнал на чиновническо бюро. Защото сега заложените цифри от 20-23 ст./км не отговарят на сметките, които ние сме направили. Пробният тест на тол системата трябва да покаже реалната картина.
– Защо искате преференции при тол таксите за производителите и за регионалните превозвачи, какво показват вашите разчети?
– Какво се случва при нас, зърнопроизводителите: камионът тръгва от точка А до някое пристанище и плаща тол такса. Назад обаче камионът се връща празен, но пак плаща тол такса. Така за нас всичко е умножено по 2. Колко ще е размерът на таксите, които ще плати бранша, за да превози около 11 мл. тона зърно – от стопански дворове до мелници, пристанища и т. н. ? Никак няма да е малък, естествено. В Германия например, фермерите са освободени от тези такси и това е стимул за местната икономика. Затова настояваме за преференции – защото сметката я плащаме ние, зърнопроизводителите и ще я плати и крайният потребител. Никоя транспортна фирма няма да поеме за своя сметка този разход. Имаме и друг аргумент – ние реално ползваме превоз 3-4 месеца в годината, като изминаваме средно по 50-100 км. В същото време плащаме за гражданска отговорност и за винетка на цени, на които плащат международните превозвачи. Една винетка струва минимум 4 хил. лева. Но не ние, а международните превозвачи са рискови за пътната мрежа в страната. С въвеждането на тол таксите какво се цели – да се придобият едни приходи за държавната хазна или да се подпомогне българската икономика?
– Как ще коментирате идеята на МРРБ да бъдат монтирани датчици в зърнобазите, за да се следи за претоварване на камионите?
– Проблемът с претоварването не идва от производителите. По закон, транспортните фирми носят отговорност за спазването на изискванията при товарите. Проблемът е в контрола върху трафика по националната пътна мрежа, не е на полето.
Интервю на Анета Божидарова – Гласът на земеделеца
