Няма да скрием, че тръгнахме към столицата на Европейския съюз с доста надежди, с доста въпроси и с доста съмнения. И най-вече ни вълнуваше въпросът в какъв вид ще продължат плащанията в рамките на ОСП към фермерите.

Не е тайна, че в настоящето се чуват доста мрачни прогнози за бъдещето на Евросъюза. Българският вицепремиер Симеон Дянков дори предрече смърт на еврозоната до 6 месеца.

Всичко това едва ли ще се случи по най-мрачния сценарий…Но че парите, идващи от Брюксел за земеделие ще намаляват, а тези, които останат ще се дават все по-трудно и под съвсем нови форми е вече известен факт.

Не са малко гласовете на влиятелни политици от водещи европейски партии и държави, които настояват за рязкото съкращаване и ограничаване на селскостопанските плащания. И това не са само думи, ако съдим по това, че обемът на аграрните плащания вече практически е свит до около 40 на сто от общия евробюджет, което вече означава, че са съкратени първите стотици милиони евро.

Добрият повод да сме в Брюксел ни даде Ag-press.eu (европейската платформа на аграрните журналисти). Стотината колеги от всички страни-членки като че ли имахме едни и същи въпроси – ще има ли пари за работещите земеделци и как ще им бъдат отпускани.

Основният отговор, разбира се, очаквахме от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош. Той бе изключително любезен домакин на журналистите, обърна специално внимание на нашия екип, с който дори се снима, но тук в Брюксел не сподели практически нищо ново от това, което знаем от октомврийските му законодателни предложения.

Това, което заяви той пред нас е, че в аграрна Европа все повече ще се говори за агрокултура, агроикономика, екологични агрохрани, сигурност и безопасност на храните.
Както се забелязва в детайли по-малко се говори за стимулиране на нарастващи обеми на производство на традиционните зърнени, млечни и месни продукти, за субсидирането на декар, за стария инструментариум на плащанията.

Както чухме, Чолош най-категорично отстоява своята програма за реформа на ОСП през периода 2014-2020 година, изложена в пакета от законодателни мерки преди два месеца.

ЕВРОКОМИСАРЯТ ОБЯСНИ В ДЕТАЙЛИ ПАКЕТА ЗА РЕФОРМА НА АГРАРНАТА ПОЛИТИКА
който е много важен за цяла Европа, защото залага законите и правилата за дълъг период – 2014 – 2020 година. Според нас една от причините е във факта, че те засега трудно “се смилат” от фермерите и техните лобита в страните-членки, а и защото вече се появиха твърде много критики към пакета. Но както се казва в такива случаи

ЕК ХВЪРЛИ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА СИ НА МАСАТА И ОЧАКВА ЗАЛОЗИТЕ
Надява се да събира одобрение, но има доста упреци и нови предложения от страните и техните фермери. Естествено е всяка една от държавите да чете внимателно предложенията и да ги “прецежда” през призмата на собствените си проблеми и аграрни модели.

Дано този път България е с пълноценно присъствие на тази маса и не повтори грешките от присъединителния договор, когато беше известна с експертите си, кръстени “yes-men”, което тук не са забравили.

Впечатленията на мнозина от колегите-журналисти са горе-долу едни и същи. Стартиралите от близо два месеца дебати по предложенията на ЕК не събират много привърженици. И не може да се каже, че широката аграрна публика в 27-те страни членки ги разбира напълно и приема радушно.

Но за прессъобщението на Европарламента и мненията на евродепутати ще прочетете в отделен материал в този брой.

