На 27- 28 юни 2024 г. се проведе четвъртата среща на организираните граждански общества в рамките на проекта Еразъм. Събитието протече под надслов „Стратегическото развитие на селските райони: рискът от обезлюдяване на селските райони има сериозни последици за селските и периферните райони на Европейския съюз“.

Президентът на Националния съвет по икономиката и труда на Италия (CNEL) Ренато Брунета, откри срещата, като подчерта съществената роля на земеделието за селските райони, както и на мрежите в аспекта на взаимовръзка между хората и секторите.

„Земеделието е основен сектор, не съпътстващ. Той обединява обществото и природата, насърчава социалното сближаване и производителността. Земеделието е символ на съвършенство за Италия“, каза Брунета.

Мария Триподи, заместник-държавен секретар в Министерството на външните работи и международните отношения на Италия, очерта предизвикателствата пред селските райони и посочи Плана за действие на ЕС за селските райони като възможно решение на проблемите в тези територии.

Първата сесия на срещата беше на тема: Отваряне на път за стратегия на „завръщащите се“.

„Във връзка с обезлюдяването на селските райони е от решаващо значение да се създаде мрежа, в която да се намерят споделени решения. Планирането означава да се поддържат селските общности активни, така че да се превърнат в общ интерес, в обществено благо“, заяви Клаудио Рисо, вицепрезидент на CNEL.

Наталия Шукадарова, член на ИСС от България и изпълнителен директор на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), отбеляза необходимостта от целенасочени интервенции за подкрепа на младите хора и насърчаване на ефективната приемственост на поколенията в селските райони, така че да се осигури постоянното присъствие на млади хора в селските райони.

„Такива могат да са прилагане на данъчни облекчения за работещите млади хора, обитаващи имоти в селата; предоставяне на безлихвени заеми на стартиращи предприятия, работещи в селата; осигуряване на достъп до земя чрез държавния и общинския поземлен фонд и др. Координираният глас на младите от селските райони следва да бъде чут чрез тяхното участие в живота на местните общности и в процесите на вземане на решения. Следва да се използва в пълна степен подновения интерес към селските райони, отключен по време на пандемията от COVID-19, и да се разгърне напълно потенциалът на селските територии“, коментира Шукадарова.

Според Георги Стоев, член на ИСС от България, един от основните проблеми на земеделието изменението на климата.

„За справяне с явлението опустиняване на селските райони е важно да се инвестира в декарбонизация. Необходимо е да се намалят емисиите в хранително-вкусовия сектор, също така да се гарантира безопасността на храните и здравето на потребителите”, заяви той по време на дискусията.

Втората сесия на срещата беше на тема: Централната роля на хранително-вкусовата промишленост за развитието на селските и периферните райони – между храната и мултифункционалността.

 „Над 40% от територията на Италия е заета със земеделска дейност, която изхранва и подкрепя местните общности. Без тези дейности територията деградира както от социална, така и от екологична гледна точка“, коментира Тулио Марчели, съветник от CNEL.

По думите му за 25 години е загубена 1/4 от обработваемата площ, а това са огромни щети, тъй като земеделието гарантира защитата на териториите по отношение на заетостта, доходите, социалното сближаване, опазването на биоразнообразието.

Мигел Торес, член на Съвета на Португалия, заяви, че в Португалия „семейното“ селско стопанство е много важен сектор.

„Това обаче не е достатъчно, за да се поддържат живи селските общности, които стават все по-малко привлекателни. Необходимо е стратегическо европейско действие, което да комбинира икономическо развитие и прилагане на услуги. ОСП не е достатъчна. Има нужда от по-обединена и по-активна Европа, която инвестира в обучение, услуги и подобряване на условията на труд.“

Маурицио Мартина, заместник-генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО), закри събитието, като отбеляза и по-специалната ситуация на планинските райони.

„Смятам, че те са много важен детайл от въпроса за селските райони. Като цяло е необходимо да се даде конкурентоспособност и привлекателност на дейностите, които се извършват в тези територии. Следователно обществената намеса става от съществено значение. Общата селскостопанска политика обаче не е достатъчна. Необходима е инфраструктурна рамка, по-специално за да се гарантира свързаност и следователно адекватни физически и цифрови мрежи. Това е основна предпоставка за развитие на селските райони.“