През януари 2026 г. в Парагвай беше подписано дълго обсъжданото споразумение между ЕС и страните от Меркосур. Ратификацията му обаче е официално спряна, след като Европейският парламент (ЕП) поиска спешно становище от Съда на ЕС. Това дава временна отсрочка на европейските фермери, но рискът от „служебно“ въвеждане на търговските облекчения за южноамериканските стоки остава реален.

Ситуацията е правно сложна, но за българския земеделец тя се свежда до три основни момента: печелене на време, опасност от заобикаляне на националния вот и нужда от железни гаранции за защита на пазара.

1. Защо процедурата е „замразена“?

Европейският парламент прие резолюция, с която оспорва начина, по който е структурирана сделката. Основното притеснение е разделянето на пакета на две части, което позволява търговските въпроси да се решават само от Брюксел, без участието на националните парламенти. Докато Съдът на ЕС не се произнесе дали това е законно, гласуване в парламента няма да има.

Какво означава това за вас?
Очаква се съдебното становище да излезе около 2027 година. Дотогава сделката не може да влезе в пълна сила. Това ни дава време за реакция и прегрупиране.

2. Големият риск: „Временното прилагане“ (iTA)

Най-голямата заплаха за сектора се крие в т.нар. Временно търговско споразумение (iTA). Юридическият анализ показва, че Европейската комисия и Съветът могат да се опитат да задействат тази част от сделката преди окончателната ратификация.

  • Сценарият: Брюксел може да реши, че търговията (митата и квотите) е в изключителната компетентност на ЕС.
  • Резултатът: Намалените мита за внос от Южна Америка влизат в сила, а националните парламенти (включително българският) биват изолирани от процеса.

Това би създало опасен прецедент – пазарите да се отворят, докато екологичните и социални изисквания към вносителите останат само на хартия.

3. Как можем да защитим интересите си?

В тази ситуация позицията на НАЗ и европейските ни партньори трябва да се фокусира върху конкретни механизми за защита, а не само върху политически лозунги.

Ето и инструментите, с които разполагаме:

  • Активиране на предпазни клаузи (Safeguard clauses): Настояваме за ясни прагове – при рязък скок на вноса или срив на цените на зърното и маслодайните култури у нас, преференциите за Меркосур да се отменят автоматично.
  • Принципът на реципрочност: Вносът да бъде спиран, ако не отговаря на същите екологични стандарти, които се изискват от нас (пестициди, торове, „Зелена сделка“).
  • Натиск чрез ОСП: Всяко пазарно сътресение, предизвикано от тази сделка, трябва да бъде компенсирано чрез кризисния резерв или нови схеми в рамките на Общата селскостопанска политика.

„Не можем да позволим юридически хватки да заобиколят демократичния процес. Ако търговската част влезе в сила „служебно“, това ще постави европейския фермер в неравностойна позиция спрямо конкуренти с много по-ниски производствени разходи и стандарти. Битката сега се пренася на полето на регламентите и предпазните механизми.“ – експертен екип на НАЗ

Ние ще продължим да следим развитието на казуса в Съда на ЕС и ще информираме своевременно за всяка промяна.