* заявява г-н Каньо Радев, арендатор в Радневския регион, който стопанисва 18 500 дка земя и добавя: “И не знам докога тези аномалии у нас ще продължават!”
* Ние земеделците работим на открито и чадърът не ни спасява! Категорично заявявам, че всеки един, който се занимава със селско стопанство е смел човек и заслужава уважение!
* На управляващите трябва да им стане ясно, че ние сме техните работодатели, а не те на нас!

Арендаторът Каньо Радев, който обработва 18 500 дка земя в района на радневските села Трояново, Любеново и Рисиманово, е един от активните членове на Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Стана особено популярен по време на протестите на стопаните през последните няколко години. Със стройната си осанка и басов артистичен глас по време на митингите той най-често четеше отправените декларации към управляващите и разясняваше какви са исканията на стачкуващите. Не случайно започнахме разговора си с него в началото на Новата година именно с тези наши впечатления.

– Г-н Радев, с вашия тембър на гласа и с вашата активност станахте емблематична фигура при протестите на зърнопроизводелите през последните години! Връщате ли се понякога към това време?
– Връщам се с голямо неудоволствие! И с огромното желание най-после управляващите у нас да започнат да гледат на сектора “Земеделие” поне с “частица от едното око”, защото досега въобще не са ни поглеждали. Българското земеделие категорично изостава страшно много в сравнение с европейското. И в същото време в обществеността се насажда едно мнение, че ние стачкуваме и си искаме евросубсидиите, за да си купуваме с тях джипове и апартаменти. Без да се уточнява, че съгласно подписаните договори с ЕС ние получаваме една минимална част от онова, което вземат ежегодно колегите ни на Запад. Или ако прибегнем до безпристрастния език на цифрите – на нас ни се полагат по 10 евро, а на тях – по 50 евро/дка. Е, за каква конкурентноспособност тогава да говорим? И как да извадим на общия пазар продукт, който да е хем евтин, хем да не отстъпва по качество.

Още повече, че и стартовите ни позиции бяха съвсем различни. Промените през 1989 г. ни завариха с твърде остарял и амортизиран машинен парк в отрасъла. В някои ферми дори продължават да работят с такава грохнала техника. А знаем, в Европа съвременните високопроизводителни машини и технологии са лесно достъпни за всеки стопанин – там работят с качествени семена, торове и препарати, с последните достижения на науката, имат добри складови бази, надежден технически парк, сигурни пазари, стабилни цени. И не на последно място, и природо-климатичните условия са по-благоприятни. Там нямат проблеми с валежите, а при нас през година-две е суша. Така и добивите, които получават, са доста по-високи от нашите.

И за да стигнем и ние тяхното ниво, са нужни много, много средства!

– През последната година като че ли нещата у нас се попромениха. Националната асоциация на зърнопроизводителите се приема като авторитетен партньор от страна на правителството, МЗХ и останалите държавни структури, има вече и някакво лоби в парламента…
– От това, което следя в медиите, ми се иска да вярвам, че наистина е така. Защото в цял свят земеделието е приоритет номер 1. И ние няма как да останем встрани от тези процеси. Ние сме пълноправни и равноправни членове на голямото европейско семейство. И трябва да се научим да се държим, да работим и да живеем като европейци.

През изтеклата година наистина се забеляза една положителна промяна в отношението на управляващите към нас земеделците. Получихме уверения и обещания, че нашият отрасъл ще бъде приоритетен. Но накрая пак се оказа, че за стопаните на земята няма пари… И отново бяхме принудени да се събираме и организираме за протести. Нещо, което никак не ни е приятно и не ни се ще да правим непрекъснато. Защото нашите основни задължения са съвсем други…

– И каква е сега ситуацията с евросубсидиите?
– Картината е твърде пъстра! Някои от колегите си получиха пълния размер на средствата, други – една част от тях, а трети – нито стотинка! Освен това по най-важната за нас мярка 121 няма никакво развитие повече от година, а тя трябва да е действаща до 2013 г. И аз нямам никакво обяснение защо е така! Та това са европейски пари, които ние не успяваме да усвоим и губим, защото МЗХ и ДФЗ не могат да накарат своите чиновници по места да работят. Така загубихме крупни средства и по програма САПАРД. И продължаваме в същия дух. Аз смятам, че тук сериозно трябва да се намеси държавата! Ние не очакваме помощ от другаде, освен от Министерството на земеделието и неговите ведомствени структури.

Всички колеги и кооперации са направили сериозни инвестиции, за да осъвременят машинния си парк – средно от 500 000 до 2-3 милиона лева. Проектите са разработени чрез банките, вносителите на техниката са си получили парите, а ние продължаваме да плащаме лихвите, така както всеки български гражданин, който е теглил кредит. Т.е., ние не получаваме никакви преференции като земеделски производители.

И трябва да е ясно на българския народ, че няма фермер у нас, който да не е затънал до гуша в заеми и кредити!