КАКВО ЛИЧИ ДОСЕГА – “ПОЗЕЛЕНЯВАНЕТО” НА ОСП Е ПОД ОБСТРЕЛ
въпреки че според някои членове на ЕК то е един от начините ОСП да запази в бъдеще своя бюджет. Само историята вече помни, че ОСП е стартирала при други предизвикателства със 71% дял от бюджета на ЕС, а днес е ограничена до 41% от него. А някои от страните-членки вече смятат, че и това й е много. Тезата, че толкова пари не бива вече да се дават на фермерите не е нова, а новите идеи клонят натам повечето средства да се инвестират в развитие на селските райони, екологизация, борба с климатичните промени, за наука и иновации…

ДОРИ СЕ РАЖДА ЕДИН НОВ ИЗРАЗ – ДРУГАРСКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КЛИМАТА
което е залегнало в предложенията на ЕК, ако се прочетат изцяло. Според еврокомисаря Чолош

ТОВА ЩЕ БЪДЕ РЕФОРМА – ФЕНОМЕН
в новата история на ЕС. Феномен, и заради това, че за първи път са набелязани съвсем нови инструменти за земеделците, допълни го председателят на комисията по земеделие в ЕП Паоло де Кастро.

Реформата се очертава да бъде феноменална и заради друго, което за първи път ще се случи и на самата Еврокомисия. По силата на Лисабонския договор това ще бъде първата реформа на общата аграрна политика, която трябва да бъде съгласувана с Европейския парламент и Съвета на министрите от всички страни-членки. Сложна задача за ЕК. Първото, което е ясно е:

ЗАДАВАТ СЕ ИЗЦЯЛО НОВИ ВИД ПЛАЩАНИЯ ЗА ФЕРМЕРИТЕ
и за първи път се залагат такива, които ще бъдат обвързани с т.нар. “зелени” мерки.
Както и за първи път се залага изискването 7% от земята на земеделските производители да бъде изключвана от обработка. Колкото до “зелените” мерки мнозина вече поставиха и на тази среща въпроса по хамлетовски:

TO GREEN, OR NOT TO GREEN
но срещнаха бърз отпор, че “позеленяването” на ОСП не може вече да има алтернатива. Първо, защото както казахме в началото, “зелените” плащания били начин да се запазят парите на ОСП за директни плащания, второ защото всичко вече трябва да бъде подчинено на стратегията “Европа 2020”.

ОСП СЕ ОПИТВА ДА СИ ЗАПАЗИ ПАРИТЕ
каза откровено на срещата с журналистите Ксавиер Симон от Agra Europe. Той не скри, че е притеснен от факта, че замразяването на 7% от земята може да накара обществото да смята, че на фермерите ще се плаща, за да не произеждат.

НЯМА ОПЦИЯ ДА НЕ Е ЗЕЛЕНО ЗЕМЕДЕЛИЕТО
обясни Тасос Ханиотис, директор на Дирекция “Земеделие” в ЕК. Според него въпросът е само как да стане това, когато ОСП преминава от подкрепа на продукцията към подкрепа на производителя, а земеделската политика трябва да става по-широка, по-социална и по-климатична. В заключение Чолош заяви пред нас, че аграрна Европа най-силно трябва да говори за агрокултури, агроикономика, екологични агрохрани, сигурност и безопасност на храните, което пък трябва да тръгне точно от земеделците.

СЛЕДВАЩИЯТ МНОГО СПОРЕН МОМЕНТ СА ТАВАНИТЕ НА ПЛАЩАНИЯТА
където и Чолош заяви, че както при “зелените” мерки, очаква много сериозна дискусия. За да се разбере още преди 2014 г. коя част от фермерите ще бъдат най-засегнати от съкращаване на директните плащания и как. Любопитни за нас бяха въпросите на колегите журналисти от другите страни, затова ще цитираме няколко от тях.

За румънския колега е тревожно, че сред арендаторите на земя в страната му има 7000 чуждестранни инвеститори, от които 10% са арабски фирми – в северната съседка се притеснявали дали това не създава опасност бъдещите земеделски плащания за Румъния няма да отидат в арабските страни. Според комсаря Чолош, негов сънародник, не може да се допуска подобна дискриминация, понеже и румънските фермери могат да обработват земя, където пожелаят – в Нидерландия, България и другаде, и да получават пари за това.

Според журналист от Словения би трябвало и на европейско ниво да може да се регламентират договори между производители, прекупвачи и супермаркети ли крайни търговци, каквато практика е въвела Словения при производството на картофи. Според колеги от другите страни не им е ясно как таваните на директните плащания ще се отразят на кооперативите, които имат по-големи площи./Български фермер