Г-н Христов, с какви темпове върви жътвата в страната?

Жътвата на ечемика е над 95 процента. Средният добив е 330 кг от декар. Средно за страната са ожънати между 40 и 50 на сто от площите, като в Северна България е 20-25 процента. Причината е във валежите през последните дни. Към момента средният добив при пшеницата от декар е 300 кг. Опасенията ни са, че поради дъжда добивът може да намалее. Имаме опасения и за качеството на пшеницата. Искам да обърна внимание въру един сериозен проблем – осигуряването на качествени семена. В Северозападна България, например, са останали без посевен материал за хлебна пшеница. Това поставя под съмнение есенната сеитба.

Ще се наложи ли внос, за да се гарантира зърненият баланс на страната?

Не. Засега прогнозите ни за около 3 млн.тона зърно. Данните досега показват, че ще приберем хлебно зърно около 1 милион 800 хиляди тона при необходимост от 1 милион – 1 милион 200 хиляди тона. Има вероятност от дефицит на качествена хлебна пшеница. Валежите в дните на жътва влошават качеството на зърното в големи райони като Плевен, Ловеч, Монтана. Дъждът обаче е полезен за пролетниците – слънчоглед и царевица, но добивите от тях няма за компенсират загубите от слабата реколта от ечемика и пшеницата.

Ще търсите ли обезщетение за щетите от сушата през пролетта?

Не можем и не трябва. През 2007- ма ни бяха изплатени обещетения според регламент 1857/2003 на Европейския съюз. Тогава стопани с на 100 процента пропаднали площи взеха по 40 лв. на дка за пшеница, 30 лв. на дка за ечемик. Но тогава сушата засегна почти цялата страна и бе обявено бедствено положение. Сега ситуацията е различна. Добивът сега намаляват валежите и всеки разумен производител е застраховал реколтата си. Застраховка за суша няма. Другата причина е, че този регламент е трудно приложим за България. Сравняват се приходите от трите предходни години и разходите от сегашната. Няма методика как това да стане в България.

Напоследък зърнопроизводителите започнаха да отглеждат нетрадиционни култури. На какъв етап е жътвата на рапицата и кориандъра?

Прибирането на реколтата от една новата за страната ни култура – рапицата, също е в нормални параметри. Досега е 60-70 на сто от площите са ожънати и средният добив е около 230-240 кг от декар, което е добре за нашата георграфска ширина. Например в Германия и Северна Франция добивът е 400-500 кг. Тъй като е нетрадиционна за нас култура производителите се опитват да намерят верния за климатичните условия на страната начин на отглеждане. Въпреки че България е най- южната, и за това критична, точка за рапицата, има понтенциал и тя може да е алтернатива за производителите. Кориандърът за райони като Бургас и Ямбол може да се нарече вече традиционна култура. Тази година отново поради засушаването добивите са доста ниски и колегите за момента отчитат добиви от 80-100 кг от декар при потенциал до 300 кг.

Тенденция за търсене на алтернатива ли са увеличаващите се площи, заети с рапица и кориандър?

Може да се каже. Виждате, пазарът на пшеницата и ечемика е променлив. Например, сега пазарът на ечемика е блокиран. Вътрешното потребление е свито, пивоварните заводи изкупуват малко. Един тон, закаран в Гърция, струва 100 евро, което означава, че производителят е взел от 12 до 14 стотинки на килограм, в зависимост от транспортните разходи. Българските зърнопроизводители организационно не сме подготвени да „ играем” с полза на този пазар. Трябва да се обединим в друг тип асоциация, за да може да излизаме на този пазар сами. Такава е европейската практика, но българаският земеделски производител променя своята култура и, надявам се, скоро това да се промени и българският земеделец да не е само пасивен наблюдател.

Една от точките на проведеното в Бургас месечно заседание на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите бе приемането на мерки в помощ на селското стопанство, които да предложите на новото правителство? Около кои решения се обединихте?

На първо място ще кажа, че асоциацията няма да промени поведението си и ще настоява за бързо решаване на проблеми, които не са от вчера. С отиващото си правителство ние основно се борихме да се решават те. След сформирането на НС и правителството ще потърсим веднага диалог. Ще предложим експертна помощ на изпълнителната власт. А мерките , които ще предложим на народните представители и министерството, ще разделя на краткосрочни и дългосрочни. Най-важната сред първите е мотификация на държавните помощи за сектора. Нормативната уредба, която касае възстановяване на акциза върху изразходваното гориво, е действаща до края на 2009-та. А през 2010 не е реграментирано как ще става това. Другата ни задача е залагането в държавния бюджет на средства за националните доплащания на декър за следващата година. Надявам се, да не са „под черта”, както направи сегешното правителство. ЕК е разрешила на българската държава тези доплащания да са до 50 процента от директните, което означава, че в разходната част на националния бюджет могат да бъдат записани доплащания от 10 лева на декар, което като обща сума е около 350 милиона лева. Средства, които държавата може да си позволи. Ще търсим дискусия за това как ще действа идентификационната система в България? Вече приключи регистрацията на земеделските производители за помощи за стопанската 2008-2009 година. Ще настояваме и за решаването на един много важен въпрос – собствеността на стопанските дворове. Ще настояваме да бъде приет и Закон за браншовите организации. Ще спомена само една от дългосрочните мерки – поливното земеделие. Промените в климата налагат това и само така няма да сме зависими от времето.


Каква е оценката Ви за свършеното по Програмата за развитие на селските райони?

Има проекти, които след 10-15 месеца не са одобрени. Това означава, че сроковете по наредбата не спазват, което пък води до нежелание за участие от страна на земеделските производители. Масов е отказът им от представени проекти или с анекси намаляват това, което първоначално са заявили за купуване. И това е породено единствено от факта – забавяне на одобряване на проекта и изплащането на средствата. Често срокът за получаване на средствата е година – година и половина. За да тръгне проекта, производителят е теглил кредит, и една година плаща лихви, които намаляват помощта от 50 процента на 25. Не си струва да работиш за банките и да си късаш нервите. Вината е в Разплащателната агенция, която работи мудно. Като председател на Националната асоциация на зъ рнопроизводителите нееднократно съм посещвал агенцията и съм разговарял. Още повече асоциацията участва в работната група по оптимизацията на Програмата за развитие на селските райони, създадена от вицепремиера Плугчиева. Най-отговорно ще кажа, че това беше пълна пародия. Групата набеляза над 100 мерки за оптимизация на програмата. Не се приложи нито една. Ние, като асоциация, предложихме 10 качествени мерки. Приеха ги, одобриха ги, но не се приложи нито една. Популизъм.