– Как приключи за вашето фермерство 2009 г.?
– На загуба! Казвам го, без да се замисля и за секунда! Това беше най-тежката година за нашето земеделие. Защо? Защото аз плащах по 700 лв/тон без ДДС за амониева селитра или 840 лв/тон с ДДС, по 2.60 лв./л нафта за обработки и прибиране на продукцията. И накрая ми дават по 18 стотинки за килограм пшеница! При положение, че годината беше сушава и добивите отчайващо ниски – от порядъка на 250-320 кг/дка! Или простата сметка показва, че приходите ни от декар възлизат на 50-60 лв, а разходите при всички случаи не падат под 80-85 лв/дка. Дори и да прибавим прословутата европейска субсидия от 20 лв. пак “оставаш на червено”.

Казано точно – произведохме скъпа продукция, която бяхме принудени да продаваме на безценица!
И добре, че в последните няколко месеца се вдигна цената на слънчогледа, та компенсираме в известна степен баланса. Но да не забравяме, че в края на лятото и началото на есента маслодайната култура се изкупуваше у нас на 300 лв/т, при положение че в цял свят цената бе 450 лв/т. Много от колегите, включително и аз, бяхме принудени да продаваме въпреки ниската стойност големи количества, за да обезпечим есенната кампания при липсата на европейски субсидии и национални доплащания.
И тук отново питам къде е нашата държава и кой трябва да контролира тези аномалии.

– Кое все пак ви крепи при тези многобройни проблеми?

– Ние, земеделците, работим на открито и чадърът не ни спасява! Каквото се зададе – суша, киша, дъжд, град – всичко ни удря! И трябва наистина да си авантюрист, за да заровиш в земята милиони и да очакваш с надежда, че един ден ще си възвърнеш инвестициите. Категорично заявявам, че всеки един, който се занимава със селско стопанство е смел и заслужава уважение!
Въпреки проблемите, ние работим, изпълняваме си стриктно агротехнологичните дейности и ще продължаваме и занапред да го правим. Но искаме спокойствие! А не непрекъснато да се притесняваме – ще получим ли полагащите ни се средства от ЕС и от нашата държава, кога ще стане това – на 1 декември ли, след 5-ти ли, на 20-ти ли, през януари или не знам кога!
И в тази връзка аз не мога да не задам поредния си деликатен въпрос – тези стопани, които до този момент не са си получили нито европейските субсидии, нито националните доплащания, нито акциза за горивата как ще наторят посевите с есенници? С какви средства, след като и банките се отдръпнаха!? А това важно мероприятие трябва да се проведе след около 10-15 дни! Кампаниите в земеделието следват една след друга и не се интересуват кой ни управлява, кой и как разпределя средствата и по какви причини преводите се бавят.

В цял свят земеделските производители не плащат акциз за горивото. И нашето правителство трябва да направи всичко, за да реши този проблем по най-добрия начин и при нас.

Ние се нуждаем от сигурност и точност. Ето, хвърляме се да разработваме проекти, ползваме услуги и експерти, плащаме навсякъде, теглим кредити, правим инвестиции, купуваме техника и в един момент се оказва, че еди коя си мярка е спряна или твоят проект все още не е разгледан и не се знае след колко месеца ще стане това! Другият момент – цяла година различните инстанции и съответно медии коментираха, че европейското субсидиране ще бъде в размер на 20 лв, на 21 лв, на 23 лв. и т.н. Кой както му дойде на акъла! А то си има проста формула, която всеки чиновник може да сметне за 1 минута. И за нас никак не е без значение една разлика от 2 лв. например, защото като ги умножим по моите 18 000 дка, които обработвам, се получава значителната сума от 36 000 лв. Ето, това трябва да се знае навреме от всички нас, за да си направим правилно сметките!

Земеделието няма нужда от политически окраски. Всяко едно правителство, което и да е то, трябва да въведе ясни правила и критерии, по които да се работи и да се спазват от всички. Така ние ще си гоним текущите задачи и няма да се занимаваме с организиране на протести и стачки. Защото и на нас самите не ни се иска да настройваме обществеността срещу себе си. Обикновеният човек не е виновен, че управляващите или назначените от тях чиновници не си изпълняват съвестно задълженията и ни принуждават да предприемем крайни мерки!

И когато се решават важни въпроси на най-високо ниво, в тези комисии винаги трябва да има компетентни хора и от производството…

– Сега да се насочим към земеделското производство, с което се занимава вашата фирма “Йоана”…
– Аз имам две фирми – едната се занимава с търговия и ресторантьорство. А другата – “Йоана” бе създадена специално за сектора селско стопанство. Вече шест години съм в този отрасъл. Започнах в с. Трояново така да се каже “на гола поляна”. Нямах нито база, нито сгради. С много усилия, упоритост и отново подчертавам смелост, успях да закупя база с прилежащата й земя, да извърша ремонти на помещенията, да изградя нови складове, да обновя машинния си парк със съвременна техника.

