В последния си брой многотиражното издание The Furrow публикува репортаж от стопанството в Раковски
Многотиражното американско списание The furrow публикува в януарския си брой обширна статия за фермера Йосиф Делгянски от Раковски и стопанството му. Голяма снимка на зърнопроизводителя сред собствения му масив от слънчоглед, както и на сина му Венелин, илюстрират текста, озаглавен Helping hands (“Подадена ръка”). Списанието се разпространява в много държави и е насочено към земеделските производители по света, запознавайки ги с техническите новости в сектора. Така многоезичното семейство на фермерите узна, че в една малка държава на Балканите и върху една древна земя, пълна с история, се развива модерно земеделие. И че там в българския град Раковски, който чужденците произнасят с различно ударение, има едно добре оборудвано и мащабно стопанство, за каквото дори земеделци от далеч по-напреднали държави, могат единствено да мечтаят.
Статията започва с пасторален разказ за пътуването към Раковски на американските фермери Марк Розен и Грег Нюбюлър от щата Индиана, и осеяните край пътя поля със слънчоглед, зеле и домати.
Йосиф Делгянски
“Групата пристигна през август миналата година”, припомня си гостуването на чужденците Йосиф Делгянски. Връзката между Раковски – България и Индиана – САЩ осъществил неговия син Венелин. От 2009 г. той е посетил два пъти земеделски стопанства отвъд океана. Възползвал се е от възможностите на програмата Farmers Exchange, чрез която млади фермери гостуват на свои колеги в други държави. В следващите години пък им стават домакини. Идеята на програмата е да се обменят добри земеделски практики, така че най-ефективното да стане интернационално.
“Не знам какво точно са си представяли американците, че ще видят у нас – стари трактори Беларус, ръждясали съветски комбайни Нива … Нещо такова. Сигурно затова онемяха, като паркираха в стопанския двор”, усмихва се и днес на спомена за стреснатия вид на отвъдокеанските си колеги Йосиф Делгянски. А в двора на зърнопроизводителя от Раковски има точно 25 трактори, комбайни и друга техника с марката Джон Диър (John Deere). Самите производители от т.нар. “царевичен пояс” на САЩ биха мечтали да разполагат с подобен парк.
“Когато пък ги заведохме при слънчогледа, се възхитиха от сърце. Докъдето им стигаше погледа, всичко беше тежки пити с узряло семе”, продължи Венелин.
Марк и Грег били в компанията на репортер от The Furrow, благодарение на който нашата фермерска фамилия популяризира българското земеделие.
85 000 декара е земята, която обработват Делгянски, като 43 000 са заети с житни култури, 17 000 е рапицата, а върху останалата площ отглеждат предимно слънчоглед и малко царевица. Успешното организиране на дейностите в стопанство с такъв мащаб със сигурност е по силите на малко производители в страната.
Размишлявайки за българското земеделие, Йосиф Делгянски смята, че ако у нас има сектор, които е на световно равнище, то това е зърнопроизводството – факт, който дори американците признават. “Днес е лесно да се хвърли камък по нас, но ние знаем, че ни беше трудно да се конкурираме с Европа и нейните субсидии, с нейната техника и технологии. За кратко време настигнахме западните фермери и дори ги притеснихме. Ако днес правителството иска да развива животновъдството, зеленчукопроизводството и други отрасли, може да разчита пак на нас. Защото ние знаем как се организира успешното земеделие, а освен нас, това го знаят и банките, които не отпускат лесно кредити.”
Венелин Делгянски
В публикацията на The furrow заглавието Helping hands е оправдано от американска сеялка, която Йосиф Делгянски е закупил, и от която впрочем е доволен. “Житните се вкороняват по-добре”, казва той.
Репортерът е направил “за цвят” и снимка на стара сграда в България, на върха на която стои сред олющената мазилка петолъчна звезда. Символът от времето на ТКЗС, АПК и НПК стои отвисоко като наблюдател на колосалната промяна, през която премина земеделието у нас – от колхозен тип към спретнатите стопанства на най-предприемчивите българи.
Източник: http://agroplovdiv.bg/
