Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) следи с висока степен на тревога дискусиите в Съвета на министрите на земеделието в ЕС тази седмица. Основната цел на Ирландското председателство е постигането на „общ подход“ за предстоящата реформа на ОСП (Общата селскостопанска политика). Този документ ще послужи като мандат за преговори с Европейския парламент. За нас като съюз обаче е необяснимо как се чертае бъдещето на европейското земеделие без ясна политическа посока и без гарантирана финансова рамка.

Според актуалния анализ на европейския мозъчен тръст Farm Europe („Agriculture Council & CAP: Facing up to reality!“), настоящите преговори в Брюксел страдат от два фундаментални порока. От една страна липсва стратегическа визия, а от друга – правилата се пишат „на сляпо“, без министрите да знаят с какъв бюджет ще разполага секторът.

Липса на политическа посока и реформа на ОСП „на сляпо“

Предложенията на Ирландското председателство предвиждат само минимални технически корекции спрямо първоначалния проект на Европейската комисия (ЕК). Те доближават дефинициите за земеделска дейност и стопанство до действащите в момента и дават малко повече свобода на държавите членки, като ограничават намесата на ЕК в националните стратегически планове.

По-големият проблем при тази реформа на ОСП е пълната финансова неизвестност. Агроминистрите приемат преговорна позиция, без да знаят какъв ще бъде финалният бюджет на политиката. На масата в момента стоят три тревожни сценария:

  • 20% съкращение на бюджета, предложено от Европейската комисия;
  • 10% съкращение, с опция за запазване на текущите нива чрез национално дофинансиране за държавите, които могат да си го позволят;
  • 30% или по-голямо орязване, за което настояват т.нар. „пестеливи държави“.

Ние от НАЗ поставяме логичния въпрос: Може ли Европа да говори за „продоволствен суверенитет“, докато лишава селското си стопанство от общи европейски приоритети и адекватно финансиране?

Какво показват числата: Пряк удар от 72 евро/ха за България

Цифрите от анализа на Farm Europe са по-красноречиви от всякакви политически декларации. Предложеният от ЕК бюджет, комбиниран с новия ключ за разпределение между държавите членки, означава само едно – средният земеделски доход на хектар в ЕС ще падне с 94 евро до 2035 г.

Този спад е изчислен дори след като се вземат предвид очакваните ползи от инвестициите в дигитализация на стопанствата. За България прогнозираният удар върху доходите на фермерите е минус 72 евро на хектар.

За сравнение, прогнозираните загуби на хектар в други ключови държави от ЕС изглеждат така:

  • Гърция: -169 евро/ха
  • Нидерландия: -156 евро/ха
  • Франция: -143 евро/ха
  • Италия: -113 евро/ха
  • Полша и Чехия: -87 евро/ха
  • Германия: -77 евро/ха
  • България и Испания: -72 евро/ха
  • Словакия: -71 евро/ха
  • Румъния: -65 евро/ха

Идеята на председателя на ЕК да се позволи на държавите членки да мобилизират 45 млрд. евро резерв от Националните планове за възстановяване не решава проблема. Според разчетите това би покрило едва между 7% и 40% от дефицита в различните страни. Нещо повече – тези сметки се правят при условие, че няма нови международни кризи и че ЕС остава във формат от 27 държави, без да се отчита каквото и да е бъдещо разширяване.

Тавани на подпомагането и риск от неконтролирани фалити

Времето на празните обещания за ОСП, която „гарантира доходите, подкрепя младите фермери и пази селските райони“, изтече. Реалността показва, че предложенията на масата ще тласнат сектора към масово, неконтролирано преструктуриране и общ спад на европейското производство на храни.

Докато политиците в Брюксел настояват за тавани на подпомагането с аргумента да запазят „средните стопанства“, на практика те оставят без никакво решение пазарно ориентираните производители. При някои стопанства в Централна и Източна Европа (като в Словакия) това би довело до драстичен срив на дохода на хектар с близо 60%.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) застава твърдо зад позицията, че реформирането на политика без известен бюджет и прехвърлянето на всички трудни решения върху отделните държави членки застрашава единния пазар. Българските зърнопроизводители се нуждаят от ясни правила, защитен европейски бюджет и реална подкрепа за конкурентоспособността на стопанствата.