НАЗ взе участие в европейска конференция относно финансовите инструменти за земеделие и развитие на селските райони в ЕС
05.06.2018 г., София. НАЗ в лицето на Мариела Йорданова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на Сдружение на зърнопроизводителите от Лудогорието, взе участие в Четвъртата годишна европейска конференция относно финансовите инструменти за земеделие и развитие на селските райони в ЕС. Събитието се проведе на 5 и 6 юни 2018 г. в София като част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС.
В рамките на панела Общата селскостопанската политика на ЕС и нейното бъдеще и за състоянието на земеделието в България и неговите инвестиционни нужди, в който участие взеха също Пека Песонен, генерален секретар на най-голямата фермерска организация в Европа Copa-Cogeca, и Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ, Мариела Йорданова представи предизвикателствата и перспективите пред българското зърнопроизводство, както и очакванията си от следващата ОСП след 2020 г.
По време на изложението си М. Йорданова обърна внимание, че с влизането в ЕС земеделието в България бе рестартирано, в резултат на което секторът зърнопроизводство е реформиран, преструктуриран, работещ и основно експортно ориентиран отрасъл. Основните източници на финансиране са европейско подпомагане чрез схемите за директни плащания и национално подпомагане под формата на целеви кредити, държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху земеделско гориво и данъчни облекчения при инвестиции в земеделски стопанства.
Представителят на НАЗ също отбеляза, че през предния и настоящия програмни периоди оборотното и инвестиционното финансиране са станали по-достъпни, като кредитните и лизинговите институции са по-отворени да участват в инвестиционните проекти на земеделците по програмите от Втори стълб ОСП. Ограниченият достъп до инвестиции по ПРСР 2014-2020 е основното предизвикателство пред сектора, тъй като зърнопроизводството е извън обхвата на финансиране на настоящата програма.
Относно факторите, които оказват влияние върху инвестиционните намерения на българските стопанства М. Йорданова открои следните предизвикателства: изоставане в средните добиви на зърно в страната спрямо средните за ЕС; пазарен натиск от Изток – цените зависят от конюнктурата на Черноморския басейн, а себестойността на продукцията, производна от европейските цени на материали и консумативи, непрекъснато нараства; липсват застрахователни продукти, спомагащи за посрещане на климатични и фитосанитарни рискове; стремеж към приемственост в земеделските стопанства.
Инвестиционните нужди за повишаване на продуктивността в сектора са модернизацията и подновяването на материалните активи, като процесът все още продължава, като следва да се обърне внимание на факта, че темповете на обновление на машинно-тракторния парк са слаби и покупките на употребявана техника са преобладаващи. „Отделно са необходими също рехабилитация и изграждане на напоителна и отводнителна инфраструктура и инвестиции в придобиване и комасиране в собствена земя, като за сигурно земеползване и конкурентоспособно производство следва да има дългосрочна перспектива и устойчиво законодателство”, добави тя.
М. Йорданова отново заяви позицията на НАЗ относно бъдещото структуриране на ОСП и важността на директната подкрепа, като подчерта, че въвеждането на задължително прилагане на таван на директните плащания би оказало негативно въздействие върху българското зърнопроизводство. Това би довело до следните рискове:
– намаляване на земеделското производство и неговата рентабилност – ограничаването на размера на подпомагането ще доведе до намаляване на обработваемите площи на стопанствата и ще причини свиване на производството и се стеснява възможността да мащабни високотехнологични инвестиции;
– засилване на конкурентния натиск от трети страни – при налагане на пределна граница на плащанията натискът върху българското земеделие ще се увеличи значително поради понижаването на рентабилността на българските стопанства спрямо трети страни;
– раздробяване на стопанствата, които ще бъдат принудени да търсят други възможности за конкурентоспособност.
М. Йорданова припомни, че НАЗ не подкрепя въвеждането на таван на директните плащания, тъй като няма анализ за въздействието на настоящите ограничения върху българското земеделие. При всички случаи НАЗ очаква при дебатите по законодателните предложения да се отчете структурата на земеделските стопанства в България и да се даде възможност на всяка държава членка да реши дали и как да прилага ограничения в рамките на бюджета си.
М. Йорданова изрази очакванията си средствата по ОСП за следващия период да бъдат подчинени на справедливост, целесъобразност и устойчивост, държавите членки да имат възможност за гъвкавост при формирането на изисквания, а доходите на стопаните да бъдат стабилни и предвидими. Това може да стане с опростяване на административните процедури, но и със строг и надежден контрол.
В ролята си на член на УС на НАЗ тя изрази надежда, че неправителственият сектор ще бъде равнопоставен партньор във формирането на националната позиция в дебата по европейското законодателство за ОСП 2021-2017 г.
