По време на събитието „Ден на полето“ се проведе кръгла маса на тема „Неприятелите по слънчогледа и царевицата – предизвикателства и решения“. Събитието събра представители на държавната администрация, научната общност, браншови организации и земеделски производители с цел да бъдат обсъдени актуалните проблеми с вредителите по двете основни пролетни култури и да се очертаят възможни мерки за справяне с нарастващия фитосанитарен натиск.
В дискусията участие взеха: Янислав Янчев – заместник-министър на земеделието и храните, доц. Емил Василев – отдел Селекция и семепроизводство на Института по царевицата – Кнежа, асистент Димитър Велчев – Институт по царевицата – Кнежа; проф. Оля Караджова – заместник изпълнителен директор в БАБХ, инж. Бистра Павловска – изпълнителен директор ИАСАС, проф. д-р Виолета Божанова – председател на Селскостопанска академия, проф. д-р Иван Димитров Киряков – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, ССА, доц. д-р Дина Дадарооловна Атанасова – Институт по земеделие – Карнобат, ССА, доц. д-р Василина Димчева Манева – Институт по земеделие – Карнобат, ССА, гл. ас. д-р Евгения Добрева Жекова – Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – Русе, ССА, проф.Николай Ценов – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, Димитър Витковски – председател на УС на НАПА.
Проф. Божанова напомни, че още преди две години учените са сигнализирали за сериозен натиск от вредители и са предложили системни обследвания. Проф. Караджова от своя страна подчерта, че въпреки направените теренни проучвания, все още липсва обобщена информация за развитието и разпространението на неприятелите – ключов елемент за ефективен контрол.
Представителите на аграрните научни институти изложиха регионална картина на страната след направените обследвания от тяхна страна.
Особено тревожна е констатацията на учените, че почти никъде при обследванията в сеитбооборота не се включват култури като грах и люцерна, които подпомагат подобряването на почвеното здраве, но са икономически непривлекателни за стопанствата. Това поставя на дневен ред сблъсъка между агроекологията и рентабилността.
Идентифицирани проблеми
В хода на дискусията се откроиха няколко системни дефицита:
- Липса на ротация и наличие на моноотглеждане, което благоприятства развитието на вредителите;
- Отсъствие на национална система за мониторинг и събиране на данни в реално време;
- Намаляващ набор от разрешени за употреба активни вещества и препарати – особено по отношение на сивия царевичен хоботник, за който липсват ефективни алтернативи.
Посока на решенията
Министерството на земеделието и храните пое ангажимент за създаване на работна група, която да изготви конкретни предложения за комплексен подход.
От своя страна, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) се ангажира да събере и обобщи информация за презасетите площи за последните три години, за да бъде направен обективен анализ на пораженията и тенденциите.
Кръглата маса изпълни основната си цел – да срещне научната общност и институциите с реалните предизвикателства, пред които са изправени земеделските производители. Проблемът с неприятелите по слънчогледа и царевицата надхвърля мащаба на отделните стопанства и далеч не се ограничава единствено със сивия царевичен хоботник. Необходим е национален подход, координация между институциите, науката и браншовите организации.
НАЗ ще продължи да настоява за реални, научнообосновани решения и за въвеждането на ефективни практики, които да гарантират устойчивостта и рентабилността на производството в България.
