Интервюта

Фермерският ген: Димитър и Андрей Мачуганови

Фермер.БГ гостува на един от най-авторитетните зърнопроизводители в България

Успях да намеря рецептата и да мотивирам сина си и сега той ми подава ръка за следващото ниво, разказва един от най-авторитетните зърнопроизводители в България. Фермер.БГ гостува на Димитър и Андрей Мачуганови. Вижте тяхната история.

За началото
Димитър Мачуганов: През 2001 г. решихме, че е време да започнем, защото бизнесът, с който се занимавахмe преди това, загуби потенциала си. Занимавахме се с доставка на електроапаратура за промишлени нужди. Тогава започна обновяването на българската индустрия, доста от предприятията спряха да функционират и нашият бизнес, който не беше лош, започна да закъсва.

Може би тогава се намесиха и корените ми. Моят дядо, неговият брат…, нашето семейство се е занимавало със земеделие и са били едни от състоятелните хора в нашето градче. Имали са над 1200 глави добитък – овце, крави, коне. Гледали са над 3600 дка земя, което за онова време е било страшно много.

Вкъщи решенията винаги са се взимали между мен и съпругата ми, синът ми Андрей тогава беше малък. Тя ми винаги е била моя опора и е била до мен във всички бизнес начинания. Тя държеше да се занимаваме с туризъм – до ден днешен си има афинитет към него. А мен нещо ме подтикна към земеделието и чувствах, че вървя в правилна посока.

През 2001 г. бяха първите ни опити с наследените от семейството ми имоти. Тогава събрахме първите 120 дка. Опитахме се да правим земеделие. Не знаехме на кой свят се намираме. През 2002 г. станаха към 800 дка, когато местни хора ми се довериха.

Впоследствие през 2003 г. местната кооперация, която беше в упадък, ми предложи да направим съвместна дейност. Аз имах ентусиазъм, а те вече бяха във фалит. И това до голяма степен ми даде импулса да направя големият скок. Земята ни достигна близо 6 000 дка. Страшно беше, много земя. Машинният парк беше под всякаква критика – стари и изоставени машини, стара технология, в изключително тежко състояние.

Денонощно ремонти, денонощна поддръжка, с една единствена цел – да се случат нещата. Голяма мъка беше. Тогава бяхме всичко на всичко четирима души. Работехме денонощно. Няма да го скрия.

Пшеница, малко слънчоглед, малко ечемик и съвсем минимални количества царевица. Боязливо. И няма да скрия, че всички капитали, които бях успял да натрупам преди това в целия си частен бизнес, за две години се стопиха. Защото не се получаваше. Земята беше трайно изоставена, с плевели по-големи от тракторите. Но това не ни отказа. Надеждата, че някога ще влезем в ЕС, че отношенията ще бъдат регламентирани, че ще станем европейци, ни крепеше. Сигурно милиони пъти съм си повтарял това. През 2007 г. не знаех дори семейството ми точно колко кредити имаше. Бях започнал със собствени средства, похарчих ги и се наложи да взимаме кредити.

И 2007 г. – сушавата година, всички я помнят. Първата година, в която получихме европейско подпомагане, а и цените, които получихме на пазара, ни позволиха да си стъпим на краката, да имаме оборотни средства, да започнем да работим. До голяма степен да спрем да чакаме финансиране от фирмите-доставчици, разказа Димитър Мачуганов.

Сега
Димитър Мачуганов: Ние, за разлика от много колеги, намалихме земята. Решихме, че трябва да си оставим земя, която да можем да обработваме и стопанисваме правилно, за да постигаме максимални резултати. Струва ми се, че модата да наемаш на всяка цена и всякаква земя вече отмина, защото онези прекрасни времена на световната конюнктура и цените на зърното също отдавна отминаха. И сега стопанството трябва непрекъснато да се променя и човек трябва добре да си прави сметките, за да получава добавена стойност и да запази стандарт на работа и доходност. Само по този начин успяваме да съхраним екипа си – това са хора, в които сме инвестирали повече от 10-15 години.
Машинният парк също трябва да се поддържа. Съвременните машини не са толкова надеждни колкото бяха старите навремето.
Трайните ниски цени в световен мащаб, които се настаниха в зърнения сектор, ни карат да мислим по-рентабилно и по-разумно.