В началото наех 3000 дка, в момента работя 18 500 дка на територията на три землища – в селата Трояново, Любеново и Рисиманово. Блоковете са окрупнени и свързани помежду си, което е добре. Миналата година съм заложил около 4000 дка рапица, която се оказва перспективна култура, 2000 дка кориандър, 6500 дка пшеница, 1000 дка ечемик и останалото е слънчоглед. Всички площи са обработени, подготвени, наторени.

При пшеницата разчитам най-много на Садово 1, който за нашия регион си остава един от най-добрите, ползвам също Енола, Диамант, Садово 772 и др. При слънчогледа се доверявам на доказаната селекция на “Пионер”, особено на устойчивите на пръскане хибриди. При рапицата, като по-нова култура, засега все още пробваме сортовете на различни компании – КWS, Рапул, Синджента и др. Доволен съм от кориандъра, който през последните години има добра реализация. Докато ечемика почти го изключваме от сеитбооборота, заради подигравателно ниските цени на родните пивоварни заводи, които всяка година си вдигат цената на бирата, а суровината искат да я изкупуват за жълти стотинки. Оставяме го почти изцяло за рента. Ако имах някаква друга възможност, щях да намаля драстично и площите с пшеница, но засега няма такава.

По отношение на машинния парк разработих проект по мярка 121 за над 800 000 лева и се снабдих със зърнокомбайн “Джон Диър”, трактор “Джон Диър 8130”, плуг, 6-метрова сеялка, зърнотоварач и др. А общо инвестициите в техника през тези години надхвърлят 1 500 000 лв. Така сега разполагам с две прибиращи машини “Джон Диър”, ново Т-150 К, К-700, четири “Беларуса” и нужния прикачен инвентар. Разбира се, винаги има нужда от още техника. Ето сега например ми е нужен още един трактор от по-висок клас – 250-300 к.с., за да тегли съвременния инвентар, който съм закупил.

В базата си мога да съхранявам около 4-500 тона зърно. Екипът ми е от 8 човека плюс един домакин. Те са на постоянни трудови договори и в момента са пуснати в заслужен платен отпуск.

Арендодателите ми са близо 1000 човека, на които изплащаме натурална или парична рента. И тук също има един интересен момент. В цялата страна хората, получаващи някакви дивиденти от предоставената си земя са над 2-3 милиона. Те също имат интерес ние да получаваме по-високи добиви и по-справедлива цена на нашата продукция. Защото парите, които вземат от нас като рента, те ще ги вложат отново в реалната икономика на държавата. И колкото повече са те, толкова по-добре! Но това няма как да стане при 17-18 стотинки за кг жито.

Сега всички се оправдават, че не могат да се месят в пазарните механизми. Но това не е съвсем така. Защо в една Турция с пазарна икономика цената на слънчогледа е 800 лв/тон. Защото държавата стимулира своите производители и е наложила мита за вносните земеделски суровини. При нас също може да има някакво регулиране по веригата “зърно-брашно-хляб” или по веригата “слънчоглед-олио” да речем! И аз съм категоричен, че на мен не са ми необходими национални доплащания, ако съществува една стабилна нормална цена на земеделската продукция, която ще ми позволи да печеля и да се развивам.

– Все пак, иска ми се да завършим с нещо по-оптимистично…
– И на мен ми се иска, но реалността е друга. За всеки е ясно, че секторите, които могат да изведат България напред са туризмът и земеделието. За последните 20 г. обаче управляващите направиха всичко да сринат до основи добрия имидж на родните ни курорти. Сега е ред вероятно да се ликвидира и селското ни стопанство.

Най-страшното е, че в България селото умира. И аз съм убеден, че то няма да се възроди. Въпреки парите, които се отпускат от ЕС за развитие на селските райони. Бил съм в Германия и знам как изглеждат там селата и селските райони – нямат нищо общо с нашите.

– И да приключим с това, с което започнахме – вашата роля в Тракийския съюз на зърнопроизводителите и НАЗ…

– Никога не съм имал претенции за някакъв пост в тези организации. Аз съм член на ТСЗ, защото уважавам хората на труда. Винаги ще бъда в първите редици на протестиращите зърнопроизводители, независимо коя власт ще дойде!

Един от учредителите съм на общинската организация на ГЕРБ в Раднево и съм неин член, председател съм на ГЕРБ-предприемачи в Раднево. Но въпреки това, ако тази партия не прави това, което трябва, аз отново ще подкрепя стачкуващите. Защото определено считам, че производителите у нас са ощетени. Докато мнозина си мислят, че ние сме просто хора, които си лежат вкъщи или се разхождат с джиповете си по улиците и чакат някой да им прати европейски пари. На тези представи трябва да се сложи край. Защото който иска може да дойде при мен и да пробва. Ще го сложа само да стои в кабината на К-700 на къра цял един ден, без нищо да работи. И после със сигурност ще си промени мнението!

На управляващите трябва да им стане ясно, че ние сме техните работодатели, а не те на нас!