НАЗ организира благотворителна кампания за възстановяване на полезащитните пояси в България, която нарече “Земеделци и лесовъди – обединени в грижата за природата!”

Защо? Полезащитните горски пояси се считат за най-голямото зелено богатство с многостранно положително влияние върху земеделието, локалния климат, почвите, местообитанията и т.н. Основната им цел е да предпазват земеделските площи от силни ветрове, да подобряват микроклимата, почвите, както и факторите на околната среда на съседните земи и да намаляват неблагоприятните ефекти от валежите, отточните води и замърсяващите емисии.

„Особено добре изразени са техните ветрозащитни, водорегулиращи и снегозадържащи ефекти. Чрез защитните пояси се повишават добивите от селскостопански култури, почвената ерозия и праховите частици намаляват, а от там се понижава замърсяването на въздуха от 2 до 4 пъти.

Една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, в които горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на диви животни. Те осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният им микроклимат, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие“, обяснява д-р инж. Мирослав Маринов, заместник-министър на земеделието и храните, в интервю за НАЗ.

Как помогна всеки един от вас? Заделяният бюджет за традиционния делегатски пакет за посетителите на Националния агро семинар тази година е инвестиран за залесяването на 20 дка полезащитни пояси край Балчик. Така всеки един гост на събитието участва в съвместната благотворителна инициатива.

По какъв начин полезащитните пояси помагат за земеделските производители? „Влиянието върху земеделието се проучва още от началото на създаването им, като са отчитани различни параметри и характеристики на средата и на поясите. Установено е, че земеделските площи защитени от горски пояси, увеличават добивите от селскостопански култури с 15-35%“, уточнява г-н Маринов.

Как ще бъдат инвестирани средствата? Средствата ще бъдат вложени не само в засаждането, но и в грижата за младите дървета за 4 години напред. В рамките на кампанията по залесяване е планирано да се извърши засяване на жълъд от дървесен вид цер и/или червен дъб. Изборът на тези дървесни видове е съобразен с условията на средата и като доказано по-устойчиви и подходящи за променящите се климатични условия.

Как ще бъдат проследявани и оценявани резултатите от инициативата, за да сме сигурни, че залесените площи ще бъдат устойчиво поддържани?

„Ще се извършва редовен мониторинг на залесените площи, както и оценка на ефективността чрез количествени и качествени показатели. За  успеха на инициативата, а и на всяка дейност по залесяване винаги са включени дейности по поддържане и наблюдение. Залесяването на ПГП се отчитат и проследяват съгласно действащата нормативна уредба“, заявяват от Министерството на земеделието и храните.

Не спираме дотук! Тази инициатива поставя основите на мащабна програма, която ще се разширява и в други региони на страната. За целта са необходими още средства, които НАЗ събира чрез продажбата на тениски, които може да откриете на Регистрация.

„Надявам се, това да се случи и да покрием по-голям географски обхват, за да  постигнем по-дълготрайни резултати за устойчиво земеделие. Разширяването на кампанията в бъдеще чрез включване на допълнителни региони, ще допринесе до подобряване на взаимоотношенията между бранша и сектор земеделие, както и за развитие на агролесовъдството в страната. Вярвам, че това е успешен пример за синергия между държавата и земеделския сектор и доказателство за възможността за ефективно сътрудничество в полза на устойчивото земеделие и опазването на природните ни богатства. Тази инициатива поставя основите на бъдещи партньорства между държавата и бранша в сектор земеделие и е възможност за развитие на агролесовъдството в България“, допълва г-н Маринов.