София. Цените на пшеницата у нас в момента са много по-благоприятни за българските мелници, отколкото след жътвената кампания миналата година, каза пред Агенция „Фокус” Красимир Аврамов, председател на Консултативния съвет по зърното. На свиканото извънредно заседание на съвета днес ще бъде направен опит за установяването на точното количество пшеница в страната.

В момента се наблюдава изравняване на цените за износ с тези на вътрешния пазар, заяви Аврамов. За износ се търси преди всичко фуражна пшеница на цени от 380-420 лв. за тон, а цената на качествената хлебна пшеница, предлагана от българските мелници, е достигнала 450 лв. за тон. Когато се закупи малко качествена пшеница, тя може да се използва като подобрител да се повиши качеството на фуражната пшеница, която е масова в България, обясни Аврамов.

Ситуацията днес е коренно различна, отколкото след жътвената кампания, когато цените на пазара у нас бяха много по-ниски от износните. „Сега ситуацията е по-благоприятна и няма чак такава опасност да бъдат изнесени 250 000 – 300 000 критични тона пшеница. Защото ако се наложи да внасяме, цената на пшеницата е пример 420 лв. за тон, но ние ще трябва да сложим маркетингови разходи и разходи за транспорт, което ще я повиши с 40-50 лв.”, посочи Аврамов.

На последното заседание на съвета е отчетено, че в страната има достатъчно зърно, макар и не с толкова добро качество. „Но нямаше проблем да работят мелниците и да не се вдигат цените, защото трендът на международните цени беше в много малка степен възходящ. Тогава казахме, че евентуално някакъв пик на цената може да има през февруари. Защото след Нова година се активизират сделките, както и спекулациите. Забраната за по-високото мито за зърното в Украйна е до март и се предполага, че след това цената в Черноморския регион може да падне на по-ниски нива”, каза Аврамов. В световен мащаб обаче се чувства увеличаващата се продоволствена криза и показателите за това са износните сделки на българска пшеница за Индия, Китай, Мозамбик, за Виетнам – все екзотични дестинации за българското жито. „Износ на българска пшеница за такива дестинации се случва само през години, когато тези държава няма откъде от друго място да внесат”, каза той.

На заседанието днес ще бъде обсъдена и хипотезата какво може да бъде направено като мярка, ако над 250 000 тона (с какъвто запас ще останем преди новата реколта) пшеница у нас бъде изнесена. Аврамов посочи, че далновидните мелници вече са се снабдили с достатъчно качествена пшеница, която ще ползват за подобрител. А мелниците без достатъчно финанси да се запасят могат да бъдат подпомогнати от Държавния резерв. Според Аврамов от там например със заповед на премиера могат да бъдат освободени известни количества.

Председателят на Консултативния съвет по зърното Красимир Аврамов обясни, че след днешното заседание, е станало ясно, че много точно трябва да се следят вътрешно общностните доставки и износа на пшеница от Агенция „Митници”. Ако се изнесе количество от 200 000 – 300 000 тона, преходният остатък за следващата година ще бъде много малък. „Ако цената на зърното един месец е 400 лв. за тон, чак след 2 месеца тази цена се отразява за крайния производител – за хляба”, посочи Аврамов.

Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите, каза, че лавинообразно увеличение на цената на хляба няма да има, но това не означава, че цената ще остане същата. В момента хлябът се продава благодарение на сивата икономика на цени под неговата себестойност. „Не може да очакваме, че у нас ще имаме най-ниските цени на хляба”, каза Попов. Себестойността на 700 гр. хляб в момента е 1,06 лв. хляб, посочи той.

Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите, заяви, че правителството прави всичко възможно, за да създаде лоялна бизнес среда. Всички фирми от веригата са подложени на данъчни ревизии от средата на миналата година. Проверявани бяха всички складове, в които се съхранява зърно, каза тя. „Но никой не може да наложи на каква цена ще се продава зърно, брашно и хляб – това се определя от пазара”, заяви Влахова.
Галина ДИМОВА | Агенция “Фокус”