Учредена бе нова Национална асоциация на зърнопроизводителите в България. Тя обединява сдружения с нестопанска цел. Като правило асоциацията е призвана да решава проблемите на зърнопроизводителите, които на практика хранят българския народ и не дават на плодородната земя да пустее с цената на много труд. Ето какво каза председателя на Националната асоциация Красимир Аврамов:
– Най-големите проблеми изпитахме този сезон. Те са заради финансовите средства, които се отпускат за покриване себестойността на нашето производство. През годините те непрекъснато намаляват. Това лято управляващите се опитаха да помогнат със средства, но те обаче бяха нищожен процент от разхода на декар. Държавата се опита да помогне с някакви цени на продукцията, но това не стабилизира зърнопроизводството. Затова ние желаехме тази година Държавен резерв да излезе на пазара веднага след жътвата с цени от 180-200 лева за тон жито. Ако това беше станало и за тазгодишната реколта, парите щяха да покрият част от разходите и нямаше да се стигне до такова главоломно покачване на цените. За тях обаче влияят и много външни фактори, като намаленото производство на хлебна пшеница. Голяма пречка пред зърнопроизводителите сега, при идентифицирането на парцелите е, че няма нормативен документ, който да регулира отношенията между ползвателите така, че да не се получи дублиране. Това обаче може да затрудни подготовката за единно плащане на декар. На учредяването на асоциацията зърнопроизводителите са поискали и промяна на времето за интервенция. Голяма грешка е за нашата страна то да започва чак през ноември. А тези 3-4 месеца нашите зърнопроизводители са подложени на ударите на пазара, изкупната цена на пшеницата ще бъде по-ниска от тези 200 лева, които се предвиждат за защитна цена. Сега, дни преди влизането ни в Евросъюза, всички са подложени на свръхнапрежение, за да бъдат изготвени нормативните документи. Има и свръх очаквания. Но нека бъдем реалисти. Европейският съюз дава субсидии на производителите, за да има ефективно земеделие. И зърнопроизводителите от областта трябва да се включат активно за получаването им. Напоследък държавната администрация изпреварва браншовиците. Организирана е добра информационна кампания. Зърнопроизводителите трябва да са наясно, че ще догонват, трябва да са наясно с изискванията, указанията, които се дават, с новите земеделски практики, за организацията на европейските пазари и ред други. Всеки стопанин трябва много бързо да се ориентира, за да не са спъне в “подводните камъни” догодина.