От вече 13 години в нашето стопанство не орем. Ползваме по-минимална обработка на почвата, по-малко обръщане на орния слой. Работим с тежки стърнищни култиватори и резултатите ни са повече от добри.

Добрите времена в зърнопроизводството – световната конюнктура като цени, ПРСР, предприсъединителните програми – ни дадоха възможност да направим един съвременен парк, който по нищо да не отстъпва на тези на западните ни колеги, имаме един от най-модерните в Европа. Няма да скрием, че не са ни чужди кредити със западни лихви, категоричен е той.

За НАЗ
Димитър Мачуганов: Много просто. При нас има абсолютна демокрация, на моменти, както се казва, е и малко свободия, но това са си наши неща. Няма авторитаризъм. Имаме доказани професионалисти и самите регионални структури излъчват работещи и можещи хора. Там е голямата магия – регионът сам да си избере представител чрез коректни избори и оттам да се представя на национално ниво.
Думата „политика“ при нас е абсолютно забранена. Само някой да прояви някаква симпатия и става нарочен. И никой не си позволява. В НАЗ участват представители на реални структури – хора, които работят в сектора и представляват колегите от регионалните структури.

Ние имаме културата и самосъзнанието, че единни сме силни. Знаем как да приемаме и чуждото мнение – това е голямата ни сила. Успяваме да приемем и да изпълняваме, добави Димитър Мачуганов.

За общността
Конкуренцията е на полето – кой ще направи по-добро земеделие, категоричен е Димитър Мачуганов, а синът му, Андрей, допълва:
Аз смятам, че допринасяме за доброто на нашата община, защото даваме препитание на много местни хора. Има цели семейства, които работят при нас от години.

Ние сме си част от местното общество и си носим лептата. Ние сме втора социална служба, каза Димитър Мачуганов.

За приемствеността
Андрей Мачуганов: Когато бях по-малък, не съм си представял, че земеделието ще бъде моето поприще. Тогава се интересувах от компютри, ИТ, мечтаех за големия град, и т.н. Но сега не сещам за това, защото тук е моето поприще, тук е нашият семеен бизнес и тук е моето призвание. Вече много обичам това, което правя.

Учих в София. Завърших „Международни отношения”, след което реших да уча нещо по-специализирано за нашия бизнес и завърших „Стопанско управление“, което много ми помага в икономически аспект.

В началото мотивацията ми беше, че аз съм наследникът. Защото моите родители са започнали от нищото и със страшно много труд са изградили един честен и хубав семеен бизнес. Земеделието всъщност е най-хубавият бизнес, защото допринася за изхранването на света. Произвеждаш храна за животни, произвеждаш храна за хора. Да, в началото ми беше трудно да повярвам, че това е моето поприще, но откакто влязох в тази вихрушка, отивам на работа с нетърпение, защото знам, че искам да съм на полето.

Без постоянство няма как да правиш добро земеделие, разказа Андрей Мачуганов.

Димитър Мачуганов: На колегите, които се чудят какво да правят с децата си: много пъти съм се оплаквал на моя ментор – Божидар Митов, че съм се отчаял, че синът ми не поема занаята и няма интерес. А той ме съветваше да почакам, защото мъжете порастваме по-късно. Бях се отчаял, че на Андрей му е добре в София, съпругата му също е от София. Въобще не вярвах, че ще се случи той да се върне.
Но явно апетитът идва с яденето: дадох му възможност, нагърбих го със задачи. Отначало беше трудно да ги изпълнява, да ги приема. Впоследствие започна и даже вече мога да кажа, че на моменти ме изпреварва и подбутва към следващото ниво.

Бих искал да кажа на колегите си да дават възможност и самостоятелност на децата си и да не ги пазят – нека да страдат, да изживеят, да сбъркат, да сгрешат. Това ще ги направи по-силни. Много е важно да ги мотивираме. Аз успях да намеря рецептата. Беше ми трудно. Две години ми струваше да провокирам сина си на тема преработка на люцерна. Той отначало беше песимист, тъй като това го няма на борсата. Но успях да го убедя и сега съм щастлив да кажа, че той е по-компетентният за бизнеса с люцерна. Зърнопроизводството го познава до болка.
И мога да кажа, че ми е спокойно и ще ходя на риба – от догодина. Обещавам си, добави с усмивка Димитър Мачуганов.

Източник: https://fermer.bg/

Коментирай:

comments

To Top