Над 300 трактора и комбайни се включиха в протестното шествие на зърнопроизводителите в Стара Загора. В километрична колона тежките машини обикаляха над 2 часа по възловата пътна артерия – бул. Патриарх Евтимий, с включени светлини и клаксони.
Проблемът с парите в момента е най-малкият. Искаме ясни правила, искаме ред – всеки земеделец да знае кога и как ще си получава парите, как ще се очертава земята, тъй като всяка година се сменят правилата, коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Радослав Христов.

Той заяви още, че поети ангажименти от страна на изпълнителната власт, подписани от премиера Бойко Борисов, от заместника му Симеон Дянков и от земеделския министър Мирослав Найденов, не се спезват.

Това създава един хаос и несигурност. Няма как да правим устойчиво европейско земеделие по този начин, категоричен е Христов.
Ако не бъдат удовлетворени исканията на зърнопроизводителите, напрежението може да ескалира и протестът да излезе от рамките на мирната форма, каза още председателят на НАЗ.
Протестът в Стара Загора е подкрепен от производителите на биологични продукти и от фермери.

Заедно с вицепремиера, и нашите екипи, ние стоим и чакаме зърнопроизводителите, каза земеделският министър Мирослав Найденов, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Премиерът Борисов е казал, че ще се срещне с тях, когато има конкретни предложения. „Те са получили това, за което сме се разбрали – на 14 март тръгнаха средствата към тях, 71 000 от 91 000 бенефициенти си получиха парите”, каза Найденов. Останалите, които не са получили средствата си, ще бъдат подложени на допълнителни проверки. Крайният срок е 30 юни. Но стопаните ще получат парите си много преди тази дата.
Финансовият министър Симеон Дянков каза, че в последния месец цените на пшеницата на международните пазари са паднали доста, което предполага и падане на цените на хляба в България – „ако нашите зърнопроизводители и търговци се държат както в другите страни в света”.
„Така че една от темите, които ние искахме днес да обсъждаме с тях, е защо след като падат цените на пшеницата по целия свят – цената на хляба в България продължава да е тази”, каза той. Ако наистина е пазарна икономика, трябваше вече да е видимо и падане на цената на хляба, смята Симеон Дянков.
Във финансовото министерство вече е поръчан анализ, за да се види каква е световната тенденция в последните три-четири седмици и с колко е паднала цената. По думите на Дянков спадът е с близо 100 лв. на тон за пшеницата.

Подпомагането в земеделието трябва да е справедливо – не само за зърнопроизводството, но и за животновъдите, за производители на зеленчуци, рози и т.н., заяви още Симеон Дянков.
„Трябва да има регламент, който трябва да разработим за в бъдеще, какво става, когато в някои сектори има свръхпечалби определена година заради световното развитие на този сектор – както 2010 г., а и 2011 г. се очертава да е такава в зърнопроизводството, където имаше свръхпечалби и следователно точно тези хора, които сега нагнетяват напрежението, да получили милиони левове над това, което се очакваше”, каза Дянков.

Нужен е диалог, за да не се излиза на улицата, допълни той. „Конкретно за акциза изчаквахме да говорим с животнопроизводителите, за да не се плаща една нотификация за зърно, а след това за производителите на животни. Ние сме готови с нашите предложения”, каза Дянков по повод на нотификацията за намаляване на акциза за ползваните горива от земеделците, която трябва да бъде одобрена от ЕК.

Министър Найденов обясни, че в ЕС има минимални ценови нива на пшеницата – 101 евро на тон. Когато цената е под тази, ЕС реагира на пазара с интервенция и започва да изкупува, за да защити минималната цена. Но когато пшеницата се реализира не на 200 лв. на тон, а на 500 – 550 лв., това вече е много голяма печалба, каза той. За същия сектор – зърнопроизводителите са осигурени 300 млн. лв. национални доплащания от бюджета за 2011 г. към 600 млн. лв. европейски средства за обработваема площ. Така са били лишени някои от останалите сектори в земеделието, като животновъдството, зеленчукопроизводството, производството на някои традиционни култури, смята Найденов.

Затова очаквахме от тези хора нещата да стават на базата на диалог и разговори, а не на базата на демонстриране на техника, която е изкарана на улицата, посочи той.