Людмил Работов, член на УС на НАЗ и председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив коментира състоянието на зърнената реколта.

“Успяхме да опазим посевите от болести и неприятели”, каза той пред Агро Пловдив. По думите му честите превалявания са създали предпоставка за повече болести, предимно кафява ръжда и септория. “Като цяло се справихме и опазихме реколтата. Надяваме се да е обилна и качествена. Поне като няма ясна цена, да имаме добра реколта.”

Във връзка с цените на пшеницата и рапицата на международните пазари според Работов те не са никак обнадеждаващи – под 400 лева на тон пшеница. “Такава цена не може да покрие разходите, които сме направили със скъпите торове и горива. Себестойността е относително число, което всеки сам трябва да си изчисли, но е между 2500 и 300 лева на декар.”

“При рапицата себестойността е по-висока заради по-честите третирания с продукти за растителна защита. Тази култура изисква повече грижи и внимание и затова производителите започнаха да избягват рапицата в сеитбооборота, за съжаление. За мен е добра култура, която ще продължа да отглеждам. Относно цената, на която ще започне изкупуването, също няма яснота. Вчера, ако не се лъжа, видях фючърси за 420 евро за тон рапица.”

Работов поясни, че като килограми рентата тази година ще се запази. В района на Пловдив тя е около 100 кг зърно на един декар.

Според него още другата седмица ще започне жътвата на рапица. “Денят ще зависи от това дали наистина ще паднат прогнозираните през уикенда валежи и колко напоителни ще са. Когато влагата се вдигне, ще влезем с комбайните. Подобна е готовността и за ечемика. Докато приберем рапицата и ечемика, ще стане време за пшеницата. Нейната жътва вероятно ще започне в края на този месец. На по-песъчливите места пшеницата ще е готова по-рано.”

В области на страната зърнопроизводители се притесняват, тъй като имат непродадена пшеница, но в района на Пловдив почти няма такъв случай, сподели той.

“Винаги има и хора, които изчакват по-добър момент за реализация. За съжаление, новата и старата реколта ще се срещнат тази година. За миналогодишната стока се изискват по-специални условия на съхранение, фумигация, защита от складови неприятели, разделяне на партидите ново и старо зърно, което е допълнителен ангажимент.”

На въпрос дали смята, че пазарът ще се радвижи, Работов отговори “по принцип земеделецът винаги е оптимист, но ситуацията днес е “за един – сватба, за друг-брадва”.

“Това, което се случи с язовир „Нова Каховка“ в Украйна, мисля, че би трябвало да повлияе на световната цена на зърното. Според анализите и прогнозите на USDI, Русия ще има изключително богата и качествена зърнена реколта. Най-неприятното, което се случва от началото на 2022 г. досега, е непредсказуемостта на пазарите и цените. Не можеш да предвидиш какви ще са разходите и какви приходите, а за климата да не говорим.  Властите правят много грешки, които се отразяват пагубно на целия сектор земеделие, а в частност и на зърнопроизводството.”

По информация там, откъдето са минали водите на украинския язовир са се отглеждали пшеница, царевица, слънчоглед. “Според Министерството на земеделието на САЩ унищожената там реколта ще повлияе на световната търговия със селскостопански стоки.”

Председателят на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив сподели и какви са очакванията към новия министър на земеделието и храните Кирил Вътев.

“Очаквам от новия министър да получим подкрепа, да имаме синхрон и чуваемост, за да може проблемите в нашия сектор да бъдат споделени, обсъдени с него и да се вземат адекватни решения. Може би министерството трябва да направи нещо на държавно ниво, за да може да предлагаме наша реколта на чужди държави, независимо дали са в или извън ЕС.

Очакваме от земеделския министър да продължи с поземлената реформа и да не се получи прекалено забавяне на Кампания 2023 за заявяване на директните плащания. За нашия сектор е важно да не се проточат очертаванията.”

“Ще стане голяма каша. Хората няма да имат готови споразумения, ние ще влезем в кампания за подготвяне на площите за следващата сеитба. Няма да имаме готови договори и споразумения и въобще всичко ще се обърка. В предишни години до 31 юли трябваше да представим в службите правните основания за стопанисване на земята. По този начин фермерът показва иска или не иска да участва в споразумението за обявени масиви, което се подписва след 15 август. Проблемът при удължаване на кампанията за 2023 г. е, че е възможно да се застъпят стари и нови правни основания и програмата да не може да разграничи данните.”

Във връзка с повторно увеличените крайни срокове на Кампанията Работов е на мнение, че споразуменията биха могли да се направят и за 5 години. “Така ще се избегне натрупаното напрежение между арендатори, собственици и службите. Така, ако споразуменията са за 5 години, ще имаме по-плавно приемане на предизвикателства на новия програмен период.”

Последните дни гореща тема беше големия внос на украинско нерафинирано олио и притесненията на родните производители. Работов има очаквания спрямо бъдещата реколта, че с преработвателите ще се договорят и ще си помогнат взаимно.

“Слънчогледът у нас дава около 3 милиона тона семе. Това количество ще е достатъчно, за да натовари мощностите на българските преработвателни предприятия. Ние не искаме да продаваме за високи печалби, искаме да си покрием разходите и да заложим малка печалба.”