провела се на 9 март 2010 г. в София?
Членовете на НАЗ са силно притеснени от демонстрираните „отношения” и близки контакти между народните представители от Комисията по земеделие и гори с ръководството на така наречената БАСЗЗ. Притеснението ни е наложено от следните факти ( вероятно непроверени от представителите на Комисията по земеделие и МЗХ) :
• Името БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ (БАСЗЗ) е формулирано в заблуда на обществото. Тази асоциация не представлява интереса на средно статистическия собственик на земя в България, а финансови групировки наречени инвестиционни фондове.
В европейски мащаб, в нормалните държави, земята е собственост на гражданите (наследствена) или на обработващите я фермери.
В България се наблюдава явлението-изкупуване на земя от фондове с инвестиционна цел, като притеснителното в случая е, че техните средства и капитал са с неясен произход. Капиталът би могъл да е както от незаконни дейности, така и от други държави (американски, турски, руски и др.)
• БАСЗЗ, разбирай ивестиционните фондове „изградиха” сериозно лоби в парламента ( и в предишния и в сегашния) и прокарва закони удобни за инвестиционните им намерения. Спомнете си за чл. 4 А от ЗПСЗЗ, който гарантираше на ползвателя на земята правото на първи купувач. Не беше ли това начин за едно естествено и нормално уедряване на обработваемата земя, макар и по-бавно във времето, но без държавата да харчи пари за комасация и да създава напрежение между страните , които ще участват в нея. „ Да, ама не” казаха фондовете и „стимулираха” 40 НС да отмени този текс.
• Реформата в българското земеделие е все още мъглив и неясен за мнозина в България въпрос. По него някакво мнение имат част от специалистите в академичните среди, които за съжаление нямат думата. Мнение имат и земеделските производители, които очакваха че като земеделци в страна членка на ЕС ще имат по – голяма сигурност за бизнеса си, което уви не се случва. Когато БАСЗЗ организира такава национална среща с участието на авторитетни представители на НС и Министерството на земеделието и храните, ние разбираме, че става дума за реформа, която да благоприятства развитието на търговията на едро с вече закупената от тях обработваема земя и превръщането и във вятърни полета, голф игрища, слънчеви системи и други. Земята ползвана за такива проекти би донесла много по-бърза и вече планувана печалба.
• Като заключение, заявяваме, че след като детайлно се прочете така предложения за подписване меморандум, без обсъждане и дебати, е видно, че всички точки в него целят да прикрият и прокарат желанието на съставилите го да се изготви до края на тази година Закон за комасацията и то закон, който да им гарантира замяна на закупените всевъзможни имоти: пустеещи, неплодородни, попадащи в канали и пътища и др. с плодородна земя. Тъкмо за това ние напомняме на управляващите, че за да се прави комасация в интерес на развитието на българското земеделие, трябва да се изпълнят най-малко две условия:
1. Кадастърът на земеделските имоти да се попълни с реалната бонитировъчна оценка за тяхната стойност (категория), защото заменките ще стават на база на тази категоризация. Сегашната категоризация в много случаи е фрапиращо неточна.
2. Държавата да осигури свой гаранционен фонд земя, с който да осъществява комасацията.