Българските земеделски производители пристъпват към ефективни протестни действия с едно единствено искане:

Да не се удължава за България действието на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/870 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 година, касаещ безмитния внос на стоки от селскостопански произход от Украйна.

Складовете на българските земеделски производители са пълни със залежала продукция. Пазар за българското зърно няма. Жътвата предстои след два месеца. Новата реколта няма къде да бъде прибрана и няма изгледи ситуацията да се подобри, ако украинският внос на селскостопански стоки в страната продължи.  

Българският земеделец не иска помощи. Иска да бъде оставен да работи. Иска да не бъде унищожено това, което е създал и е започнал да гради от преди 30 години. Лишавал се е, трудил се е и сбъдва. Произвежда и винаги е произвеждал в конкурентна среда, именно за това е конкурентноспособен. Той не расте под похлупака на богатите европейски страни, а е достоен техен конкурент. Няма допълнителното високо субсидиране на богатите западни страни. Но спазва всичките изисквания, които спазват и останалите европейски земеделци.

Българският земеделец иска достойно да работи и да бъде заплатен труда му. Не желае унижаващо подхвърляне на помощи, които са нищожна стойност от парите, вложени в производството му.

Ние дадохме своята солидарност, понесохме тежестта на съпричастността. Време е останалите богати държави да споделят тази тежест.

Искаме да запазим поминъка, който имаме. Искаме да бъдем почтени и да успеем да изпълним обещанията, дадени на нашите арендодатели.

Унищожението на селското ни стопанство ще доведе до колапс българската икономика. Не защото сме маята на живота, а защото произвеждаме, плащаме данъци и изплащаме ренти.

Сектор зърнопроизводство влага над 9 милиарда в производството си. 3 милиарда от тях отиват като разплащане на ренти.

Имаме една единствена цел и тя е да съхраним възможността да произвеждаме, да бъдем почтени и достойни.

Искаме да бъде чут земеделския сектор на България и да бъдат предприети адекватни действия за неговото оцеляване.

Европейските управници нямат избор, освен да чуят гласа на земеделците, на хората, които градят и осигуряват храната. Хората, които съзидателно работят.

Чиновниците нямат право да игнорират гласа на земеделците.

Затова, чуйте ни!