Призивът на бранша е за балансиране на земеделската политика на държавата в посока повишаване на конкурентноспособността и устойчивостта на българското зърнопроизводство
* това бе всеобщо оформилото се мнение на членовете на най-мащабната структура на НАЗ – Тракийския съюз на зърнопроизводителите, обединяващ 135 производители (фермери и земеделски кооперации), който в средата на миналата седмица проведе своето редовно годишно отчетно събрание.
* Горди сме с факта, че успяхме да съдействаме за изграждането на силна, можеща, справяща се с проблемите на производителите асоциация. Горди сме, че сме нейното основно ядро – посочи председателят на УС на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, г-н Георги Калинчев.
Какви са постиженията на организацията, поставила основите на Националния съюз на зърнопроизводителите, какви са тревогите на производителите на зърнени култури в област Стара Загора – с тези въпроси се обърнахме към председателя на УС на ТСЗ, г-н Георги Калинчев, час преди началото на събранието.
– При нас така се стекоха обстоятелствата, че бяхме сплотени назад във времето, още когато се борехме за намалената ставка на акциза, тогава (по инциатива на колегата Иван Генчев), излязохме с тракторите на улицата и всички ни повярваха. 2006 г беше преломна и много членове се вляха в съюза (и от други области). Това даде тласък и в същата година създадохме Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тази година тя чества своя 10-годишен юбилей. Горди сме с това, че сме ядрото и успяхме да съдействаме за изграждането на силна, можеща, справяща се с проблемите на зърнопроизводителите структура. Разбира се, има много какво да се желае, но това не зависи само от нас. В последните няколко години
УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЕ ОПИТВАТ ДА ОБЕЗЛИЧАТ СЕКТОРА,
да го изтласкат в ъгъла. Да, опитват се да подпомогнат и останалите сектори, но и друг път сме казвали, че не бива да се слага прът в колелото на работещия бранш – Зърнопроизводството, той трябва да се развива, да върви напред. Все пак е с основен дял в селското стопанство. Ето вече две години се забавя акцизът, тази година ни бе обещано, че до края на декември ще го получим, но при така стеклите се обстоятелства може и да се пообъркат нещата.
Да не говорим за националните доплащания, които преди години, макар и два-три лева, бяха голяма помощ за нас. А като добавим и неглижирането по Мярка 4.1, където условията да се добереш с някакъв проект са си неимоверно усилие, смятаме, като че ли за нас този програмен период вече приключи. До 2020 г просто няма как да инвестираме в необходимата ни техника. Програмата се забави с една година, затруднени бяхме при кандидатстването и нещата още повече се объркаха.
Напук на всичко това ни връхлетяха и проблеми, свързани с природата.
Много колеги са застрашени да приключат стопанската година на нулата. Това че с 10-11% добивът е по-висок, не означава нищо. Изкупните цени ни връщат много назад. А консумативите растат с всяка изминала година. Семената стават по-скъпи.
Но ние се обединяваме в трудностите. Сформирахме Г8 и сме по-спокойни, сдружението ни е работещо, в него членуваме 12 колеги. Окрупняваме си част от продукцията, търсим по-високи цени, на по-ниски цени купуваме консумативите.
РАБОТЕЩА Е ФОРМУЛАТА, НО И ТАМ СЕ КОЛЕБАЕМ
ДА УЧАСТВАМЕ ПО МЯРКА 9.
Защото и тя се обезличи като суми, които ще се получат. Очаквахме да я отворят тази есен, отложиха я за пролетта и сега при това политическо безвремие не знаем какво ще се случи. По тази мярка искахме да участваме с проект до 3 млн евро за изграждането на модерна зърнобаза на европейско ниво, като половината от вложените средства ще бъдат собствен капитал. Тя ще бъде най-голямата в региона, освен да съхраняваме реколтата от нашите полета, ще подпомагаме и колегите, които не желаят да продават в даден момент и не разполагат със складова база.
Все още няма Закон за браншовите организации, имахме обещание, че миналата година Народното събрание и Комисията по земеделие към него ще работят по тази тема, но нищо не се получи. А ние настояваме да влияем при вземането на политическите решения.
* * *
Г-н Калинчев даде обстоен отчет на състоялото се на 24 ноември в залата на х-л Верея годишно отчетно събрание за дейността на Управителния съвет на Тракийският съюз на зърнопроизводителите. В своя доклад той посочи, че заради дъждовната пролет и незапомнената суша разходите за производството в сектор Зърнопроизводство се покачват сериозно. „Дейността ни се осъществява в една несигурна икономическа среда, породена и повлияна от световната икономическа криза. Това го констатирахме през 2015 г, констатираме го и през тази година – посочи той. – Цената на земята продължава да е необосновано висока, това до голяма степен обезсмисля инвестициите в покупка на земя. Цените на реколтата „изяждат“ растежа на производителите. Това важи особено за нелогичното понижаване на изкупната цена на слънчогледовата реколта. У нас се поражда съмнение за картелно споразумение на преработвателите в страната.
ПРИЗИВЪТ НА БРАНША Е ЗА БАЛАНСИРАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВАТА В ПОСОКА ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА И УСТОЙЧИВОСТТА НА БЪЛГАРСКОТО ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО
не само в настоящия програмен период, но и занапред. Изразяваме остро недоволство от водената политика срещу сектора. Още през март на годишно отчетно-изборно събрание на НАЗ показахме нашето неудоволетворение от липсата на прозрачност и обществен мониторинг при одобрение на проектните предложения при сключването на договори по Мярка 4.1, от неспазването на публично обявените сроковете за договориране, от липсата на контрол по отношение ефиктивността и устойчивостта на одобряваните проекти, от „кухи“ и спекулативни проекти, от липсата на информация при точкуването и достигнатите максимални прагове на одобрение…
На свой ред г-н Пламен Пейков, председател на Контролния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите запозна присъстващите с финансовото състояние на организацията за периода 1 януари 2016 г до 31 октомври 2016 г. Съответно даде своите препоръки относно събираемостта на членския внос.
Г-н Радослав Христов, член на УС на ТСЗ и председателстващ събранието изрази мнение, че поземлените отношения ще продължават да се развиват и да се променят. Налагат се промени и в Закона за собствеността, а по отношение на споразуменията последните бяха най-тежките.
И тук прогнозирам задълбочаване на проблемите. Имам опасения и за увеличаване на протоколите за пропаднали пшенични посеви. Но, колеги, запомнете едно – ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО ЩЕ ОСТАНЕ ПРИОРИТЕТЕН СЕКТОР В СТРАНАТА, това е сектор с огромен дял и в световната икономика – внесе известен оптимизъм зърнопроизводителят.
* * *
На събранието бяха поставени и разисквани важни за отрасъла въпроси. Споделено бе взеобщо мнение, че всички трябва да участват активно в дейността на съюза.
Източник: Агровестник.
